сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Дайсецудзан

1.8.2008 г.

Сблъсък на огън и вода в най-големия японски национален парк.

Огън и вода се срещат в Дайсецудзан. В националния парк в центъра на най-северния японски остров Хокайдо се открояват два масивни вулкана, под чиито димящи върхове се простират 200 000 хектара склонове, които менят цвета си според сезона.

Япония се издигнала от морето в резултат на бурни сеизмични процеси. Спокоен от векове, на север се извисява Асахи Даке, най-високият връх в Хокайдо. На юг е Токачи Даке, изригнал за последно през 2004 г. В студения влажен климат на Хокайдо по върховете, изградени от вътрешните огньове на Земята, се трупа сняг, а снегът се превръща в буйно течащи води, гори, мъх и цветя. Дайсецудзан означава „голяма снежна планина".

В многолюдна островна страна като Япония паркът е от малкото места, които предлагат открито пространство, с върхове и гори, граничещи с грижливо обработвани ниви. Тук е рай за елените, птиците, зайците и мечките, както и за дърветата, храстите и цветята. Японски туристи се движат през планината в почтително мълчание.

Понякога през лятото и есента Мичико Аоки, дъщеря на будистки свещеник, прави 8-часово изкачване до Асахи Даке. Тя пресича ветровития хребет и слиза в една закътана долина да посети приятеля си, който участва в наблюдението на хокайдските кафяви мечки в парка.

В една топла есенна утрин и аз тръгвам с нея. Докато наближаваме Асахи Даке, приглушеното дишане в гърлата на вулканите ни подсказва, че пред нас се простира планина, но не успяваме да я видим, защото е забулена от облаци. В огледалната повърхност на езерото Сугатами-ике далечно снежно петно се смесва с пара; струйки пара свързват Асахи Даке с камуи - духовете на айну, които живеят навсякъде.

По време на глациалния максимум преди 18 000 години Хокайдо бил свързан чрез провлаци не с Япония, а с Азия - така предците на народа айну преминали на Хокайдо. Те разделяли земите си на парцели, наричани ивор, където ловели сьомга и мечки и събирали дърва и плодове от диви растения. Живите същества, от които се изхранвали, за тях били богове, приели друг образ, духове, посещаващи земния свят. Камуи се явявали и във вид на неодушевени предмети - ловни ножове и бамбукови къщи. За да върнат камуи в света на духовете, айну изпълнявали ритуали, при които поднасяли в дар храни и изричали молитви. С главната си церемония почитали мечката - източник на храна, кожи и кости за изработка на инструменти. Наричали връх Асахи Даке „Нутап-камуи-шир", което означава „планината бог, в която се намира вътрешната област на извивката на реката".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах