сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Слоновете от Самбуру

1.9.2008 г.

Една африканска любовна история.

Биологът Иен Дъглас-Хемилтън предпазливо пристъпва към плаха млада слоница, в полова зрялост и доста едра. Името й е Ан. Стои наполовина скрита под групичка дървета горе на един хълм в отдалечената Северна Кения и спокойно пасе заедно с още няколко членове на семейството си. На врата й има здрав кожен нашийник, на който над гърба е закрепен електронен предавател. Това устройство е позволило на Дъглас-Хемилтън да я открие, след като е долетял до тук с малък самолет „Чесна" и си е проправил път пеша през високата трева и акациевите шубраци. Сега, вървейки приведен срещу вятъра, вече се е приближил на 30 метра от нея. Ан налапва още листа. Или не го забелязва, или той не я интересува.

Слоновете могат да бъдат опасни животни. Те са раздразнителни, сложно устроени и понякога свирепи в стремежа си да се защитят. Дъглас-Хемилтън е световно признат експерт, който ги изучава от 40 години. Той иска да види добре нашийника. Казали са му, че може би е прекалено стегнат - откакто е била упоена със стрела и са й сложили предавателя, за да служи като източник на изследователски данни, слоницата е пораснала. Обикновено Дъглас-Хемилтън наблюдава слоновете по-предпазливо, от безопасното купе на лендкрузъра. Нито една кола обаче не е в състояние да преодолее този терен, а в случая става въпрос за удобството и здравето на Ан. Нашийникът трябва да виси свободно с противотежест в долната част. Но в момента, застанала сред храсталака, тя му показва единствено надменния си слонски задник. Той пропълзява още по-близо.

Зад него се мъкнат трима други мъже. Единият е Дейвид Дабален от Самбуру - протеже на Дъглас Хемилтън, умен млад мъж, който често придружава шефа си на подобни мисии. Вторият е местен водач с пушка 308 „Уинчестър" в ръка. Третият съм аз. Докато гледаме как Дъглас-Хемилтън напредва, забелязваме друга, голяма слоница, вероятно матриарха на групата, която умело се промъква от дясната му страна. Снишаваме се, за да се скрием от погледа й. Застиваме. Тя приближава подозрителна и предизвикателна. Дъглас-Хемилтън остава безучастен, но Дабален проявява признаци на нервност. После слоницата се отдалечава.

Междувременно Ан изящно се изнизва от шубраците и пристъпва към Дъглас-Хемилтън. Разстоянието помежду им е 15 метра. За няколко секунди младата женска го удостоява с пряк изглед към голямото си чело, развети уши и красиви бивници - подобно на модел, позиращ за снимки. След това се обръща в профил. Той вдига фотоапарата и щраква няколко кадъра. Тя се обръща и бавно се отдалечава. За изминалите няколко секунди той е успял да види през обектива, че яката виси точно както трябва. Ан е извън опасност - или поне няма опасност да се претрие или задуши.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах