Морският кей на Готхер беше оживен, но в същото време тих. Беше около 16.30 часа и светлината все по-ясно очертаваше многобройните обекти около нас - моторните лодки и яхти, наредени като мъниста в тъмната морска вода (вероятно заради буйната подводна растителност и сивкавия глинест пясък), оранжевите покриви на къщите край брега...Чуваше се приглушеното проскърцване от движението на лодките във водата и кресливите звуци на гларусите, които се рееха над красивия пейзаж. Моторът забръмча и цепейки вълните, се отправихме към малък скалист остров.