За по-малко от век захвърлените на орбита скални отломки се сраснали в луна (или може би две). По-голямата част от желязото във връхлетялата протопланета потънало към ядрото на Земята, поради което Луната има по-малка плътност от нея.
2. Изнасяне
Лунната гравитация надига приливна издатина на Земята; нейното въртене на свой ред ускорява Луната и тя бавно се отдалечава по спирална траектория. По-далеч обикаля нейната посестрима луна, три пъти по-малка.
3. Бам!
След няколко десетки милиона години Луната застига своята посестрима. Тя се врязва в обратната страна на Луната и създава там планини - много различни от ниските равнини, наречени „морета", от близката страна.