сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Истината за Борнео

1.11.2008 г.

Възможно ли е да бъде спасено приказното биоразнообразие на острова?

Разположен между Южнокитайско и Яванско море и разполовен от екватора, през цялата човешка история о-в Борнео е служил главно като източник на природни ресурси, които са били последователно експлоатирани - мнозина биха казали, ограбвани - от различни народи от света.

Тук идвали китайски търговци за рогове от носорози, за ароматното дърво на име гахару и за птичи гнезда, от които се приготвяла супа. По-късно към тях се присъединили мюсюлмански и португалски търговци, които изнасяли злато и пипер. Британци и холандци контролирали Борнео през колониалния период - XIX и началото на XX в., когато започнало и изсичането на тропическите широколисти дървета, които го покриват. Сегашното политическо разделение на острова (южните три четвърти от територията му принадлежат на Индонезия, повечето от останалите земи - на Малайзия, и малка част - на Бруней) отразява съглашения от времето на британската и холандската колониална епоха, която завършила с обявяването на независимост след Втората световна война.

През последните десетилетия компании от Европа, САЩ и Австралия правят сондажи за нефт и природен газ, които са в изобилие на острова, и добиват въглища от открити мини. От Амстердам до Мелбърн и от Сингапур до Хюстън има разкошни имения, построени с богатствата на Борнео. Подобни палати се издигат и в Джакарта и Куала Лумпур, защото Индонезия и Малайзия - или поне техният политически и икономически елит - са най-големите експлоататори.

Богатства от съвсем друг характер привличали на острова хора като великия естественик Алфред Ръсел Уолас, който прекарал известно време тук през 50-те години на XIX в. Той събрал екземпляри от над 1000 биологични вида, нови за тогавашната наука, включително бруковия троидес.

На о-в Борнео се срещат повече от 15 000 вида растения, сред които над 2500 вида орхидеи. Равнинните гори на Югоизточна Азия, включително тези на Борнео, са най-високите тропически гори в света и съдържат до 240 вида дървета на площ от 1,5 хектара. На Борнео виреят най-голямото цвете, най-голямата орхидея, най-големите месоядни растения и най-голямата нощна пеперуда в света. Многопластовата тропическа гора на Борнео е мястото с най-много планиращи животни в света: освен няколко вида летящи катерици там има летящи гущери, малайски шестокрил, летящи жаби и - кошмарът на някои хора - летящи змии.

В горите на Борнео скитат малайски мечки и сиви леопарди; по дърветата се катерят два вида гибони и осем вида маймуни. В едно кътче на острова са оцелели хиляда слона - главно в малайзийския щат Сабах, където река Кинабатанган се влива в морето Сулу. Носорозите са на косъм от изчезването - останали са по-малко от 50. Символ на Борнео обаче е едно още по-харизматично животно - орангутанът. Неговият изразителен поглед се взира в нас от бюлетините и призивите за набиране на средства, разпространявани от природозащитни организации по цял свят. Като се имат предвид ненадминатото биоразнообразие на острова - от орангутаните и носорозите до мъховете и още неоткритите бръмбари - и темпото, с което се унищожават горите му, бъдещето на Борнео е може би най-острият екологичен проблем на нашата планета.

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах