сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Хроника на една вендета

5.1.2018 г.

Историята на смъртоносната атака на наркокартел срещу мексиканско градче до границата с Тексас – и на полицейската акция в САЩ, която я предизвикала

Няма как човек да пропусне следите, че нещо ужасяващо се е случило в Айенде. Цели квартали са в развалини. Някога лъскавите богаташки къщи представляват порутени черупки със зейнали в стените дупки, опожарени тавани, напукани мраморни плотове и съборени колони. Сред отломките са пръснати разкъсани и окаляни останки от съсипани животи – обувки, сватбени покани, лекарства, телевизори, играчки.

През март 2011 г. тихото животновъдно градче с около 23 000 жители, на едва 40 минути с кола от границата с Тексас, било нападнато. Наемни убийци на картела Сетас (los Zetas) – една от най-свирепите наркотрафикантски организации в света – нахлули в Айенде и съседните градчета като потоп: разрушили домове и бизнеси и отвлекли и избили десетки, може би стотици мъже, жени и деца.

Но за разлика от други мексикански селища, които били опустошени от нарковойната, случилото се в Айенде не започнало в Мексико. Началото било поставено в САЩ, когато Службата за борба с наркотиците (DEA) отбелязала неочаквана победа. Агент убедил високопоставен член на Сетас да му предаде проследимите номера на мобилните телефони на двама от най-търсените босове на картела – Мигел Анхел Тревиньо и брат му Омар.

После от DEA предприели рискована стъпка. Споделили информацията с отдел на мексиканската полиция, където отдавна имало проблем с изтичане на информация. Братята Тревиньо почти веднага научили, че са предадени, и тръгнали да мъстят на предполагаемите доносници, семействата им и всеки дори далечно свързан с тях.

Варварството в Айенде било особено изненадващо, защото Тревиньо не просто използвали района като база за операциите си – всеки месец прекарвали оттук наркотици и оръжие за десетки милиони долари, но освен това го направили свой дом.

Години след клането мексиканските власти предприемали само безцелни опити да разследват. Издигнали в Айенде паметник в чест на жертвите, без докрай да си изяснят каква е била съдбата им. В крайна сметка американските власти помогнали на Мексико да залови братята Тревиньо, но така и не си признали на каква смазваща цена. Повечето хора в Айенде страдали мълчаливо, тъй като се боели да проговорят публично.

Преди година ProPublica и National Geographic се заеха да изяснят какво се случило в това градче в щата Коауила – да дадат възможност на най-тежко пострадалите от нападението и на тези, които изиграли роля за предизвикването му, да разкажат какво се случило със свои думи, често поемайки огромен личен риск. Подобни гласове рядко са били чувани по време на нарковойната: местни управници, напуснали постовете си; семейства, тормозени от картела и собствените си съседи; членове на картела, които съдействали на DEA и станали свидетели на убийствата на свои приятели и близки; американският прокурор, който надзирава случая; и агентът на DEA, който водел разследването и който, като повечето намесени в историята хора, има роднини и от двете страни на границата.

При настойчивия въпрос каква роля е изиграл, агент Ричард Мартинес се прегърби на стола и очите му се наляха със сълзи. „Как се почувствах от това, че информацията е била компрометирана? Да ви кажа честно, предпочитам да не казвам. По-добре да спрем дотук. Предпочитам да замълча.“

Клането

По залез-слънце в петък, 18 март 2011 г., наемни убийци от Сетас започнали да се събират в Айенде.

Гаудалупе Гарсия, пенсионирана чиновничка: Хапвахме в „Лос Компадрес“, когато влязоха двама. Веднага се виждаше, че не са от тук. Изглеждаха различно. Хлапаци – 18–20-годишни. Поръчаха 50 хамбургера за вкъщи. Тогава усетихме, че става нещо, и решихме, че ще е по-добре да се прибираме.

Мартин Маркес, продавач на хотдог: Нещата започнаха да се случват вечерта. Заприиждаха въоръжени мъже. Ходеха от къща на къща и търсеха хора, които им бяха навредили. В 11 вечерта по улиците нямаше коли. Въобще нищо не се движеше.

Етелвина Родригес, гимназиална учителка и съпруга на жертвата Еверардо Елисондо: Мъжът ми Еверардо обикновено се прибираше между 7 и 7,30 вечерта. Чаках го вкъщи. Времето минаваше – 7, 7,30, 8, 9. Започнах да му звъня. Телефонът му беше изключен. Помислих си, че може би е при майка си и му е паднала батерията. Обадих се на майка му. Каза ми, че не го е виждала и може би е навън с приятели. Това ми се стори странно. Щеше да се обади. Затова тръгнах да го търся.

Атмосферата беше напрегната. Беше 9 вечерта, което не е особено късно – не и в петък. Градът беше напълно пуст.

Хората в Айенде познавали беззаконието. Заради близостта с американската граница – през уикенда хората ходят на пазар в мола в Ийгъл Пас, Тексас – винаги е имало семейства, които се занимавали с контрабанда и живеели, без да бият на очи в общностите. Но през 2007 г. Сетас се установили тук и районът се превърнал в средоточие на всякакъв вид престъпност. Посредством подкупи и заплахи групировката поела контрола над цели служби – местните полицейски управления, кметствата и дори митницата на границата.

Вписали се в обществото, като се женели в тукашни семейства или въртели бизнес с тях. Някои местни се присъединили към картела – включително няколко членове на виден клан от животновъди и миньори във въглищните мини – сем. Гарса.

Сега тези връзки се оказали смъртоносни. Сред хората, за които Сетас подозирали, че са доносници – неоснователно, както се оказало, – бил и Хосе Луис Гарса-мл., който заемал сравнително ниска позиция в картела. Когато в Айенде се изсипали натоварените с убийци пикапи, една от първите им цели било ранчото на Луис, бащата на Гарса – на няколко километра извън града по лошо осветено двулентово шосе. След мръкнало над един от големите складове в ранчото започнали да се издигат пламъци – там картелът изгорил телата на жертвите.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2018
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах