сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Погранични земи

5.9.2017 г.

Нагледни размишления за стените и оградите, които разделят САЩ от Мексико и разединяват общественото мнение.

Работя в югозападните части на САЩ вече близо 40 години. През 2004 г. се натъкнах на нещо, което не бях виждал: син варел със син флаг на прът, с надпис agua отстрани и няколко десетки литра вода вътре. Беше толкова неочакван, че го снимах и още не мога да го забравя.

Започнах да снимам сериозно през 2009 г. – след като забелязах засиленото строителство на стени и стражеви кули по дългата 3145 км американска граница с Мексико. Тогава разбрах и че онзи варел е водоноска, поставена от хуманитарна организация с цел да предотврати обезводняването и смъртта на пресичащите границата мигранти.

Винаги се фокусирам върху пейзажа. На снимките ми рядко има хора, но винаги се усеща тяхното преминаване.

За настоящия проект обикновено летях до някой град и наемах джип, за да мога да изследвам по-далечните погранични райони. От време на време задействах някой наземен сензор, който докарваше патрул на Гранична полиция.

Хората, които не живеят близо до границата, може би не осъзнават, че вече съществува много стена – приблизително 1125 км. Тя е скъпа и трудоемка. Трябва да я проектираш, да я произведеш, да отчуждиш земята и да платиш на собствениците и накрая да я монтираш. Километър и половина стена струва между 4 и 12 млн. долара.

Доколко обаче върши работа? Хората могат да се покатерят по нея, да прокопаят тунел под нея и – там, където внезапно свършва – да я заобиколят. Eдна погранична стена се опитва да постигне две неща. Едното е да ограничи имиграцията – хората, които идват в страната заради по-добрите възможности. Само че те ще престанат да идват едва когато ние спрем да им плащаме.

Другото е да спира наркотиците. Само че именно американците създават търсенето. Докато не се справим успешно с проблема от нашата страна, картелите ще намират начини да проникнат. Една стена не може да спре причините това да се случва.

Твърди се, че идеята за национален суверенитет вече е била нарушена – от интернет, глобалния капитализъм, вирусите и т.н. Границите рухват на екзистенциално ниво.

Тези снимки показват пресечната точка на политика, култура и природа. Макар да нямам решения за тези сложни проблеми, все пак се надявам, че работата ми ще предизвика сериозен размисъл.

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах