сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Кристален дворец

1.11.2008 г.

Трудният път на изследователите до необикновената красота на една пещера в Мексико.

Дребен пияница предлага стоката си в един почти празен бар в тъмния град сред пустинята. До него на билярдната маса има парче скала колкото чиния, от което като начупени стъкла стърчат десетки пурпурни и бели кристали. „Твое е за 300 долара - казва той. - Не? Тогава за сто. Пладнешки обир." Тримата или четирима други посетители хвърлят по един поглед над бирите си и премислят: дали пък да не предложат и своите кристали?

Този изолиран район на Северно Мексико, на около час на юг от Чиуауа, е известен с кристалите си, а надниците в местната мина за добив на олово и сребро - където работят почти всички - са достатъчно мизерни, за да стимулират черния пазар. „Трийсет долара - навежда се към мен. - Десет." Трудно ми е да го взема на сериозно. По-рано същия ден в една пещера дълбоко под бара пълзях между най-големите кристали в света - цяла гора, широки и дебели, някои дълги над десет метра и на възраст половин милион години. Толкова прозрачни и сияйни, че сякаш не бяха от този свят. В сравнение с тях парчето на билярдната маса изглежда безинтересно като преспапие.

Нищо не може да се сравни с гигантите в Cueva de los Cristales - Пещерата на кристалите. Варовиковата подземна кухина и нейните бляскави колони бяха открити през 2000 г. от двама братя, копаещи шахта на почти 300 м под земята, в мината Наика - една от най-богатите в Мексико, която всяка година дава тонове олово и сребро. Братята били удивени от находката си, но тя не била първата такава. Геологичните процеси, създали оловото и среброто, предоставили суровини и за кристалите. Миньорите в Наика и по-рано били попадали на камери с впечатляващи, макар и много по-малки кристали. Само че когато се разпространила новината за откриването на огромните кристали, учените се изправили пред нов въпрос: как са пораснали толкова големи?

До входа на Пещерата на кристалите се стига за 20 минути с микробус по виеща се минна галерия. В много пещери и рудници температурата е ниска и постоянна, но в Наика тя се покачва с дълбочината, тъй като мината се намира над магмена интрузия на километър и половина под повърхността. В самата пещера температурата скача до 44° С при 90 до 100% влажност. Толкова е горещо, че всяко посещение крие риск от инфаркт. Когато стигаме до входа, всички вече лъщим от пот.

Подготовката за влизане в пещерата напомня на екипиране за излизане в открития Космос. Навличам жилетка с повече от дузина пакета лед колкото дланта ми, зашити в джобове по гърдите и гърба. Следва втора жилетка, която да изолира леда от топлината. И накрая върху всичко - яркооранжев пещерняшки костюм. А също каска, челник и дихателна маска, от която духа леденостуден въздух. Ръкавици, ботуши. Дори и за пещерняците, опаковани в цялото това защитно оборудване, топлината е изтощаваща и опасна; повечето посещения траят не повече от 20 минути. Навътре ни повежда Джовани Бадино, физик от италианската изследователска група „Ла Вента".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах