сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Ангели на нуждата

1.12.2008 г.

Здравни работнички от кастите на най-бедните в Индия спасяват живот.

Недостигът на лекари в бедните страни е широко обсъждан проблем - особено в англоговорящи държави като Гана, Малави и Индия, чиито доктори често търсят по-добре платена работа в чужбина. Те са принуждавани да напуснат родината си поради крайно тежките условия - понякога в по-големите болници работят само шепа лекари и дузина медицински сестри, които се грижат за стотици болни. Умират пациенти, чийто живот може да бъде спасен. Заплащането е нищожно и често се бави с месеци. Освен това лекарите и сестрите се изкушават да заминат за страни като САЩ, Канада, Великобритания и Австралия, където малцина техни колеги желаят да работят в отдалечените селски райони, а медицинските сестри като цяло не достигат. Тези празнини се запълват със здравни работници от бедните държави.

В резултат днес Африка и донякъде Индия на практика субсидират медицината в САЩ и Великобритания. Гана, Малави и Зимбабве са между 16-те африкански държави с повече техни лекари, работещи в чужбина, отколкото в самите тях. През последните години броят на медицинските сестри, напускащи Малави, за да работят другаде, надминава този на завършващите сестринските училища в страната.

Ала изнамирането на начини, които да задържат докторите и сестрите в родината им, може и да не се окаже решение на кризата в здравеопазването на бедните държави. Попитах Найлс Долеър, ръководител на организацията „Световен здравен съвет" със седалище в САЩ, как би могла да се подобри ситуацията например в Малави, където на 150 000 души се падат едва трима лекари.

„Дали не можем да ги намалим на двама? Или на един?" - ми отговори.

Долеър се шегува само донякъде. Докторите, казва той, сами по себе си не са решението на проблемите на най-бедните хора в света. Дори и да не емигрират, те остават в градовете. Половината лекари в Малави работят в една от четирите болници в големите градове, а 85% от територията на държавата са селски райони. С малки изключения хората в бедните страни учат за лекари по същата причина, поради която го правят и тези в другите части на света - за да си осигурят високи доходи.

Дори онези, които все пак лекуват селяни, рядко отделят време да ги научат на нещо повече за отглеждането и кърменето на бебетата, хигиената и използването на домашни лекарствени средства, като например различни разтвори за перорална рехидратация. Те не съдействат на селяните да си осигурят чиста вода и да прокарат канализация в домовете си или пък да подобрят земеделските си практики - все начини да бъдат елиминирани корените на редица заболявания. Не се борят срещу дискриминацията на жените и хората от по-низшите касти - а тя се отразява пагубно върху здравеопазването.

„Лекарите поддържат медицинското обслужване, защото то носи пари - казва Радж Ароле. - Ние поддържаме здравето." Тази разлика е от решаващо значение за 75-годишния Ароле, самият той лекар. Заедно със съпругата си Мабел (починала през 1999 г.) Радж създава програмата „Джамкхед", по която са обучени Салве и Сате. Съпрузите завършили с отличие Християнския медицински колеж във Велор, щата Тамил Наду - един от най-престижните в Индия. „Там се стараеха да ни преподават така, че да станем добри лекари във Франция или Германия" - казва Ароле. Ала той и съпругата му имали друга цел: да поддържат здравето сред най-бедните слоеве на населението. Първоначално двамата работили в болницата на една мисия, а после заминали на лекарска специализация в САЩ.

През 1970 г. семейство Ароле се завърнали в Индия и стартирали Проекта за цялостно здравеопазване на селското население в Джамкхед - малък град на около 8 часа път с автомобил източно от Мумбай. Спрели се на този край (недалеч от родното място на Радж Ароле), тъй като бил един от най-бедните райони в щата.

Щом се заселили в Джамкхед, Ароле открили там малка болница, която им била необходима за лекуване на по-тежки заболявания и спешни случаи, както и за осигуряване на подкрепа и доверие към проекта от страна на властите. В касата постъпили и първите вноски от платежоспособни пациенти. (Заедно с даренията те и до днес съставляват по-голямата част от годишния бюджет на „Джамкхед", възлизащ на 500 000 щатски долара.) Още тогава обаче семейство Ароле си дали сметка, че самото лекуване може да помогне на бедните само в малка степен и акцентът трябва да се постави върху превантивната медицинска практика в селата. Затова съпрузите решили да въвлекат в проекта и самите селяни. Радж Ароле казва, че един работник на програмата може да поеме около 80% от здравните проблеми в населеното място, тъй като повечето от тях са свързани с храненето или с обкръжението. Детската смъртност е следствие обикновено от три неща: хронично гладуване, диария и дихателни инфекции. За справянето с всяко от трите не е нужен лекар. „Решенията на селските проблеми са прости - казва Ароле. - Чистата питейна вода, образованието и облекченията за бедните правят повече за здравеопазването, отколкото лабораторните изследвания и лекарствата."

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах