сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

В сянката на Дарвин

1.12.2008 г.

Разказ за Алфред Ръсел Уолис – забравения еволюционист.

Остров Тернате представлява малък, изящен тревистозелен вулканичен конус, който се издига от морето в Североизточна Индонезия, на 1000 км източно от Борнео. Някога е служил на Холандската колониална империя като склад, от който на запад били изпращани кораби с подправки и други ценни тропически стоки. Днес неговият оживен пристанищен район, пазарите за плодове и риба, джамиите, старите крепости, султанският дворец и спретнатите бетонни къщи се нижат в редица покрай единствения околовръстен път, който следва крайбрежната линия. Планинските му склонове в по-голямата си част са гористи и безлюдни и ако имате късмет, там все още може да зърнете една великолепна птица с яркозелени гърди и с две дълги бели пера, които излизат от основата на шията и се развяват назад като наметало; тази птица е наречена Semioptera wallacii - в чест на човека, който пръв я открил за науката. Този мъж бил Алфред Ръсел Уолис - млад английски естественик, който в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX в. правил теренни проучвания из целия Малайски архипелаг. От този малък остров на 9 март 1858 г. той изпратил по холандски параход, който заминавал на запад, едно писмо, което щяло да има много значими последствия.

Писмото било адресирано до г-н Чарлс Дарвин. Към него Уолис приложил кратка статия, озаглавена „За склонността на разновидностите да се отклоняват неограничено от първоначалния вид". Тя била написана набързо за две нощи, след повече от 10 години обмисляне и усърдни изследвания. По същество статията излагала теория на еволюцията (макар и не под това име) посредством естествен отбор (без да се използва конкретният израз) - забележително близка до теорията, която самият Дарвин (по онова време изтъкнат естественик с общоприета репутация) бил разработил, но още не бил публикувал.

Това е класически епизод в историята на науката: почти едновременното излагане на теорията, известна днес като Дарвинова, от самия Дарвин и от един млад самоук изследовател, Алфред Ръсел Уолис. Прочул се приживе като младши партньор на Дарвин и с други свои заслуги към науката и обществената мисъл, Уолис потънал в забрава след смъртта си през 1913 г. Но през последните десетилетия славата му възкръсва. Днес неговият портрет виси редом с този на Дарвин в заседателната зала на Линеевото дружество в Лондон - същата научна организация, пред която общото откритие на Дарвин и Уолис било оповестено преди 150 години. Съчиненията му на теми от еволюционната теория и социалната справедливост до възможността за живот на Марс отново започват да се печатат и се появяват в Световната мрежа. Специалистите по история на науката го признават за създател на еволюционната биогеография (науката за това, кои видове къде живеят и защо), за един от първите изследователи по островна биогеография и ранен теоретик на адаптивната мимикрия, както и за човека, предусетил значението на днешното понятие биоразнообразие. С други думи Уолис е титанична фигура в прехода от старовремската естествена история към съвременната биология. Той бил и активен колекционер, безжалостен събирач на природни чудеса; неговите препарирани птици и насекоми имат богат принос към музейните сбирки и таксономичната класификация. При все това повечето хора, които са чували за Алфред Ръсел Уолис, го познават само като Дарвиновия съперник, останал в сянка - човека, който едновременно с него създал теорията за еволюция чрез естествен отбор, но не успял да получи равен дял от признанието.

Историята на Уолис е сложна, героична и объркваща. Освен един от най-великите биолози практици на XIX в., той бил и своенравна независима личност с непостоянни увлечения - привърженик на спиритизма и сеансите с призоваване на духове, поклонник на френологията, хипнотизатор любител, по-късно отстъпник от Дарвиновата теория, що се отнася до развитието на човешкия мозък, противник на ваксинацията срещу едра шарка и привърженик на идеята за национализация на големите частни поземлени владения. Множеството му ексцентрични прояви давали на недоброжелателите известно основание да го квалифицират като маниак. Нито един изследовател или биограф не е дал задоволителен отговор на въпроса, как да съвместим в една личност подобни блестящи постижения с крайни убеждения и прояви на необмислен фанатизъм - при това личност на заклет емпирик и практик? Ако Алфред Уолис не беше съществувал, той би могъл да бъде измислен само от някой крайно чудат викториански романист.

Първият основен факт в биографията на Алфред Уолис е, че за разлика от Чарлс Дарвин, за него безпаричието било майка на изобретателността. Той бил любознателен младеж от бедно семейство. Тръгнал на работа 14-годишен, през 1837 г. По онова време Дарвин - 28-годишен джентълмен с богат баща, който финансирал приключенията му, тъкмо се бил върнал у дома от пътешествието с „Бигъл".

Уолис бил предимно самоук - образовал се, посещавайки градските библиотеки и работническите институти през десетте години, през които работил като земемер, строител и учител в град Лестър. През земемерския му период, прекаран най-вече в селските райони на Уелс, у него се зародил интерес към природата, най-напред към ботаниката. Уолис предприемал дълги разходки из торфените полета и планините, като се учел да разпознава растителните семейства с помощта на евтин наръчник. Преподавателската работа му оставяла време за разнороден набор от четива, сред които „Личен разказ за пътешествия" на Хумболт и съвсем логично „Есе върху принципите на населението" на Малтус, което стимулирало теорията на Чарлс Дарвин за борбата за оцеляване, а по-късно повлияло по подобен начин и на Уолис. От същото време датира приятелството му с млад мъж на име Хенри Уолтър Бейтс, който го посветил в удоволствието да се колекционират бръмбари.

Книгите винаги са били важни за Уолис; той признава, че две са изиграли насочваща роля за научните му занимания. Едната е „Дневникът" на Чарлс Дарвин от пътуването му с „Бигъл" - жив пътепис, в който почти липсва намек за идеите за еволюцията. Другата, по-дръзка и подстрекателска, е анонимен бестселър със заглавие „Следи от естествената история на Сътворението", публикуван през 1844 г., в който всъщност е изложено еволюционно схващане за живота на Земята. Общоприетата представа в западната култура по онова време била, че Бог е създал всички видове с конкретни актове на сътворение и че всеки вид е принципно неизменяем.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах