сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Капан за тиранозавър

1.7.2008 г.

Скалите разказват историята на древна предсмъртна борба.

Може би крясък на умиращо животно е примамил динозавъра в капана. Каквато и да е била стръвта, щом хищникът попаднал в калната яма, скоро забравил за плячката. Мятал се напразно в тинята, но краката му не можели да достигнат дъното. Обреченото животно постепенно приело съдбата си - но не преди борбата му да привлече към ямата друг хищник, повтаряйки цикъла на смъртоносния капан. Накрая тинята се превърнала в каменна гробница за своите жертви, които останали да лежат една върху друга в продължение на 160 млн. години.

Това е историята, разказана от един скален разрез, открит в Джунгарския басейн в Северозападен Китай. Той обаче е само част от поразителната колекция фосили, изкопани през последните седем години от палеонтолозите Джеймс Кларк и Сю Син с подкрепата на Националното географско дружество. Техните открития отварят нов прозорец към един неясен период в геоложката история на Земята - изпълнения с драстични промени интервал от преди 165 до преди 155 млн. години, през който континентите се разделят, а динозаврите претърпяват бурна еволюция. Тези нови разклонения накрая раждат много прочути групи динозаври, включително рогатите цератопси, бронираните стегозаври и тиранозаврите. Но оскъдният брой сухоземни фосили от онези 10 млн. години затрудняваше учените. „Можехме да проследим историята на тези групи назад във времето до този период, но оттам нататък дирите им се губеха" - казва Кларк, професор в университета „Джордж Вашингтон".

През 2000 г. Кларк заедно със Сю - обещаващ млад учен от Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология в Пекин - отишъл на проучвателно пътуване до Джунгарския басейн. На следващата година двамата учени заминали на добре подготвена експедиция до формацията Шъшугоу в същия басейн - едно от малкото места на Земята, където скалните разкрития датират от средния юрски период. Преди около 160 млн. години то представлявало блатиста област в подножието на малка планинска верига, осеяна с вулкани. Днес включва група сухи безплодни местности и дюни, простиращи се в западния край на пустинята Гоби. „Нарочно избрахме район, където бях виждал множество малки фосили" - казва Кларк, отбелязвайки, че дребните праисторически видове са по-скоро рядкост и не се срещат толкова често като големите животни. Когато екипът им от китайски и северноамерикански учени и работници започнал разкопките, от скалите изникнала цяла менажерия от древни създания, включително нови видове праисторически костенурки, крокодилови, крилати птерозаври и ранни бозайници. Много от тях притежават в зачатъчна форма черти, които еволюцията е засилила в по-късни видове. Един череп на цератопс например има костен ореол, загатващ за масивната рогата костна яка, която ще увенчае неговия потомък Triceratops десетки милиони години по-късно. Частично запазен скелет на стегозавър ни дава поглед върху един от най-ранните известни представители на прочутите бронирани динозаври.  

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах