Август 2014 Август 2014

ЧЕТЕТЕ
В БРОЯ
Август 2014 Август 2014

БРОЙ 7
 
Абонамент за National Geographic България
ТЕМИ
ГАЛЕРИИ
МУЛТИМЕДИЯ
рейтинг:     

Синай

Статията Галерия

от Матю Тийг; снимки: Мат Мойър
Старите врагове са сключили примирие, което изглежда трайно.
В крайбрежното селище Таба всичко изглеждало спокойно. И тази вечер, както винаги, слънцето залязло зад Синайските планини и мракът се спуснал по склона, набирайки скорост с приближаването си към морето. Гостите в хотел „Хилтън" сменили банските с вечерни рокли и спортни сака. През октомври вятърът от пустинята нощем е студен и управата на хотела изпразнила басейна с морска вода, за да го напълни на следващата сутрин.

Курортът на Червено море предлагал умален модел на синайската мечта - блян за един Близък изток, където старите врагове разменят земя за мир и тероризъм за туризъм. Британците държели хотела, персоналът бил от египтяни, а отсядали най-вече европейци, руснаци и много израелци. Отпред едно до друго се веели знамената на Израел и Египет. Вярно, че месец по-рано израелското правителство предупредило за предстояща заплаха от терористично нападение, но подобни сигнали и преди били отминавали без последствия. Тук посетителите можели да забравят, че отколешните врагове неведнъж са си разменяли властта върху полуострова през последния половин век. По време на войните от 1956, 1967 и 1973 г. Египет и Израел окупирали полуострова; през 1979 г. двете страни подписали мирно споразумение и Израел отново отстъпил контрола на Египет. Трийсет години по-късно договорът все още е в сила.

Синай открай време е място на такива парадокси - сурова земя на неземна красота, на конфликти и хармония. Въпреки геополитическата важност на полуострова например най-голямата група от тукашното население - бедуините - всъщност най-малко се интересува от националната си принадлежност.

С напредването на вечерта гостите се преместили от ресторанта в казиното, бара и дискотеката. През този уикенд всички празнували нещо, свързано със Синай. Египтяните отбелязвали щурма си през полуострова по време на войната на Йом Кипур през 1973 г., а израелците - библейското пътуване на техните прадеди през пустинята. През последните години хората започнали да наричат това крайбрежие „Ривиерата на Червено море" заради декадентството и покоя, които я отделяли от останалата част от Египет.

Израелската граница е на броени метри. Отвъд нея, в Елат, свободният от дежурство пожарникар Шачар Заид тъкмо излизал от киното, където бил гледал с жена си американски филм за пожарникари, когато над града се разнесъл приглушен тътен.

Заид се затичал с жена си по посока на звука - към границата. По пътя срещнал началника си, който също бил в почивка и се преобличал в униформа в колата си, както и още шестима пожарникари, пристигащи с трите пожарни коли на града. Заид и шефът му се качили на едната и поели към границата, без да знаят какво ги очаква отвъд нея. Египетските войници, също така в неведение относно случващото се, блокирали пропускателния пункт с автоматите си.

Египтяни и израелци се гледали през невидимата линия, изправени пред внезапно изникнала международна дилема. Действията им през тази вечер през 2004 г. щели да бъдат емблематични за всичко, случило се до този момент в Синай, и за всичко предстоящо. Египтяните трябвало да решат дали да защитават своя суверенитет срещу стария си враг, а осемте израелски пожарникари били изправени пред въпроса дали да предприемат „нашествие" на арабска територия.

Хилядолетия наред Синайският полуостров служел като мост - ивица суша, по която хората преминавали от един континент на друг, но също и метафизичен мост между човек и Бог. Твърди се, че всички предшественици на трите големи монотеистични религии са потърсили убежище в тази триъгълна пустиня. Според Библията Мойсей получил мисията си в Синай, където Бог му проговорил от един пламтящ храст, след което 40 години се скитал с народа си в пустинята. Младенецът Исус и семейството му избягали в Синай, за да се спасят от ревнивия гняв на цар Ирод. Първите християни се криели от преследванията на римляните сред самотните планини на полуострова и основали тук някои от най-ранните монашески общности.

Най-старият действащ християнски манастир в света - „Св. Екатерина" - се намира в подножието на Синайската планина, където според преданието Мойсей получил Десетте Божи заповеди. Това е духовният център на Синай. „Синай е единственото място, където имаме икони от VI в. до ден-днешен" - каза ми монахът отец Юстин. Манастирският комплекс е заобиколен от планински върхове - всичките оцветени в розово, все едно са поруменели от голямата надморска височина. Сред базиликата, библиотеката и другите сгради Юстин ми посочи една постройка, която човек не би очаквал да види тук - джамия с малък полумесец на върха.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от април 2009
Дайте и вашата оценка за тази статия
досега 93 гласа (рейтинг 4.74)

Препоръчано
Повече от мед
Швейцария/Германия/Австрия, 2012, 91’

"Имало едно време..."
Фотографска изложба на Лора Радкова
10 юни, "Галерия 1908"

Пътешественици
Автор: Вяра Тимчева, изд. Изток-Запад

JARRETT/DEJOHNETTE/PEACOC: SOMEWHERE
Label: ECM Жанр: JAZZ
от ДЮКЯН МЕЛОМАН
Назад Нагоре  
Уеб дизайн и изработка на интернет сайт от Студио ИТТИ - Уеб базирани решения
©2014 National Geographic Society. Всички права запазени.
National Geographic България