сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Нашата гаснеща нощ

1.11.2008 г.

В небето над повечето днешни градове звездите на практика са изчезнали.

Ако хората се чувстваха истински уютно под светлината на луната и звездите, щяхме безгрижно да се движим в тъмното, а среднощният свят щеше да е също толкова видим за нас, колкото за множеството нощни видове на планетата. Но не - ние сме дневни създания с очи, приспособени за живот на слънчева светлина. Това е основен еволюционен факт, дори и мнозинството да не се възприемаме като дневни същества. И все пак налага се да си дадем сметка, че сме такива, за да си обясним защо сме постъпили така с нощта: променили сме я, за да стане гостоприемна към нас, като сме я изпълнили със светлина.

Тази изкуствена промяна не е по-различна от преграждането на река с бент. Ползите от нея вървят ръка за ръка с последици, наречени „светлинно замърсяване", чиито ефекти учените едва сега започват да изследват. Светлинното замърсяване е резултат предимно от зле планираното осветление, което позволява изкуствената светлина да се разпространява навън и нагоре към небето, вместо да се насочва надолу. Неправилно проектираното осветление отнема тъмнината от нощта и драстично променя нивото на осветеност и светлинния ритъм, към които са привикнали много форми на живот, включително ние самите. Когато в природата се разлее човешка светлина, тя винаги засяга някакъв аспект на живота - миграция, размножаване, хранене.

През по-голямата част от човешката история изразът „светлинно замърсяване" не би имал никакъв смисъл. Днес повечето хора живеят под преливащи куполи от отразена, пречупена светлина - лъчи, разпръсквани от свръхосветените градове и предградия и от окъпаните в светлина магистрали и фабрики. Нощем почти цяла Европа представлява мъглявина от светлини; същото се отнася за по-голямата част от САЩ и за цяла Япония. В Южния Атлантическия океан сиянието от една-единствена риболовна флотилия (кораби, които примамват калмарите с метал-халидни лампи) може да се види от Космоса - то е по-ярко от сиянието на Буенос Айрес и Рио де Жанейро.

В повечето градове небето изглежда, сякаш звездите са изчезнали и на тяхно място е останало само пуста сивота. Дотолкова сме свикнали с тази преобладаваща оранжевееща мътилка, че изобщо не виждаме и дори не помним първичната красота на безлунната нощ - достатъчно тъмна, за да може светлината на планетата Венера да хвърля сенки върху Земята. При все това над светлия похлупак на града се простира останалата част от Вселената - сияен пасаж от звезди, планети и галактики, пробляскващи в привидно безкрайния мрак.

Озарили сме нощта, сякаш е необитаема страна, а всъщност нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Дори само сред бозайниците броят на нощните видове е удивително голям. Светлината е мощен биологичен фактор и на много видове действа като магнит. Въздействието й е толкова силно, че учените говорят за пойни и морски птици, „пленени" от прожекторите на сушата или от светлината на факлите за изгаряне на газ на нефтените платформи в морето; хиляди пернати кръжат около тях, докато паднат от изтощение. Птиците, които мигрират нощем, често се блъскат в ярко осветени високи сгради.

Насекомите, разбира се, се скупчват около уличните светлини - тези рояци вече са неизменна част от менюто на много видове прилепи. В някои долини в Швейцария малкият подковонос прилеп започнал да изчезва, след като там инсталирали улично осветление - вероятно защото долините изведнъж са се изпълнили с кафяви прилепчета, които се хранят около източниците на светлина. Други нощни животни, включително пустинните гризачи, плодоядните прилепи, опосумите и язовците, са станали по-предпазливи при търсене на храна под постоянното изкуствено пълнолуние на светлинното замърсяване, защото вече са по-лесна плячка за хищниците.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах