Начало
Новини
NG Kids
Специални издания
България в NG
Пътеписи
Конкурси
Игри
Архив
Форум
Юли 2010
ЧЕТЕТЕ
В БРОЯ
Август 2010
БРОЙ летен
ТЪРСЕНЕ
ТЕМИ
Изберете тема
Археология
Биология
География
Геология
Екология
Космос
Култура
Медицина
Общество
История
Палеонтология
Физика
ГАЛЕРИИ
Изберете галерия
Археология
Биология
География
Геология
Екология
История
Космос
Общество
Медицина
Палеонтология
Физика
МУЛТИМЕДИЯ
Изберете мултимедия
Видео
Тестове
Карти
Други
рейтинг:
Сбогом, Венеция
Статията
Галерия
от Кати Нюман; снимки: Джоди Коб
Туристите заливат града. Местните жители го напускат.
Коментари
шишу бакшишу - 12/04/2010
-но коммент
Мими - 12/04/2010
Направо ми се доплака... ама е готина статията! хареса ми!
Веселина Антонова - 02/12/2009
Статията безспорно е много интересна. Поне за мен, като турист посетил Венеция и донякаде разочарован от града. Като всеки човек, гледал телевизия и чел за този приказен град и аз горях от нетърпение да го видя, но за съжаление явно имиджа е прекалено експлоатиран и идеята, която си бях създала за града доста се различаваше от действителността. Застоялата миришеща вода в каналите и напуканите фасади с опадваща мазилка определено не са моята идея за романтика. А цените са космически - и не виждам защо се оплакват от туристите, след като печелят милиарди на техния гръб! И защо тези пари не се използват за спасяването на града и ремонт на сградите. Защото май е по-добре да се алармира че Венеция потъва и умира, за да идват още повече туристи да я видят преди да изчезне! А нищо чудно не виждам в това че хората я напускат - кой обича като си отвори прозорците лятно време да му мирише на застояла вода тълпи туристи да задръстват и без това тесните улички. Мисля, че няма да е зле венецианските управници да посетят Кеймбридж - една част от колежите в стария град са разположени по ръкавите на р. Кам - гледка, която много напомня за Венеция. Но няма миришещи застояли води и рушащи се фасади - всичко е по английски спретнато и чисто, въпреки тълпите туристи. А що се отнася до потъването - холандците и за това са намерили разрешение - Амстердам, често наричан Северната Венеция има огромни шлюзове, които пазят града от бурни вълнения. Така че, всичко е въпрос на добра организация - нещо с което италианците не се славят.
Георги Гребнаров - 21/10/2009
Когато бях съвсем малък - 6-7 годишен (значи и Промените може би още не бяха настъпили) прочетох че всяка година Венеция потъва с по 2 сантиметра. изчислих значи аз, че за 200 години тя ще се потопи поне два метра под водата, и тъй като бях прочел це тя отдавна се потапя зачаках сублюминня момент........
Времето си минавше, аз непрестанно слушах апокалиптични прогнози как вече Венеция потъвала не по 2 а по 7-8 сантиметра.....
Но до ден днешен тя още не е потънала......
Нещо повече! За двадесет години водата на венецианците не им стигна дори до кръста и аз силно се съмнявам че ще съм жив, когато тя най-накрая потъне, ако изобщо потъне.......
Тя тая работа Като наклонената кула с Пиза дето от сто години все си пада и не иска да падне.....
Нали знаете вица, дето Осама бин Ладен като видял наклонетата кул, само се усмихнал и казал
-Хм!....Аматьори!
Жени - 16/09/2009
Когато бях дете, не зная от къде, в малката ми главица се бе загнездила една странна мисъл. Някъде бях чела или чула, че Венеция, това чудо на природата и на човешката култура, потъва. В детското ми съзнание това би трябвало да стане до няколко години. В представите ми Венеция олицетворяваше „това, което никога не може да ми се случи”, химера, нещо към което протягаш ръка, но не можеш да го стигнеш. Знам, че изглежда смешно, но така беше. Затова ,когато отидох във Венеция, чувството което ме обзе беше много странно. По-скоро цяла палитра от чувства – учудване, възхищение, неясното чувство, че това не може да ми се случва, не и на мен и чувство на доволство, че имам шанса да видя това уникално място. Ако съм честна, Венеция не ме възхити повече от другите италиански градове, които посетих – Италия има дух, който никъде другаде не можеш да усетиш и Венеция е само една част от този дух. Всяко място е толкова уникално и самобитно, че можеш само да затаиш дъх и да се наслаждаваш. Разбира се всичко това има своята цена. Туризмът е монета с две страни. За да се поеме вълната от туристи и влиянието, което те оказват върху туристическите обекти и градове, трябва да се полагат много усилия от хората, които имат шанса и отговорността да живеят и управляват тези места. Не може само да се ползват блага от сътвореното от природата или наши предшественици, ние също трябва дадем своя принос за това. В противен случай се превръщаме в егоистични мъморковци, които искат да прибират парите на туристите, правят всичко възможно да популяризират града си и да привличат нови туристи, и същевременно мърморят, че тези хора идват и унищожават града и живота им. Това е трудна задача и мисля, че и двете страни трябва да се научат как да съжителстват заедно и как да съхранят наследството, туризма и бъдещото развитие на тези градове.
Ivana - 13/09/2009
Прекрасна статия зя прекрасен град. Каква е неговата съдба, времето ще покаже.
kali - 02/09/2009
не е истина венеция е хубава и няма много хора само ако има състеэания или балове аэ лично съм ходила
Георги Влахкинов - 01/09/2009
Статията за Венеция вероятно кара много от читателите да съжаляват рушащия се красив град и неговите изстрадали жители. Факт е обаче, че сегашното състояние се дължи до голяма степен на невъзможостта или нежеланието на поколения венецианци да се откажат от огромните и гарантирани финансови постъпления от туризма. Подобно е положението и в много други някога процъфтяващи културни центове, които днес са градове с богато минало, но без бъдеще. В случая ми се струва подходящо да перефразираме Хераклит и да кажем, че човек не може да се върне в един и съши град два пъти. И да се запитаме има ли смисъл да се консервира цял град, след като това вече не е Венеция от Средновековието, а просто декор за снимките ни. Ценното във Венеция не са рушащите се сгради или каналите, а самата ни представа за града. Нещо което сравнително успешно вече се пресъздава в новите увеселителни паркове в Азия например. Звучи стряскащо, но може би това е по-добрият начин за запазването на уникалната атмосфера на места като Венеция...
Кати Банева - 27/08/2009
Мечти, мащабни кино-продукции и исторически ентусиазъм-едно общо нещо помежду им- Венеция! И ето,че изведнъж(а може би не толкова изведнъж) се хвърля бомбата-градът си отива, а единственото ,което ние явно правим, е да му помогнем в това начинание. Никога не съм била във Венеция, но се случи така, че отивам на екскурзия там в началото на Септември-и какво? Четейки статията си помислих-дали пък моите двайсетина евро за разходка по каналите няма да са още един пирон в ковчега на вековния град. И тук идва големият въпрос- какво се очаква от нас- да спрем да ходим във Венеция, за да продължи тя да съществува. Та не е ли това абсурдно!Честно казано не разбрах смисъла на статията-да градът си отива-но какъв бе подтекстът-нима всички сме овце-подобни невежи турсити, защото искаме да подишаме венециански въздух!!!
Митко Каменов - 26/08/2009
О, боже! Не смятам, че такъв финансов инструмент като Венеция, ще загине.Икономиката няма да го позволи. Последния венецианец ще бъде и последният човек на Земята!
1
2
3
4
»
Добави коментар
Полетата, отбелязани с
*
, са задължителни.
Ако желаете да участвате в конкурса за най-добър коментар, моля впишете и e-mail адреса си и трите си имена.
Моля, използвайте кирилица!
Мнения, които нарушават добрия тон, ще бъдат изтривани от администратора.
Най-интересните коментари ще бъдат публикувани на страниците на списанието.
Име
*
E-mail
Антиспам код
*
генерирай нов код
Коментар
*
РЕГИСТРАЦИЯ ЗА БЮЛЕТИН
Регистрирай се сега
Wallpapers
& screensavers
Ретро
Картички
Препоръчано
Книги
My Favorite Place on Earth
Written by Jerry Camarillo Dunn
Категория: Пътешествия
Формат: Меки корици, 272 стр.
Дата на издаване: 21.04.2009 г.
Цена: 35 лв
Изложби
Лицата на Тунис - фотографии
продължава до 10 септември
Музикални албуми
Gotan Project:Tango 3.0
Дюкян Меломан
Назад
Нагоре
За нас
За NGS
За списанието
Въпроси
Връзки
Реклама в ngm.bg
Контакти
©2010 National Geographic Society. Всички права запазени.