сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Мини руини

5.1.2018 г.

Усърдно изработени, тези миниатюрни модели на хаоса ни дават представа как би могъл да изглежда някой голям град, дълго след като хората са изчезнали от него.

Градът е в руини. Влаковете са застинали върху релсите си. Библиотеките и училищата тънат в разруха. Хората са изчезнали.

Доколкото сме запознати, това е краят на света, но Лори Никс не се тревожи. Всъщност тя и Катлийн Гербър, нейна партньорка в изкуството и в живота, са веселите архитекти на този апокалипсис.

Целта им, казва Никс, е да създадат и фотографират „разкази с отворен край – модели на постчовешка метрополия в бъдещето, след някаква неизвестна катастрофа.“ За да „отключим, ангажираме и провокираме“ въображението на зрителите, „искаме от тях да се замислят върху настоящето. Дали все още имаме бъдеще? Ще бъдем ли в състояние да спасим себе си?“.

Никс черпи повечето от идеите си за тези сложни сцени от пътуванията си с метрото или от разглеждане на снимки от пътешествия. Други вдъхновения извират от детството и миналото й.

Днес тя смята себе си за „псевдопейзажен фотограф“. Но „вместо да се шляя по провинцията, търсейки перфектния пейзаж, аз просто го създавам тук, върху масата“.

Тук се намесва и Гербър. Нейният опит в позлатяването, издухването на стъкло и състаряването чрез химикали й помага да създаде и да състари декорите.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2018
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах