сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Рикшите

1.10.2008 г.

Удобно средство за придвижване или символ на експлоатацията?

Стратегията на шофьорите в Колката (на автомобили, таксита и автобуси, както и на затворените триколки, които се използват като евтин градски транспорт, или на велорикшите) е проста: надувай клаксона и давай напред. Не може да се каже, че има много знаци „Стоп". На чужденеца табелите с надпис „СПАЗВАЙТЕ ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ" му изглеждат проява на черен хумор. Методът за пресичане на големи булеварди, който разработих при последното ми ходене в Колката, бе да изчакам и да се присъединя към група пешеходци, достатъчно голяма, за да не се осмели някое такси да ни помете. В тесните странични улички, известни като алеи, надуването на клаксона е сигнал, че такси или дори малък камион се кани да завие иззад ъгъла и да се понесе през пространство, което не е мислено за нищо по-широко от велосипед. Понякога обаче през някое кратко затишие в бибиткането, чувах зад себе си подрънкване на звънче и това, което виждах, бе рикша, теглена от човек - обикновено мършав, мръсен, бос мъж, твърде слаб на вид за тази работа. На пръста му е закачено звънче, което той непрекъснато подрънква и така произвежда най-приятния звук, издаван от превозно средство в Колката.

Колката, един от най-големите градове в света, столица на Западен Бенгал и дом на близо 15 млн. души, често се споменава като единствения, където все още има голяма флотилия от рикши, теглени от хора. Само че властите не изглежда да са много щастливи от тази особеност. Защо ли? Разбира се, можем да се изкушим да обвиним Майка Тереза. Един колкатски политик ми каза, че градът е известен с трите си „М": марксизъм, мишти и Майка Тереза. (Комунистите господстват в правителството на Западен Бенгал от 30 години. Мищи е любимото на жителите на Колката подсладено кисело мляко). Без съмнение благодарение на международното внимание към работата на Майка Тереза сред окаяните и умиращите в съзнанието на западния човек Колката неразривно е свързана с мизерията - без значение колко често местните жители изтъкват, че например копторите на Мумбай са много по-обширни и че няма друг индийски град в Индия, чийто културен живот да се равнява с този на Колката.

Но и най-разпалените защитници на града ще признаят, че през 60-те години независимост на Индия Колката премина през периоди на големи изпитания, започнали много преди да се появи Майка Тереза. Вследствие разделението на страната Колката трябваше да приеме - без особена помощ от страна на централното правителство - няколко милиона бежанци от новосъздадения Източен Пакистан. През 70-те и 80-те години имаше моменти, в които изглеждаше, че Колката никога няма да се съвземе от травмата, нанесена й от тези бежанци, последвани от още една вълна по време на войната, превърнала Източен Пакистан в Бангладеш. Тези години бяха белязани от сривове в електрозахранването, стачки, изнасяне на индустрията в други райони и брутално насилие, провокирано от движението на наксалитите; последното започна от селяните, които искаха преразпределение на земята в земеделския Западен Бенгал, и прерасна в партизанска война на студентите по улиците на града. През 1985 г. самият министър-председател на Индия, Раджив Ганди, нарече Колката „загиващ град".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах