сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Каубоите на XXI век

1.11.2008 г.

Сурови условия, мизерно заплащане - защо тогава каубоите си обичат работата?

Американските каубои не са изчезнали в мъглите на легендите. От три века те стоят на едно и също място и не се канят да мърдат: в животновъдните райони на Запада и Югозапада на САЩ и в сърцето на националната идентичност.

Тъй като отглеждането на добитък все повече се превръща в голям бизнес, съществената роля на каубоя все повече е обект на безпристрастния анализ на счетоводителя. В този смисъл американската животновъдна индустрия, на стойност 71 млрд. долара годишно, е изправена през предизвикателства - промени в климата, прищявки на международния пазар, разрастване на градовете, нови болести от чужбина. Неизбежно беше някои животновъди да потърсят по-разнообразни източници на приходи, като дадат земите си под аренда на ловци или започнат да предлагат селски туризъм. Компютризацията - присъстваща в маркерите на ушите и електронното каталогизиране на животните, наред с останалото - все повече се превръща в радушно приет, макар и странен помагач в животновъдните ферми.

Но дори и високите технологии да са неудържима сила, едно препятствие остава непоклатимо: добитъкът се прехранва най-вече с трева. Кравите имат нужда да бъдат заведени там, където има трева в изобилие. За тази цел е нужен ни повече, ни по-малко: човек на кон, снабден с ласо и може би едно-две добри овчарски кучета - и всичко това на място далеч от градския шум.

Доказателство за издръжливостта на каубоя е фактът, че е оцелял след непрекъснатото му превъзнасяне от страна на Холивуд като емблема на суровата мъжественост. Но това идеализиране пренебрегва някои подробности: отрицателните температури през февруарските утрини; изгарящата жега на августовските следобеди, пукнатите ребра след хвърляне от уплашен кон; пръстите, премазани от въжето, с което е вързан нервният кастриран бик; олигавената до лакът ръка, след като си напъхал обратно във вагината смъкналата се матка на някоя крава. Както и безкрайните дни и седмици, в които гледаш как хиляда космати създания преживят тревица, докато стомахът ти се свива от глад. И то за надница до около 4 долара на час. Тези условия сами гарантират подбора на работници. Единствено хората, които съзнателно търсят подобна мизерия, могат да я понесат.

Oh, yeah, беше забавно" - казва 18-годишният Тайръл Тъкър, докато си спомня за зимата, която прекарал с 20-годишния си брат Блейн на бивак северно от Флагстаф, където се грижели за 2300 глави добитък. Всеки ден от декември до април обикаляли 4500 хектара земя, като имали за компания единствено себе си, конете и добитъка. Вятърът не стихвал и нощем температурите падали до -26 градуса.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах