сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Училище по летене

7.8.2017 г.

Те се движат толкова бързо, че очите ни съзират само летящо цветно петно, мъгла от размахващи се криле. Но замразени във времето с помощта на високоскоростна камера, колибритата издават тайните си.

В търсене на най-дребната птица на света стигнахме до задния двор на розова като фламинго къща в Палпите, Куба. Орнитологът Кристофър Кларк има да разтоварва цяла кола, пълна с оборудване: камери, звукозаписна апаратура, фина клетка с формата на куб. Минути след пристигането ни в тази майска сутрин Кларк вече се върти в кръг. Опитва се да проследи пътя на един крилат куршум, докато той свисти от една китка оранжеви хамелиеви цветове до друга. Когато колибрито се спира, за да извлече сладко гориво от цветовете, крилата му продължават да пърхат като сивкава мъгла, твърде бързо, за да ги различи човешкото око.

Дори и по лилипутските стандарти на колибритата кубинското пчелно колибри (Mellisugahelenae) е дребосъче – буквално най-малката птица в света. Дъгоцветното му зелено телце тежи малко повече от средноголям бадем. Тук е познато като сунсунсито – малка „бръмчилка“, заради звука, който издава – и е дори по-дребно от братовчеда си сунсун – кубинското изумрудено колибри.

Щом забелязва посетителка в територията си, птичето наваксва чрез ентусиазъм това, което му липсва откъм големина. Тя е красива женска, която се намира в тънката клетка, която Кларк донесе и постави върху гофриран ламаринен покрив. Дори и мъжкият да забелязва клетката, това не помрачава ентусиазма му. Той се издига като хеликоптер от клонката, на която беше кацнал, запърхва във въздуха и изчуруликва в посока към нея.

Издига се още по-нагоре, докато става дребен като главичка на карфица на фона на облачното небе. После, също като влакче на ужасите, достигнало най-високата точка на маршрута си, той се хвърля напред и засвистява към земята. След миг смелчагата отново прави същото: издига се и се спуска със свистене. Тези спускания траят едва секунда. После изчезва и единствените следи от преминаването му са листата, които трепкат след него.

Въпреки че наблюдавах съсредоточено ухажването, не успях да го видя.

Нито пък Кларк, но той направи нещо по-добро. Записа изпълнението с високоскоростна камера, която разделя всяка секунда на 500 кадъра. Кларк сваля видеозаписа на спускането – първия за този вид с такава високоскоростна камера – и ми го показва на лаптопа си, прехвърляйки всеки трудно спечелен кадър. Едва тогава виждаме смайващите маневри, които скоростта на колибрито беше скрила.

През последните 8 години Кларк пътува от пустинята Аризона през еквадорските джунгли до кубинската провинция, записвайки брачните ритуали на колибритата, а когато се връща в лабораторията си в Калифорнийския университет в Ривърсайд, изследва какво разкриват видеозаписите за полета на колибритата. Откритията му може да допринесат за по-доброто разбиране на летенето при животните като цяло и за брачните ритуали на колибритата в частност.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах