сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Гласове: Майк Хорн

1.3.2009 г.

„Всички ние сме в една голяма лодка"

През последните 20 години южноафриканецът Майк Хорн не спира да удивлява света със своите рекорди в покоряването на природните стихии, като всеки път разширява представите за границите на човешките възможности. Три от постиженията на Майк са включени в Книгата на рекордите на Гинес: спускането с надуваема лодка по 22-метров водопад на р. Пакуаре в Коста Рика, 7000-километровото пътуване по бурните води на Амазонка и самотното му околосветско пътешествие по екватора. Освен това Майк и Борге Оусланд бяха първите, извършили поход до Северния полюс в екстремните условия на полярната нощ. Оставаха само планините, но и те бяха покорени от пътешественика: миналата година той изкачи без кислородна маска два от най-високите върхове на Хималаите, осемхилядниците Гашербрум I и II. В момента Хорн се подготвя за абсолютно уникален проект - 4-годишна експедиция с преход 100 000 км, която ще обхване всички морета и континенти заедно със Северния и Южния полюс. По-голямата част от нея ще бъде осъществена с 35-метрова яхта, способна да издържи на всякакви климатични условия, а там, където това е невъзможно - със ски или пеша. На Майк няма да му е за пръв път.

Как възникна идеята за този толкова амбициозен проект?

Когато се върнах от моята арктическа експедиция, продължила повече от 2 години, през март 2006 г., всички наоколо говореха само за глобалното затопляне. Честно казано, бях малко шокиран от тези плашещи истории - включително новия по онова време документален филм „Неудобната истина" на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор.
Съвсем наскоро имах късмета да видя една съвсем друга, невероятно красива Арктика. Затова нямам за цел за пореден път да привличам вниманието към екологичните проблеми. Бих искал да покажа на целия свят колко прекрасна е все още Земята - и че точно затова трябва да направим всичко възможно да я опазим. Струва ми се, че това ще бъде много по-ефективно, отколкото да плашим хората, като засилваме мрачните тонове и преувеличаваме опасностите. Моето послание трябва да бъде изключително позитивно.

Повечето си пътешествия досега сте извършил сам, а в новата експедиция изменяте на този принцип, като привличате участници от различни страни. Кои са те?

Млади хора на възраст от 13 до 20 години, по 12 души от всеки континент, които на определени участъци от пътя ще се присъединяват към екипа за по 10-12 дни и ще участват в един от дванайсетте замислени от мен проекта: от наблюдение на ледовете в Арктика до изучаване на фауната на Амазония. С природата на дадената местност ще ги запознават поканените за тази цел учени и специалисти, също от различни страни.

Това действително ще даде на младите хора уникален шанс да видят труднодостъпните места на нашата планета. А какво очаквате от тях в замяна?

Когато младите пътешественици се върнат у дома, ще разкажат какво са видели - т.е. ще станат своеобразни посланици на природата. По време на експедицията ще получат голяма власт - ще могат да говорят пред огромна аудитория. Лодката е снабдена с най-съвременни средства за комуникация. А и това, което те ще виждат, само 9 секунди по-късно (толкова време е необходимо на спътника за предаване на изображението) ще могат да наблюдават и техните близки и сънародници. Ще покажем на хората истинското състояние на природата.
Когато се върнат в своите страни, младежите трябва да използват своя опит от експедицията за благото на природата. Защо точно младежите ли? Не ми харесва особено това, което им оставяме в наследство. Да, човечеството може да се гордее с постиженията си в областта на високите технологии, но какво сме направили с ресурсите на нашата планета?

Защо нарекохте яхтата и самата експедиция „Пангея"?

Така се е наричал суперконтинентът, съществувал преди 250 млн. години. „Пангея" е символ на единството на света. Днес не сме в състояние да обединим наново континентите, но можем да обединим хората, които ги населяват. Образно казано, ние всички сме в една голяма лодка и трябва най-после да се научим да живеем заедно, да се уважаваме взаимно и да пазим ресурсите, с които разполагаме на „лодката": земя, вода, храна.

Много се писа за вашата експедиция от 2002 г., когато обиколихте сам cеверния полярен кръг, и по-специално за арестуването ви на територията на Русия. Какво всъщност се случи?

Усложненията са неделима част от Русия и неин своеобразен чар. Когато планирах този маршрут, тогавашният губернатор на Чукотка Роман Абрамович ме покани да отида там. Но когато пристигнах, него го нямаше, а мен ме задържаха в залива Провидение. Прекарах там два дни под домашен арест. После при мен дойде представител на местните власти и каза: „Виж какво, Майк, много ни харесва това, което правиш, но трябва да имаш документи и разрешение. Налага се да напуснеш страната." И ме върнаха в Аляска, откъдето бях дошъл. Трябваха ми цели три месеца, за да получа необходимите документи. Накрая все пак ми дадоха дългоочакваното разрешение. А когато разполагаш с нужните хартийки, в Русия пред теб се отварят всички врати. Наистина през някои райони не ми позволиха да мина сам.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах