Писаната история на страната им обхваща 2500 години, за да се стигне до днешната Ислямска република Иран, основана през 1979 г., след като вдъхновената отчасти от консервативни духовници революция прогони поддържания от Запада шах. Това беше първата съвременна конституционна теокрация в света, както и грандиозен експеримент: възможно ли е една страна с толкова богато персийско минало да бъде управлявана успешно от религиозни лидери, налагащи екстремна форма на исляма?
Персия била империя на завоеватели, но в някои отношения може да се разглежда и като една от най-славните и милосърдни цивилизации на древността. Питах се в каква степен хората продължават да се отъждествяват с тази глава от своята история, която е илюстрирана на оцелелите фризове. Затова тръгнах да изследвам какво означава „персийски" за днешните иранци. По време на моите две посещения миналата година Иран бе отхвърлен от международната общественост, а в ескалиращата словесна престрелка с Вашингтон лидерите му бяха заклеймявани като потенциални терористи с амбиции за атомна бомба.
Всъщност иранската идентичност не може да бъде разложена на съставни части: в общи линии тя е отчасти персийска, отчасти ислямска, отчасти западна. Само че има една персийска същност, която няма нищо общо с исляма, макар и да се е сляла с ислямската култура. Тук ще стане дума за тези иранци, които все още поне малко се идентифицират със своите персийски корени. Останало ли е нещо от персийския хедонизъм (ценители на виното, любовта, поезията и песните) в тъканта от аскетизъм, молитви и фатализъм, често свързвани с исляма?
Географията като съдба
Дългата иранската история наистина изобилства на войни, нашествия и мъченици, включително юношите, които по време на Ирано-иракската война през 80-те години храбро разчистваха минните полета, носейки пластмасови ключове за рая, окачени на врата. Основната причина за всички тези драми е една: местоположение. Ако прекарате прави линии от Средиземно море до Пекин, от Пекин до Кайро или от Париж до Делхи, те всичките ще минат през Иран - мястото, където Изтокът среща Запада.
Богатство и стратегическото местоположение на страната предизвиквали нашествие след нашествие. Персийската империя няколко пъти била основавана, погубвана и възстановявана (от Ахеменидите, партите и Сасанидите), преди окончателното й рухване. Сред нашествениците били турците, Чингис хан и монголите и най-вече - арабите. Тласкани от пламъка на новата религия, през VII в. те веднъж завинаги смирили древната Персийска империя и поставили началото на период на ислямско величие с характерен персийски облик. Арабската експанзия се разглежда като едно от най-драматичните преселения на хора в историята. Персия се оказала на пътя на неумолимото й настъпление и оттогава насам иранците търсят начини да опазят и разграничат своята идентичност от тази на останалия мюсюлмански и арабски свят. „Иран е много голям и много древен - казва водещият ирански археолог Юсеф Маджидзаде. - Не е лесно да бъдат променени сърцата и същността на хората."
Например обичат да казват, че когато Иран попадал под властта на нашественици, самите те ставали като иранците, а не обратното. Твърдят, че покорителите се „поперсийчвали" - като Александър, който, след като опустошил завоюваната Персия, възприел нейните културни и административни традиции, оженил се за персийка (Роксана) и заповядал на хиляди свои войници да направят същото на масова сватба.