сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Цветен полет

1.1.2009 г.

Яркоцветният пчелояд преброжда в полет три континента.

Пчелоядът се стрелка в небето в пищния си разноцветен костюм: кестенява корона, черна маска на обирджия, тюркоазени гърди и гушка с цвета на узряло жито. Подходяща премяна за птица, която си търси белята.

Верни на името си, пчелоядите ядат пчели (макар че ловуват също и водни кончета, пеперуди и термити - почти всичко, което хвърчи). След като сграбчи плячката в полет, птицата се връща на мястото, откъдето е излетяла, за да я обезвреди. Стиснала насекомото в клюна си, тя удря главата му в едната страна на клона, после потърква коремчето му в другата. Триенето кара зашеметената, а понякога и обезглавена пчела да отдели отровата си.

В първите месеци от живота им обикновените пчелояди (Merops apiaster) си живеят доста добре. Повечето от тези птици образуват кланове, които през пролетта и лятото отглеждат малките си в обширни територии, разпростиращи се от Испания до Казахстан (има и една по-малка група в Южна Африка). Обработваемите земи, полетата и речните долини предлагат изобилие от насекоми. Попаднат ли на кошер, се тъпчат до насита - един изследовател намерил сто пчели в стомаха на пчелояд близо до кошер.

Европейските медоносни пчели зимуват скрити в кошерите, с което лишават пчелоядите от основния им източник на храна. Затова в края на лятото идилията на младия пчелояд свършва, а кланът потегля на дълго, опасно пътешествие. Огромни ята пчелояди от Испания, Франция и Северна Италия прелитат над Гибралтарския проток и прекосяват Сахара по пътя си към местата за зимуване в Западна Африка. Тези от Унгария и други части на Централна и Източна Европа пресичат Средиземно море и Арабската пустиня, за да прекарат зимата в Южна Африка. „Тази миграция е изключително опасна" - казва английският орнитолог К. Хилари Фрай. Пчелоядите постоянно трябва да се изплъзват на средиземноморските соколи, които ловуват мигриращи пойни птици, за да хранят малките си. „Поне 30% от птиците стават жертви на хищници или загиват по други причини, преди да успеят да се върнат в Европа на следващата пролет" - казва Фрай.

Щом пристигнат в Африка, брачният сезон на птиците се разгаря с пълна сила. Докато мъжките пчелояди остават в клана си, женските го напускат, за да обогатят с гените си друг, далечен генофонд. Мъжки птици от Испания се срещат с женски, родени в Италия, унгарски пчелояди се събират с казахски - и образуват двойки за цял живот. През април отлитат обратно в Европа. Едногодишните мъжки се връщат по родните си места с нови партньорки. „У дома" за тях обикновено означава някоя стръмна пясъчникова скала или песъчлив речен бряг, осеян със стари гнезда - овални тунели с дължината на човешки крак и широчина на юмрук. Пчелоядите пренебрегват вече използваните дупки и изкопават свои собствени. В продължение на 20 дни непрекъснато кълват и дълбаят. Когато приключат, са преместили от 7 до 13 кг пръст, а клюновете им са се скъсили с 2 мм.

Гнездовият сезон е време за семейни съюзи и интриги. Членовете на семейство Meropidae, което включва 25 вида пчелояди, са прочути със своята взаимопомощ при отглеждането на новото поколение. Гнездящите птици във всяка колония обикновено имат много помощници - синове или чичовци, които хранят малките на своя баща или брат.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах