сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Ненецките пастири

6.11.2017 г.

Ненците, автохтонните пастири на северни елени в арктическите зони на Русия, срещат две препятствия по дългата си годишна миграция: климатичните промени и огромно поле за добив на природен газ.

Юри Худи клечи до огъня в голямото си жилище. Отвъд още седем палатки са се скупчили в полукръг. Хълмовете на сибирската тундра се редят на север към Северния ледовит океан; стадо северни елени пасе на отдалечен хребет. Средата на юли е и групата ненецки пастири, водена от Юри, е на половината на годишния си преход, който я води на 600 км северно по полуостров Ямал към арктическото крайбрежие – поне в нормални години.

„Изминаха три години, откакто успяхме да стигнем по целия път до летните ни пасища край Карско море – казва Юри. – Елените ни бяха твърде слаби за дългото пътуване.“ През зимата на 2013–2014 г. необичайна топла вълна донесла дъжд в Южен Ямал; последвалото дълбоко замръзване покрило повечето от зимните пасища с дебел лед. Северните елени, свикнали да ровят в снега, за да намират лишеи – основната им храна през зимата, – не можели да пробият леда. В това стадо и в други десетки хиляди животни гладували. Сега, през лятото на 2016 г., оцелелите все още се възстановяват.

Брезентовият вход се отваря и един северен елен се втурва вътре с наведени рога. Спира пред огъня, отърсва се енергично и се тръшва на земята, за да преживя замислено.

„Тази млада женска изгуби майка си, затова я отгледахме ние, в палатката – обяснява Юри. – Да се надяваме, че догодина ще има свое малко. В момента имаме около 3000 животни, около половината от обичайното ни стадо.“

Ненците предприемат тази ежегодна миграция от векове и със своите 1200 км отиване и връщане тя е една от най-дългите в света. Групата на Юри, наречена Бригада № 4, е останка от съветски колхоз – по съветско време ненците били обект на десетилетия насилствена колективизация и религиозни преследвания. Преди това оцелели векове наред и под руска власт. През цялото това време те успели да запазят езика си, анимистичния си мироглед и номадските си традиции.

„Ненците са едни от най-жилавите автохтонни групи в Арктика“ – казва географът Брус Форбс от Лапландския университет във Финландия, който ги е изследвал от десетилетия.

Днес тази жилавост бива подложена на проверка по нови начини. Климатолозите казват, че събитието „дъжд върху сняг“ ще става по-често и интензивно в Арктика със затоплянето на климата. Докато разговарям с Юри, регионът страда от второ рекордно горещо лято; термометърът вече е ударил 34°C. Не е валяло от седмици и за северните елени е трудно да теглят натоварените шейни през сухата тундра. Преди лятото да свърши, едно момче и над 2300 северни елени ще умрат от антракс в Южен Ямал – резултат от топящите се вечно замръзнали почви, заради които животински трупове, погребани при епидемия през 40-те години, ще се появят отново, все още разпръсквайки болестотворни микроби.

И все пак климатичната промяна дори не е най-голямата заплаха за ненците. Индустриализирането на териториите е. Търсенето на нови източници на въглеводороди в Русия е навлязло в пасищата, които вече били тесни за около 255-те хиляди северни елени и шестте хиляди пастири номади, които живеят в Ямал. А това е ограничило жизненоважната миграция на някои от стадата. Газовото находище Бованенково, най-голямото на Ямал, се намира точно на пътя на Бригада № 4. Стадото трябва да прекоси находището с неговите пътища и тръбопроводи, за да стигне до летните пасища.

Ненците винаги са живели близо до ръба; на техния език Ямал означава „краят на света“. Но напоследък поне някои от тях изглежда са опасно близо да паднат от него.

Седнал отляво на шейната, с крака здраво стъпили на плъзгача, Нядма Худи потупва гърба на северния си елен с тюр – дълъг прът от полирано дърво, който свършва с парче от рог. Той подкарва четирите мъжки елена напред. Нядма е по-големият брат на Юри и бивш шеф на бригада. Неговият керван от няколко шейни е начело, докато Бригада № 4 напредва към Бованенково.Внезапно Нядма спира. „Ще направим малка почивка тук, за да могат всички да ни настигнат“ – казва той, докато измъква звънящ мобилен телефон от обемистото си камбановидно палто от еленова кожа. Зад нас спират други шейни.Чаткащите еленови копита скоро отстъпват пред какофонията на телефонни мелодии и човешко бърборене, докато ненците се наслаждават на един от малкото странични плюсове: вече сме в обхвата на кулата за мобилна телефонна връзка в Бованенково.Среднощното слънце изпълва езерата и реките пред нас с кехлибарен блясък. Далечно бръмчене привлича вниманието ми; идва от полето за добив на газ, отдалечено на още много километри.

Ямалският природен газ е крайъгълният камък на руската енергийна стратегия – новият източник, който ще замени изчерпващите се полета на юг и изток от тук – а Бованенково е крайъгълният камък на Ямал. Управлява се от „Газпром“, държавната компания, произвеждаща по-голямата част от руския природен газ и доставяща над една трета от вноса за Европейския съюз. Според Алексей Милер, главния изпълнителен директор на Газпром, в Ямал може да се добива до 360 млрд. куб.м газ годишно до 2030 г. – над една трета от общото количество, запланувано в Русия. Само в Бованенково са потвърдени запаси от почти 5 трлн. куб.м. Свързано с континента чрез собствено летище и 572-километрова жп линия, а с газопреносната мрежа на Русия с две 1200-километрови тръби, Бованенково е също и стартова площадка за бъдещата експанзия на „Газпром“ в руската част на Арктика.

Глобалното затопляне е най-голямата пречка пред този амбициозен план. Алексей Осокин е заместник-директор на инженерния център на „Газпром“, който в продължение на 25 години е събирал и анализирал данни за времето и вечната замръзналост от метеорологични станции и газови находища из полуостров Ямал. „Няма съмнение, че климатът се затопля“  – казва той. През лятото топящата се вечна замръзналост подкопава стабилността на конструкциите на „Газпром“. На компанията й се наложило да инсталира хладилни съоръжения, за да поддържат земята около кладенците и тръбите замръзнала.

За някои от ефектите от топящата се вечна замръзналост е невъзможно да си подготвен. През лятото на 2014 г. в тундрата на 30 км югоизточно от Бованенково внезапно зейнал кратер с размери 40 на 35 м. Експертите го отдават на изригване на метан, който се е намирал под замръзналата повърхност. Тревожат се, че ако настъпи подобно изригване под самото газово поле, то може да причини сериозни щети. През лятото на 2017 г. на полуострова били докладвани още две изригвания. Едното се случило близо до лагера на пастир.

Бригада № 4 има краен срок: ден и час, когато според договорката с „Газпром“ трябва да прекоси най-натоварения път през Бованенково. Накрая стигаме до мястото на пресичане. Всяка минута преминават големи камиони. Пресичането е опасно както за северните елени, така и за пастирите.

„Отнема много време и усилия да се подсигури бързо и безопасно прекосяване на пътя“ – казва Галина Матарас, директор на неправителствена организация, която представлява ненецките пастири. В уречения час трафикът е спрян и на пътя се разстила голямо парче бяла геотекстилна тъкан. Тъканта улеснява движението на шейните върху бетонните плочи.

За „Газпром“ историята с „белия килим“ е ежегодна възможност за снимки. От Салехард е долетял хеликоптер. Когато еленовият керван започва да пресича, „Газпром“ и пресата документират събитието. Работници се подреждат, за да снимат и да си направят селфита със стадото.

„Това беше – обявява  Нядма, след като най-сетне пресякохме пътя. – Сега няма да се налага да бързаме и да разваляме лагера всяка вечер. Ще можем да ловим риба.“

„Не ни беше лесно, когато дойде „Газпром“ – продължава той. В ранните години на Бованенково, след началото на строителството през 80-те навсякъде изниквали жп линии, тръбопроводи, пътища, кариери за пясък и сгради. „Чувствахме се в капан, все едно в земите на дедите ни вече няма място за нас – казва Нядма. – Разбираме, че страната има нужда от природен газ, и щом основното строителство спря, намерихме заобиколен път край тази лудница. Можем да се справим с нея. – Той прави пауза. – Стига да не изникнат още пътища и тръбопроводи.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах