сп. National Geographic - Декември 2017
National Geographic KIDS - Декември 2017

В търсене на истинския Иисус

5.12.2017 г.

Вярващите го почитат като Син Божий. Скептиците го отхвърлят като легенда. Творците са го въплътили в образи, отразяващи собствената им епоха и страна. Новите археологически проучвания в Светите земи помагат за отсяването на фактите от митовете.

Kабинетът на Еудженио Алиата в Йерусалим прилича на базов лагер на археолог, който би предпочел да си цапа ръцете на обекта. Отчети за разкопки споделят рафтовете с рулетки и други специфични за професията инструменти. Изглежда като кабинетите на всички археолози, които съм срещала в Близкия изток, само дето Алиата е облечен в шоколадовокафявите одежди на францискански монах и седалището му се намира в Манастира на бичуването. Според църковната традиция манастирът указва мястото, където осъденият на смърт Иисус Христос бил бичуван от римските войници и коронясан с трънен венец.

Думата „традиция“ често се споменава в тази част на света, където пълчища туристи и поклонници се тълпят на десетки места, които – според традицията – са крайъгълни камъни в живота на живота на Христос – от родното му място във Витлеем до гроба му в Йерусалим.

За човек като мен – преквалифицирал се на журналист археолог, който много добре знае, че цели култури са се въздигали и западали, оставяйки оскъдни следи – претърсването на древния пейзаж за фрагменти от един-единствен живот изглежда безумно. Отец Алиата неизменно посреща мен и въпросите ми с вглъбено търпение. В качеството си на професор по християнска археология и директор на музея на Studium Biblicum Franciscanum той е част от седемвековната мисия на францисканците да се грижат и да опазват древните религиозни обекти в Светите земи – а от XIX в. и да ги разкопават в съответствие с научните принципи.

Бедейки вярващ, отец Алиата изглежда се е примирил с това какво археологията може (и не може) да разкрие относно централната фигура на християнството. „Би било нещо рядко и необичайно да получим археологическо доказателство [за конкретна личност] отпреди 2000 години – признава той. – Но не може да се твърди, че Иисус не е оставил следа в историята.“

Далеч най-важните – и може би най-оспорваните – сред тези следи са новозаветните текстове. Как обаче тези древни текстове, написани във втората половина на I в. сл.Хр., и вдъхновените от тях предания се съотнасят с работата на археолога?

„Традицията вдъхва повече живот на археологията и археологията вдъхва повече живот на традицията – отговаря отец Алиата. – Понякога се спогаждат добре, а друг път не – млъква и леко се усмихва, – което е по-интересно.“

Тръгвам по стъпките на Иисус, за да проследя неговата история, както е разказана от евангелистите и интерпретирана от поколения учени. По пътя се надявам да открия как християнските текстове и предания се съпоставят с откритията на археолозите, които преди около150 години започнали целенасочено да пресяват пясъците на Светите земи.

Преди обаче да започна моето поклонничество, трябва да засегна взривоопасния въпрос: не е ли възможно Иисус Христос никога да не е съществувал? Тази теза се поддържа от някои гласовити скептици, но не и – както установих – от учените и в частност от археолозите.

„Не познавам нито един признат учен, който да се съмнява в историчността на Иисус – каза археологът Ерик Майърс, заслужил професор по юдаистика. – От векове се спори за подробностите, но никой със сериозни претенции не поставя под въпрос, че е историческа фигура.“

Чух почти същото от Байрън Маккейн, археолог и професор по история. „Не мога да се сетя за друг пример – каза той, – който толкова добре да пасва на своето време и място, но хората да твърдят, че не съществува.“

Дори бившият свещеник Джон Доминик Кросан смята, че радикалните скептици прекаляват. Разбира се, за съвременния ум е трудно да приеме историите за чудесата на Христос. Това обаче не е причина да заключим, че Иисус от Назарет е религиозна измислица.

 „Сигурно можете да кажете, че е ходил по водата, а това не е възможно и следователно не е съществувал – каза ми Кросан. – Става дума за нещо друго. Общите факти, че е правил някакви неща в Галилея, че е вършил други в Йерусалим и накрая е бил екзекутиран – според мен всичко това идеално пасва на определен сценарий.“

Учените, които изучават Иисус, се разделят на два враждуващи лагера: едните, които вярват, че чудотворецът Иисус от евангелията е истинският Иисус, и другите, които смятат, че истинският Иисус – човекът, вдъхновил мита – се крие под повърхността на Новия завет и трябва да бъде осветлен чрез исторически изследвания и литературен анализ. И двата лагера търсят подкрепа в археологията.

Независимо кой е бил или е Иисус Христос, разнообразието и набожността на днешните му последователи съставляват пъстър парад, когато пристигам в древния град Витлеем, традиционно считан за негово родно място.

Настигам група нигерийски поклонници на Площада на яслата и тръгвам след тях през ниския вход на църквата „Рождество Христово“. Високите кораби на базиликата са скрити зад платнища и скелета. Екип консерватори се е заел да почисти позлатените мозайки от XII в. от многовековните сажди от свещите. Внимателно заобикаляме част от пода, която е разкопана, за да разкрие най-стария първообраз на църквата, построена през 30-те години на IV в. по заповед на Константин – първия християнски император на Рим.

 Друго стълбище ни повежда надолу към осветена от лампи пещера и малка ниша, облицована с мрамор. Тук сребърна звезда бележи точното място, където според преданието се родил Иисус Христос.

„Рождество Христово“ е най-древната християнска църква, която продължава да се използва ежедневно, но не всички учени са убедени, че Иисус от Назарет е роден във Витлеем. Само две от четирите евангелия споменават раждането му и разказите се различават. Някои подозират, че евангелистите поместват Рождество Христово във Витлеем, за да свържат галилейския селянин с юдейския град, където според пророчеството в Стария завет ще се роди Месията.

Археологията до голяма степен мълчи по въпроса. До момента разкопките във и около „Рождество Христово“ не са предоставили нито един артефакт от времето на Христос, нито пък данни мястото да е било свещено за ранните християни. Първите ясни свидетелства за религиозно почитане датират от III в., когато богословът Ориген отбелязал, че „във Витлеем показват пещерата, където се родил [Иисус]“. В началото на IV в. император Константин проводил имперско пратеничество, което да открие местата, свързани с живота на Христос, и да ги освети с църкви и параклиси. След като решили, че са намерили пещерата на Рождество, пратениците издигнали красива църква – предшественика на днешната базилика.

Мнозина от учените, с които разговарях, отказват да заемат позиция по въпроса с родното място на Христос, тъй като материалните свидетелства са твърде оскъдни за подобно нещо. Според тях в случая трябва да се приложи старата поговорка, която усвоих още през първата година като студент по археология – „Липсата на доказателство не е доказателство за липса.“

Следата на истинския Иисус е доста по-топла на 105 км на север в Галилея – хълмистата област в Северен Израел. Иисус израснал в Назарет – малко село на земеделци в Южна Галилея. Учените, които го възприемат в чисто човешки рамки, проучват политическите, икономическите и обществени течения в Галилея от I в., за да разкрият силите, дали тласък на човека и неговата мисия. Римската империя, подчинила Палестина около 60 години преди Иисус да се роди. Почти всички евреи негодували под желязното римско управление и много учени вярват, че това обществено недоволство подготвило сцената за внезапната поява на юдейския подбудител.

Други си представят как настъпването на гръко-римската култура е оформило Иисус като по-малко еврейски и по-космополитен борец за социална справедливост. През 1991 г. Джон Доминик Кросан публикувал бомбастичната си книга „Историческият Иисус“, в която излага теорията, че истинският Иисус бил странстващ мъдрец, чийто контракултурен начин на живот и подривни проповеди разкриват поразителни сходства с циниците. Тези перипатетични философи от Древна Гърция, макар да не били цинични в съвременния смисъл, пренебрегвали обществени стереотипи като стремежа към богатство и положение.

Неортодоксалната теза на Кросан била вдъхновена отчасти от археологическите открития, показващи, че по Иисусово време Галилея – дълго време смятана за изостанала провинция и изолиран еврейски анклав – всъщност се урбанизирала и романизирала в много по-голяма степен, отколкото учените смятали по-рано, и отчасти от факта, че домът на Иисусовото детство се намирал на 5 км от римската провинциална столица Сепфорис. Въпреки че градът не се споменава в евангелията, амбициозната строителна програма, подхранвана от галилейския владетел Ирод Антипа, вероятно е привлякла майстори от всички околни села. Според много учени е уместно да си представим как Иисус – млад занаятчия от околността – е работил в Сепфорис и също като студент първокурсник е изпитвал границите на религиозното си възпитание.Обикалям развалините на Сепфорис с Ерик и Каръл Майърс – археолозите, с които се бях консултирала в началото на моята одисея. Семейният екип посветили 33 години на разкопките на обширния обект, превърнал се в средоточие на разгорещен академичен спор относно юдейската същност на Галилея и оттам и на самия Иисус.Ерик Майърс спира пред купчина колони. „Беше много жлъчен“ – казва той, припомняйки си десетилетния спор относно влиянието на елинизирания град върху един млад еврейски селянин. Застава на върха на хълма и махва с ръка към ширналите се, спретнато разкопани стени. „За да стигнем до къщите – обяснява той, – трябваше да разкопаем лагер от войната през 1948 г., включително един неизбухнал сирийски снаряд. И отдолу открихме микваот!“

Поне 30 миква – еврейски ритуални бани – са осеяли жилищния квартал на Сепфорис – най-голямата концентрация в домашен контекст, откривана някога от археолозите. Заедно с церемониалните каменни съдове и пълната липса на свински кости, те предоставят ясни доказателства, че дори този римски имперски град продължавал да бъде много еврейско място, докато Иисус съзрявал.

Това и други открития от археологически разкопки из цяла Галилея довели до значителна промяна в научните настроения – казва Крейг Еванс, професор по ранна история на християнството. „Благодарение на археологията настъпи голяма промяна в мисленето – от космополитния елинизиран Иисус към вярващия юдаист Иисус.“

Когато Иисус бил на около 30 години, той нагазил в р. Йордан заедно с еврейската луда глава Йоан Кръстител и – според новозаветните разкази – преживял нещо, което променило живота му. Когато се надигнал от водата, той видял Дух Божий да се спуска над него „като гълъб“ и чул Божият глас да възвестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Божествената среща тласнала Иисус на проповедническа и целителска мисия.

Една от първите спирки по пътя му бил Капернаум – рибарско градче на северозападния бряг на голямо сладководно езеро, носещо объркващото име Галилейско море. Тук Иисус се срещнал с рибарите, които станали първите му последователи.  Днес мястото за поклонения в Капернаум е собственост на францисканците и е опасано с висока метална ограда. Непосредствено отвъд портата се намира една неуместно модерна църква, покачена на осем стълба. Това е Мемориалната църква „Св. Петър“, осветена през 1990 г. над едно от най-големите открития, правени през ХХ в. от археолозите, които проучват историческия Иисус. Всички очи са приковани в центъра на сградата, където посетителите се взират през перилата и стъкления под в развалините на осмоъгълна църква, построена преди ок. 1500 години. Когато през 1968 г. францискански археолози направили разкопки под нея, те установили, че църквата е била построена върху къща от I в. сл.Хр. Налице били данни, че за кратко време частният дом е бил превърнат в място за обществени събирания.

През втората половина на века – едва няколко десетилетия след разпването на Иисус – грубите каменни стени на църквата били измазани и кухненските пособия били заменени с маслени лампи, типични за обществено средище. През IV в., когато християнството станало официална религия на Римската империя, къщата вече била разширена в пищно украсен молитвен дом. Оттогава сградата станала известна като Къщата на Петър и макар да е невъзможно да се установи със сигурност дали апостолът наистина е живял тук, мнозина изследователи казват, че е възможно.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах