сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Рифът Кингман

1.7.2008 г.

Как изглежда един от последните запазени коралови рифове.

Палмите шумолят от полъха на тропическия бриз, тюркоазеното море гали белия пясък, а кораловият риф под повърхността гъмжи от фотогенични риби. Какво нередно може да има в подобна сцена, достойна за пощенска картичка? Според морския еколог Енрик Сала този привидно процъфтяващ риф всъщност може да е бедстваща екосистема.

Това крайно виждане съвпада с наблюденията на Сала, сътрудник на National Geographic, по време на две неотдавнашни експедиции до рифа Кингман - част от верига тихоокеански атоли и острови (наречени о-ви Лайн), които се простират от двете страни на екватора на 1500 км южно от Хавай. Далечните и почти недокоснати места като Кингман пазят спомена за времето, когато човекът почти не е оставял отпечатък върху природата. Те представляват отправна точка, спрямо която може да се определят настъпилите промени и да се набележат мерки за защита. Тези райони обаче са съвсем малко. „В света има може би 50 рифа в подобно състояние" - казва Сала. Избрал е да изследва островите Лайн, защото те показват степента на човешкото въздействие - от ненаселения, напълно запазен риф Кингман до намиращия се в екологичен упадък о-в Киритимати (о-в Рождество) с над 5000 души население.

Кингман, който представлява 46-километров коралов триъгълник, включва лагуна с размерите на Сан Марино. Над водата няма растителност. Сушата представлява няколко ивици земя, покрити с избелели от слънцето коралови отломки и черупки от мида тридакна. Под повърхността обаче се крие свят на рядко изобилие. Рифът е разкошен град от корали еленов рог и гъбни, пръстовидни и плоски корали, които растат толкова на гъсто, че пясъкът под тях едва прозира. Между коралите се стрелкат цезии, помацентрови риби, океански риби пеперуди и риби папагали и още десетки видове, които ядат планктон, гризат корали и пасат водорасли - членове на общността на рифовите риби. Над тях патрулират господарите на рифа: сиви и белопери рифови акули и пълчища агресивни червени луциани. Всъщност тези големи хищници формират цели 85% от рибната биомаса на Кингман, а три четвърти от биомасата на хищниците се състои от акули - точно обратното на обичайния рифов пейзаж, където в кораловата градина лудуват безброй разноцветни рибки с аквариумни размери, край които рядко се мярка някой хищник. В Кингман хищниците на върха на хранителната верига, които са в горния край на традиционната пирамида на биомасата, имат по-голям дял, отколкото в екосистемата на всеки друг коралов риф. Тук тази пирамида е обърната с главата надолу.

На пръв поглед такава обърната пирамида изглежда нелогично. На сушата сме свикнали с представата, че хищникът на върха, какъвто е лъвът, трябва да изяде много антилопи, за да оцелее. Представете си обаче свят, където на 5 кг лъв се пада 1 кг антилопа. Единственият начин, по който може да функционира обърнатата пирамида, е чрез бърз кръговрат на биомасата на по-ниските нива. Плячката трябва да расте бързо и да се възстановява скоро; хищниците трябва да растат бавно и да живеят дълго. Такъв изглежда е случаят с рифа Кингман. В топлите тропически води много видове, които служат за храна, се размножават няколко пъти в годината - така количеството им се възстановява успоредно с изчерпването им. Но дори и така плячката едва смогва да засити хищниците: изследователите са открили, че стомасите на червените луциани край близкия атол Палмира (друг защитен риф) са почти празни. Оказва се, че животът край един риф със здрава екосистема изглежда така: множество хищници, живеещи в постоянен глад, и малобройна плячка, живееща в постоянен страх.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах