сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Средната класа на Кабул

5.1.2018 г.

В покрайнините на афганистанската столица някои семейства са открили модерен, стабилен начин на живот отвъд обсега на войната – засега

Обикновено в петък жителите на жилищния комплекс „Хваджа Раваш“ в покрайнините на Кабул се качват на покривите, за да пускат хвърчила. Но през един следобед неотдавна те стояха и наблюдаваха зловеща гледка – бял дим, кълбящ се към небето, след като талибански минометен обстрел от планините на север удари близкото летище.

„Хваджа Раваш“ в квартала „Касаба“ бе открит през 2017 г. Той е дом за около 9000 наематели от афганската средна класа, подкрепяна от 2001 г. насам с помощи от чужбина и военни договори. Много от жителите са привлечени от сигурността: с изтеглянето на чуждите войски центърът на Кабул е под растяща заплаха от талибански бунтовници. Тези нови апартаменти имат течаща вода и централно отопление за разлика от повсеместните гета в града със замърсяващите им печки на дърва. В „Касаба“ жените се разхождат свободно на чист въздух, говорят си, похапвайки сладолед – признак за либерализъм и сигурност. 

Абдул Кабир Зиаркаш ме посреща на вратата на апартамента си. Той е на 71 години, бивш комунист, прекарал четири десетилетия като правителствен метеоролог, преди да се пенсионира.

Още две поколения живеят тук със Зиаркаш и съпругата му Парвин: най-малкият им син, Аймал, на 34, и снаха им Халида, също на 34 години, както и двамата им синове. Аймал и Халида се запознали в колежа, докато учели компютърни науки. За разлика от повечето мъже от неговото поколение тук Аймал позволява на Халида да работи като учителка на момичета в професионално училище. Тя храни семейството, откакто американското финансиране за строителството, в което Аймал работел, пресъхнало. Халида също така готви, чисти, мие чиниите и извежда синовете си на детската площадка. Аймал, който се е отказал да си търси работа, прекарва по-голямата част от деня си в играене на видеоигри с момчетата.

Сребристи дивани от изкуствена кожа изпълват дневната, където Зиаркаш си дърпа от тънка цигара, докато гледа индийска криминална комедия по телевизията. Спомня си за 60-те и 70-те – периоди на относителна стабилност и демократични реформи в Афганистан. „По нищо не отстъпвахме на Париж“ – казва той. „Страната ни е съсипана – приглася Парвин. – Но се опитваме да създаваме добра атмосфера у дома.“ В детската стая Аршид, на 10, и Рашид, на 8 години, спят в чаршафи с Мики Маус. Стените са украсени със супергерои, а клетка с две канарчета заема по-голямата част от нощното шкафче.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2018
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах