сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Във вихъра

1.9.2008 г.

С вдигнати перки и проблясващи цветове атлантическите ветроходи преграждат пътя на плячката.

Ловът започва. Атлантическите ветроходи дебнат плячка в сините води на Мексиканския залив, на 80 км североизточно от о-в Мухерес. Птиците фрегати се стрелкат към морето, за да си хванат риба. Ориентирайки се по тях, Антъни Мендило - водач по спортен риболов и експерт в преследването на атлантически ветроходи - насочва лодката „Кийн М" към ятата.

Както се очаква, под тях се движи в пълен синхрон пасаж от стотици сардини. А около кълбото ужасена риба обикалят десетки издължени сенки - ловците.

Атлантическите ветроходи Istiophorus platypterus и атлантическите малки сардини Sardinella aurita са широко разпространени в много океани. Но от януари до юни хищник и плячка се срещат лице в лице в този район между Куба и Юкатан, където пълните с планктон плитчини обещават изобилна храна.

Ловът наподобява този при бозайниците. Ветроходите кръжат около плячката, като притискат пасажа в по-сбито кълбо и междувременно похапват по някоя и друга рибка. Всяко стрелване на сардините напред бива възпирано от стряскащо разперване на гръбната перка, което прави хищника двойно по-голям. Ефектът се подсилва и от блестяща светкавица по дължина на тялото му, често на сребърно-сини ивици. Това са клетки с тъмен пигмент, наречени меланофори, които според невробиоложката Кърстин Фричес от Университета в Куинсланд, Австралия, наподобяват венециански щори. Обикновено ветроходите изглеждат матови, но „при стрес или възбуда клетките активират пигмента си и кожата отдолу се оцветява в прекрасни метални отблясъци". Възможно е също просветванията да ги пазят да не се сблъскват. „Предвид острите им муцуни и скоростта, с която плуват, това вероятно е важно" - казва Фричес. И наистина - силно издължените им горни челюсти, които ловците размахват наляво и надясно (за да удрят плячката си, а вероятно и за да се борят с акулите, марлините и другите си неприятели) са остри като ками.

Сардините също действат задружно. Усещайки взаимно близостта и движенията си, те се обръщат в синхрон, като всяка риба едновременно води и следва. Рибната маса се плъзга като капка живак и хипнотизира с блясъка си, което може би обърква хищниците. Скоро обаче ловът се подновява и хищниците отново обграждат, удрят и поглъщат плячката си. След последния набег, при който обират останките, смъртоносната игра приключва и ветроходите се оттеглят. На лобното място остават само проблясващи люспи и бавно потъват в дълбините.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах