сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Воини на помощ

7.8.2017 г.

Местни общности в Северна Кения си сътрудничат за първи път, за да спасят осиротели слонове.

Отдалеч виковете на бебе слонче в беда звучат почти като човешки. Привлечени от звуците, млади воини самбуру с дълги копия в ръце си проправят път към широко речно корито, където откриват жертвата. Слончето е полупотънало в пясъка и водата, хванато в капан в един от ръчно изкопаните кладенци, осеяли долината. Вижда се само тесният му гръб и хоботът му, размахващ се напред-назад като кобра.

Само допреди година мъжете вероятно щяха да извлекат слончето, преди да е замърсило водата, и щяха да го оставят да умре. Но вече правят нещо различно: използват мобилен телефон, а те са в изобилие дори в най-отдалечените кенийски провинции, и изпращат съобщение до резервата за слонове „Ретети“, който е на около 10 км от там. После сядат и чакат.

„Ретети“ е разположен насред територия от 394 000 хектара в Северна Кения, покрита с трънливи храсталаци и позната като Тръста за опазване на дивите животни „Намуняк“ – част от изконните родни земи на племето самбуру. „Намуняк“ получава подкрепа и съвети от тръста „Нордърн Рейнджландс“ – местна организация, която работи с 33 обществени организации за защита на дивата природа, за да подобри сигурността, устойчивото развитие и опазването на дивите животни. Регионът включва туркана, рендил, борана и сомали, както и самбуру – етнически групи, които са воювали до смърт за земята и ресурсите й. Сега те си сътрудничат, за да заздравят общностите си и да защитят около 6000 слона, които живеят, понякога нелеко, в околността.

Речното корито, до което дойдоха мъжете от племето самбуру, изглежда сухо и безплодно, но точно под повърхността има вода. Слоновете могат да надушват водата и семействата от племето самбуру, проследявайки слонските изпражнения, са изкопали тесни кладенци, за да достигнат до студения, чист и богат на минерали еликсир. Всяко семейство поддържа конкретен кладенец, който може да е дълбок до 5 м.

Докато черпят вода, хората от племето самбуру пеят ритмична песен, възхваляваща добитъка им, която подмамва животните до животворния кладенец. През сухите месеци (февруари, март, септември и октомври) племето самбуру прави „пеещите кладенци“ по-дълбоки и слоновете, отчаяно желаещи да утолят жаждата си, също идват до кладенците. Понякога се подхлъзват и падат вътре.

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах