сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

В търсене на истинския Иисус

5.12.2017 г.

Вярващите го почитат като Син Божий. Скептиците го отхвърлят като легенда. Творците са го въплътили в образи, отразяващи собствената им епоха и страна. Новите археологически проучвания в Светите земи помагат за отсяването на фактите от митовете.

Kабинетът на Еудженио Алиата в Йерусалим прилича на базов лагер на археолог, който би предпочел да си цапа ръцете на обекта. Отчети за разкопки споделят рафтовете с рулетки и други специфични за професията инструменти. Изглежда като кабинетите на всички археолози, които съм срещала в Близкия изток, само дето Алиата е облечен в шоколадовокафявите одежди на францискански монах и седалището му се намира в Манастира на бичуването. Според църковната традиция манастирът указва мястото, където осъденият на смърт Иисус Христос бил бичуван от римските войници и коронясан с трънен венец.

Думата „традиция“ често се споменава в тази част на света, където пълчища туристи и поклонници се тълпят на десетки места, които – според традицията – са крайъгълни камъни в живота на живота на Христос – от родното му място във Витлеем до гроба му в Йерусалим.

За човек като мен – преквалифицирал се на журналист археолог, който много добре знае, че цели култури са се въздигали и западали, оставяйки оскъдни следи – претърсването на древния пейзаж за фрагменти от един-единствен живот изглежда безумно. Отец Алиата неизменно посреща мен и въпросите ми с вглъбено търпение. В качеството си на професор по християнска археология и директор на музея на Studium Biblicum Franciscanum той е част от седемвековната мисия на францисканците да се грижат и да опазват древните религиозни обекти в Светите земи – а от XIX в. и да ги разкопават в съответствие с научните принципи.

Бедейки вярващ, отец Алиата изглежда се е примирил с това какво археологията може (и не може) да разкрие относно централната фигура на християнството. „Би било нещо рядко и необичайно да получим археологическо доказателство [за конкретна личност] отпреди 2000 години – признава той. – Но не може да се твърди, че Иисус не е оставил следа в историята.“

Далеч най-важните – и може би най-оспорваните – сред тези следи са новозаветните текстове. Как обаче тези древни текстове, написани във втората половина на I в. сл.Хр., и вдъхновените от тях предания се съотнасят с работата на археолога?

„Традицията вдъхва повече живот на археологията и археологията вдъхва повече живот на традицията – отговаря отец Алиата. – Понякога се спогаждат добре, а друг път не – млъква и леко се усмихва, – което е по-интересно.“

Тръгвам по стъпките на Иисус, за да проследя неговата история, както е разказана от евангелистите и интерпретирана от поколения учени. По пътя се надявам да открия как християнските текстове и предания се съпоставят с откритията на археолозите, които преди около150 години започнали целенасочено да пресяват пясъците на Светите земи.

Преди обаче да започна моето поклонничество, трябва да засегна взривоопасния въпрос: не е ли възможно Иисус Христос никога да не е съществувал? Тази теза се поддържа от някои гласовити скептици, но не и – както установих – от учените и в частност от археолозите.

„Не познавам нито един признат учен, който да се съмнява в историчността на Иисус – каза археологът Ерик Майърс, заслужил професор по юдаистика. – От векове се спори за подробностите, но никой със сериозни претенции не поставя под въпрос, че е историческа фигура.“

Чух почти същото от Байрън Маккейн, археолог и професор по история. „Не мога да се сетя за друг пример – каза той, – който толкова добре да пасва на своето време и място, но хората да твърдят, че не съществува.“

Дори бившият свещеник Джон Доминик Кросан смята, че радикалните скептици прекаляват. Разбира се, за съвременния ум е трудно да приеме историите за чудесата на Христос. Това обаче не е причина да заключим, че Иисус от Назарет е религиозна измислица.

 „Сигурно можете да кажете, че е ходил по водата, а това не е възможно и следователно не е съществувал – каза ми Кросан. – Става дума за нещо друго. Общите факти, че е правил някакви неща в Галилея, че е вършил други в Йерусалим и накрая е бил екзекутиран – според мен всичко това идеално пасва на определен сценарий.“

Учените, които изучават Иисус, се разделят на два враждуващи лагера: едните, които вярват, че чудотворецът Иисус от евангелията е истинският Иисус, и другите, които смятат, че истинският Иисус – човекът, вдъхновил мита – се крие под повърхността на Новия завет и трябва да бъде осветлен чрез исторически изследвания и литературен анализ. И двата лагера търсят подкрепа в археологията.

Независимо кой е бил или е Иисус Христос, разнообразието и набожността на днешните му последователи съставляват пъстър парад, когато пристигам в древния град Витлеем, традиционно считан за негово родно място.

Настигам група нигерийски поклонници на Площада на яслата и тръгвам след тях през ниския вход на църквата „Рождество Христово“. Високите кораби на базиликата са скрити зад платнища и скелета. Екип консерватори се е заел да почисти позлатените мозайки от XII в. от многовековните сажди от свещите. Внимателно заобикаляме част от пода, която е разкопана, за да разкрие най-стария първообраз на църквата, построена през 30-те години на IV в. по заповед на Константин – първия християнски император на Рим.

 Друго стълбище ни повежда надолу към осветена от лампи пещера и малка ниша, облицована с мрамор. Тук сребърна звезда бележи точното място, където според преданието се родил Иисус Христос.

„Рождество Христово“ е най-древната християнска църква, която продължава да се използва ежедневно, но не всички учени са убедени, че Иисус от Назарет е роден във Витлеем. Само две от четирите евангелия споменават раждането му и разказите се различават. Някои подозират, че евангелистите поместват Рождество Христово във Витлеем, за да свържат галилейския селянин с юдейския град, където според пророчеството в Стария завет ще се роди Месията.

Археологията до голяма степен мълчи по въпроса. До момента разкопките във и около „Рождество Христово“ не са предоставили нито един артефакт от времето на Христос, нито пък данни мястото да е било свещено за ранните християни. Първите ясни свидетелства за религиозно почитане датират от III в., когато богословът Ориген отбелязал, че „във Витлеем показват пещерата, където се родил [Иисус]“. В началото на IV в. император Константин проводил имперско пратеничество, което да открие местата, свързани с живота на Христос, и да ги освети с църкви и параклиси. След като решили, че са намерили пещерата на Рождество, пратениците издигнали красива църква – предшественика на днешната базилика.

Мнозина от учените, с които разговарях, отказват да заемат позиция по въпроса с родното място на Христос, тъй като материалните свидетелства са твърде оскъдни за подобно нещо. Според тях в случая трябва да се приложи старата поговорка, която усвоих още през първата година като студент по археология – „Липсата на доказателство не е доказателство за липса.“

Следата на истинския Иисус е доста по-топла на 105 км на север в Галилея – хълмистата област в Северен Израел. Иисус израснал в Назарет – малко село на земеделци в Южна Галилея. Учените, които го възприемат в чисто човешки рамки, проучват политическите, икономическите и обществени течения в Галилея от I в., за да разкрият силите, дали тласък на човека и неговата мисия. Римската империя, подчинила Палестина около 60 години преди Иисус да се роди. Почти всички евреи негодували под желязното римско управление и много учени вярват, че това обществено недоволство подготвило сцената за внезапната поява на юдейския подбудител.

Други си представят как настъпването на гръко-римската култура е оформило Иисус като по-малко еврейски и по-космополитен борец за социална справедливост. През 1991 г. Джон Доминик Кросан публикувал бомбастичната си книга „Историческият Иисус“, в която излага теорията, че истинският Иисус бил странстващ мъдрец, чийто контракултурен начин на живот и подривни проповеди разкриват поразителни сходства с циниците. Тези перипатетични философи от Древна Гърция, макар да не били цинични в съвременния смисъл, пренебрегвали обществени стереотипи като стремежа към богатство и положение.

Неортодоксалната теза на Кросан била вдъхновена отчасти от археологическите открития, показващи, че по Иисусово време Галилея – дълго време смятана за изостанала провинция и изолиран еврейски анклав – всъщност се урбанизирала и романизирала в много по-голяма степен, отколкото учените смятали по-рано, и отчасти от факта, че домът на Иисусовото детство се намирал на 5 км от римската провинциална столица Сепфорис.

Въпреки че градът не се споменава в евангелията, амбициозната строителна програма, подхранвана от галилейския владетел Ирод Антипа, вероятно е привлякла майстори от всички околни села. Според много учени е уместно да си представим как Иисус – млад занаятчия от околността – е работил в Сепфорис и също като студент първокурсник е изпитвал границите на религиозното си възпитание.

Обикалям развалините на Сепфорис с Ерик и Каръл Майърс – археолозите, с които се бях консултирала в началото на моята одисея. Семейният екип посветили 33 години на разкопките на обширния обект, превърнал се в средоточие на разгорещен академичен спор относно юдейската същност на Галилея и оттам и на самия Иисус.

Ерик Майърс спира пред купчина колони. „Беше много жлъчен“ – казва той, припомняйки си десетилетния спор относно влиянието на елинизирания град върху един млад еврейски селянин. Застава на върха на хълма и махва с ръка към ширналите се, спретнато разкопани стени. „За да стигнем до къщите – обяснява той, – трябваше да разкопаем лагер от войната през 1948 г., включително един неизбухнал сирийски снаряд. И отдолу открихме микваот!“

Поне 30 миква – еврейски ритуални бани – са осеяли жилищния квартал на Сепфорис – най-голямата концентрация в домашен контекст, откривана някога от археолозите. Заедно с церемониалните каменни съдове и пълната липса на свински кости, те предоставят ясни доказателства, че дори този римски имперски град продължавал да бъде много еврейско място, докато Иисус съзрявал.

Това и други открития от археологически разкопки из цяла Галилея довели до значителна промяна в научните настроения – казва Крейг Еванс, професор по ранна история на християнството. „Благодарение на археологията настъпи голяма промяна в мисленето – от космополитния елинизиран Иисус към вярващия юдаист Иисус.“

Когато Иисус бил на около 30 години, той нагазил в р. Йордан заедно с еврейската луда глава Йоан Кръстител и – според новозаветните разкази – преживял нещо, което променило живота му. Когато се надигнал от водата, той видял Дух Божий да се спуска над него „като гълъб“ и чул Божият глас да възвестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Божествената среща тласнала Иисус на проповедническа и целителска мисия.

Една от първите спирки по пътя му бил Капернаум – рибарско градче на северозападния бряг на голямо сладководно езеро, носещо объркващото име Галилейско море. Тук Иисус се срещнал с рибарите, които станали първите му последователи.

 Днес мястото за поклонения в Капернаум е собственост на францисканците и е опасано с висока метална ограда. Непосредствено отвъд портата се намира една неуместно модерна църква, покачена на осем стълба. Това е Мемориалната църква „Св. Петър“, осветена през 1990 г. над едно от най-големите открития, правени през ХХ в. от археолозите, които проучват историческия Иисус.

Всички очи са приковани в центъра на сградата, където посетителите се взират през перилата и стъкления под в развалините на осмоъгълна църква, построена преди ок. 1500 години. Когато през 1968 г. францискански археолози направили разкопки под нея, те установили, че църквата е била построена върху къща от I в. сл.Хр. Налице били данни, че за кратко време частният дом е бил превърнат в място за обществени събирания.

През втората половина на века – едва няколко десетилетия след разпването на Иисус – грубите каменни стени на църквата били измазани и кухненските пособия били заменени с маслени лампи, типични за обществено средище.

През IV в., когато християнството станало официална религия на Римската империя, къщата вече била разширена в пищно украсен молитвен дом. Оттогава сградата станала известна като Къщата на Петър и макар да е невъзможно да се установи със сигурност дали апостолът наистина е живял тук, мнозина изследователи казват, че е възможно.

Евангелията отбелязват, че Иисус изцелил тъщата на Петър, която имала треска, в дома й в Капернаум. Мълвата за чудото бързо се разпространила и до вечерта на прага й се била събрала тълпа страдалци. Иисус излекувал болните и освободил обладаните от демони.

Разказите за големи тълпи, които се стичали при Иисус за изцеление, съответстват на археологическите данни за Палестина през I в., където се ширели заболявания като проказата и туберкулозата.

ОТПРАВЯМ СЕ НА ЮГ покрай Галилейско море към един кибуц, който през 1986 г. станал арена на големи вълнения. Тежка суша драстично намалила нивото на езерото и двама братя от кибуца забелязали смътните очертания на лодка. Археолозите, които проучили ладията, открили вътре и до корпуса є предмети от римската епоха.

По-късно радиовъглеродното датиране потвърдило възрастта на лодката – била в общи линии от времето на Иисус. Тогава обаче завалял дъжд и нивото на водата започнало да се покачва. Последвалите денонощни „спасителни“ разкопки били цял археологически подвиг. Проект, чието планиране и изпълнение в нормални обстоятелства би отнело месеци, бил осъществен от начало до край само за11 дни.

Днес скъпоценната лодка заема централно място в музея на кибуца – близо до мястото, където била открита. С ширина ок. 2 м идължина 8, тя би могла да поеме 13 души – въпреки че няма доказателство Иисус и Дванайсетте апостоли да са използвали точно този съд. Няма много за гледане – скелет от дъски, който многократно бил поправян, докато накрая бил опразнен и потопен.

Кросан я оприличава на „някои от колите, които можете да видите в Хавана“. Но стойността є за историците е неизчислима. „Да видя колко усилия им е струвало да я държат на вода ми разкрива много за икономиката около Галилейско море и риболова по времето на Иисус.“

ДРУГО ДРАМАТИЧНО ОТКРИТИЕ се случило на 2 км на юг от лодката на Иисус, на мястото на древна Магдала. През 70-те години францискански археолози започнали да разкопават част от града, но северната половина се намирала под изоставен крайезерен курорт. Тук се появява отец Хуан Солана – папски служител, натоварен с грижите за пансион за поклонници в Йерусалим.

През 2004 г. Солана „почувствал напътствието на Христос“ да построи убежище за поклонници в Галилея и се заел да събере милиони долари и да изкупува парцели покрай езерото, включително фалиралия курорт. През 2009 г., тъкмо когато строителството щяло да започне, се появили археолози от Израелската служба по древностите, за да направят предварително проучване на мястото.

След като няколко седмици правили сондажи в каменистата земя, те с изненада открили погребаните останки на синагога от времето на Иисус – първата подобна сграда, откривана в Галилея. Откритието било особено значимо, тъй като сложило точка на твърденията на скептиците, че първите синагоги в Галилея се появили чак десетилетия след смъртта на Иисус.

Ако се окажели верни, те биха разрушили портрета на Христос в евангелията, които го представят като благочестив вярващ в синагогата, който често възвестявал своето послание и правел чудеса в тези еврейски средища.

Докато проучвали развалините, археолозите разкопали стени с пейки покрай тях – податка, че ставало дума за синагога, – а също и мозаичен под. В средата на помещението те с изненада разкрили каменен блок с големината на табуретка, на който в релеф били изобразени най-свещените елементи на Йерусалимския храм.

Откриването на Камъка от Магдала, както станал известен предметът, нанесло смъртоносен удар по по-рано популярната представа, че галилейците били нечестиви селяци, откъснати от религиозния център на Израил. Разкопките продължили и разкрили цял град, погребан на по-малко от 30 см под повърхността. Развалините били толкова добре запазени, че някои започнали да наричат Магдала „израелския Помпей“.

Археоложката Дина Авшалом-Горни ме развежда из обекта и ми показва останките от складове, ритуални бани и стопански квартал, където може би се преработвала и продавала риба. „Просто мога да си представя как точно тук жените купували риба от пазара“ – казва тя и кимва към основите на каменните сергии. Отец Солана се приближава да ни поздрави и аз го питам какво казва на посетителите, които искат да знаят дали Иисус е крачил по тези улици. „Няма как да отговорим на този въпрос – признава той, – но знаем колко често евангелията споменават Иисус в синагога в Галилея.“ Като се има предвид, че синагогата тук функционирала по време на неговата служба и че се намирала на кратко пътуване с лодка от Капернаум – заключава Солана, – „нямаме основание да отричаме или да се съмняваме, че Иисус е бил тук“.

НА ВСЯКА СЛЕДВАЩА СПИРКА от моето пътуване през Галилея бледите следи на Иисус сякаш ставаха малко по-ясни. Но едва когато се завърнах в Йерусалим, те най-сетне се явиха истински на фокус.

В Новия завет древният град е сцена на много от чудесата му и на най- драматичните му мигове. За разлика от разминаващите се разкази за раждането на Иисус, четирите евангелия постигат доста по-голямо съгласие в описанието на смъртта му. След като пристига в Йерусалим за Пасхата, Иисус е изправен пред първосвещеника Каиафа и е обвинен в богохулство и заплахи срещу Храма. Осъден на смърт от римския управител, той е разпънат на кръст и погребан в изсечена в скалата гробница наблизо. Традиционното местоположение на тази гробница – в днешната Църква на Божи гроб – се смята за най-свещеното място на християнството.

През 2016 г. на няколко пъти посетих църквата, за да документирам историческата реставрация на Едикулата – параклиса, който приютява гробницата, приписана на Иисус. През Страстната седмица се връщам да я видя. Стоейки на опашка от празнични поклонници, си припомням нощите, прекарани в празната църква с екипа консерватори.

Възхищавам се на многото археологически открития, направени през годините в Йерусалим и на други места, които придават достоверност на Светото писание. Само на метри от гроба на Христос има други изсечени в скалата гробници от същото време, които потвърждават, че църквата – два пъти разрушавана и възстановявана – наистина е била построена върху еврейско гробище.

Спомням си как стоях сама в гробницата след демонтирането на мраморната облицовка и гледам един от най-значимите паметници на света – семпло варовиково ложе, което хората почитат от хилядолетия и което никой не беше зървал може би от хиляда години. Днес, на Великден, отново съм в гробницата, притисната до три рускини със забрадки.

Мраморът отново е на мястото си и пази погребалното ложе от всички броеници и молитвеници, които непрестанно биват отърквани в повърхността му. Най-младата шепне молитви към Иисус да изцели сина є Евгени, болен от левкемия. Застаналият до входа свещеник на висок глас ни припомня, че времето ни е свършило и че чакат и други поклонници. Жените с нежелание се изправят и излизат и аз тръгвам след тях.

Осъзнавам, че за искрено вярващите научното търсене на историческия, несвръхестествен Иисус почти няма значение. Тяхната вяра в живота, смъртта и Възкресението на Божия Син е достатъчно доказателство.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах