сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Зелената Сахара

1.9.2008 г.

Открито е мистериозно гробище от каменната епоха.

На 13 октомври 2000 г. малък екип палеонтолози начело с Пол Серино от Чикагския университет се измъкнали от трите очукани лендроувъра, напълнили манерките си с вода и се пръснали пеш сред карамелените пясъци на пустинята Тенере в Северен Нигер. Намиращата се в южната периферия на Сахара Тенере без проблем може да се класира сред най-неприветливите места на планетата. Туарегите - номади с чалми на главите, които векове наред са властвали над това безрадостно царство, го наричат „пустиня в пустинята" - над 4000 км.км океан от пясък и скали, където комбинацията от 49-градусови жеги и безмилостни ветрове може да изстиска влагата от човешкото тяло за по-малко от ден. Заради суровите условия, съчетани с периодичните конфликти на туарегите с нигерското правителство, по-голямата част от района е останала неизследвана.

Серино, който е асоцииран изследовател към Националното географско дружество и един от най-успешните ловци на динозаври в света, оглавил първата си експедиция в Тенере пет години по-рано, след като успял да се договори и с водача на бунтовническите сили на туарегите, и с нигерското Министерство на отбраната, което му гарантирало безопасен достъп до богатите на фосили пластове. Този първи набег бил последван от други и всеки път екипът му си тръгвал от пустинята с останките на екзотични видове, включително на нигерзавъра - растителнояден динозавър с 500 зъба - и саркозухуса - представител на крокодиловите с размерите на градски автобус. Eкспедицията през 2000 г. обаче била най-амбициозната до този момент. Членовете на екипа вече били изкопали 20 тона кости от динозаври и други праисторически животни, но шест седмици тежък труд в подобни нечовешки условия изтощили хората. Повечето имали леки симптоми на дизентерия; някои толкова много били отслабнали, че трябвало да си придърпват нагоре панталоните, докато се тътрели през мекия пясък; а нервите на всички били изопнати до крайност след една среща с въоръжени бандити.

Фотографът Майк Хетуър, който ги придружавал, се отправил сам към три малки дюни. Изкачил се до върха на първия склон и застинал от удивление: дюните преливали от кости. „Открих някакви кости - казал Хетуър, когато екипът се събрал отново, - но не са динозавърски. Човешки са."

Жегата, жаждата, а за момента и динозаврите били забравени и членовете на екипа последвали Хетуър до трите дюни и внимателно започнали да изследват склоновете им. Само за няколко минути открили десетки човешки скелети. Сводовете на черепи се подавали от пясъка подобно на преобърнати порцеланови купички; стиснати челюсти били запазили почти всичките си зъби; мъничка длан, вероятно детска, сякаш била изплувала от пясъка с непокътнати пълен брой фаланги. Сред човешките кости се били промъкнали множество керамични фрагменти, мъниста и каменни оръдия - изящно изработени върхове за стрели и брадви и износени хромелни камъни. Имало и стотици животински кости. В допълнение към антилопите и жирафите Серино бързо разпознал останките на водни животни като крокодили и хипопотами, а после костенурки, риби и миди. „Накъдето и да се обърнеш, имаше кости на животни, които не живеят в пустинята - казва Серино. - Осъзнах, че сме в Зелената Сахара."

През по-голямата част от последните 70 000 години Сахара не се е различавала много от пустинята, която е днес. Само че преди около 12 000 години вследствие колебание на земната ос и други фактори сезонните африкански мусони се преместили леко на север и докарали нови дъждове в област, голяма почти колкото САЩ. Тучни вододели се разпрострели през Сахара, от Египет до Мавритания, и привлекли първо животни, а после и хора.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах