После изведнъж съседите вече не са хора, които уважаваш, каниш на вечеря, правите си услуги или се жените помежду си. Някога познатите лица вече са „те“, „врагът“, „другите“. И в този сблъсък на групи отделната личност изчезва и емпатията пресъхва заедно с доверието. Може да се случи между пастири и земеделци в Нигерия или между местни хора и имигранти във Франция или България.
Не е трудно да разберем защо човек е еволюирал така, че да го е грижа за неговия отбор и мястото му в него. Животът в група е билет за оцеляване и това е причината повечето примати да живеят така. Всъщност няма човешко общество без ясни граници между различни групи. Нищо не можем да направим по въпроса: по рождение сме програмирани да правим разлика между „нас“ и „тях“ и да сме пристрастни към собствената си група. И неизбежно (и понякога несъзнателно) действаме в интерес на „нас“ – особено когато се почувстваме заплашени. Може ли науката да намери решение?