сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Огън по Луната

7.8.2017 г.

Близо 50 години след кулминацията на първата голяма надпревара към Луната се разразява ново интригуващо състезание към нашия най-близък съсед.

Младите индийски инженери леко притеснени заеха местата си в импровизираната конферентна зала в кънтящия бивш склад за автомобилни акумулатори в Бангалор. Пред тях се бяха подредили няколко много по-възрастни мъже и жени, много от тях посивели светила на мащабната индийска космическа програма. Тя е първата азиатска космическа агенция, изпратила орбитален апарат на Марс, а през февруари почти утрои предишния световен рекорд, като изведе на орбита 104 сателита с една ракета. Обект на всеобщото внимание беше малко колесно устройство с големина едва колкото микровълнова печка.

Членовете на младия екип обясниха плановете си по-късно през годината да изстрелят устройството в Космоса на борда на ракета, да го разположат на окололунна орбита на 400 000 км оттук, да го насочат да кацне на Луната и да го пуснат да обикаля през суровия лунен пейзаж. Инженерите от „ТиймИндъс“ заявиха, че тяхната компания ще направи всичко това с минимален бюджет, плюс-минус 65 млн. долара, огромната част от които събрана от частни спонсори.

Видният мумбайски инвеститор Ашиш Качолия, вложил над 1 млн. във фирмата, седеше на задните редове, погълнат от дискусията. Обсъждането някак съчетаваше напрегнатите скорострелни въпроси от защита на докторска дисертация с освободената, шумна и накъсана от смехове атмосфера на Лок Сабха, бурната долна камара на индийския парламент. Качолия едва ли имаше нужда да стои цял ден и да контролира точно тази си инвестиция (далеч не най-голямата), но просто остана да чуе ерудирания диалог за селеноцентрични (центрирани около Луната) орбитални проекции, моделиране на сили, апогей и перигей и основата, върху която „хлапетата“ са изградили ковариационната матрица на грешката.

„Наистина е вълнуващо – обясни Качолия. – Тези младежи на по 25 или 28, които защитават изчисленията си и цялата си работа пред общо хиляда години колективен индийски опит и мъдрост в аерокосмическата сфера.“ Приятелят му С. К. Джаин, също известен индийски инвеститор, енергично закима в знак на съгласие. „Хлапетата разпалват цялото въображение на Индия – коментира той. – Заявяват на всички: няма нищо невъзможно.“

Близо 50 години след кулминацията на първата голяма надпревара към Луната, при която САЩ и СССР вложиха невероятни количества обществени средства в наддаването кой първи ще изпрати хора на лунната повърхност, се разразява ново интригуващо състезание към нашия най-близък съсед – този път с участието основно на частни капитали и на драстично по-ниска цена. Най-непосредствената награда, Google Lunar Xprize (GLXP) на стойност 20 млн. долара, ще бъде връчена на един от петте отбора финалисти от целия свят. Те са първите в света екипи с частно финансиране, опитали се да приземят на Луната подвижен апарат, който да може да изпраща към Земята висококачествени изображения.

Състезанието целенасочено е организирано по подобие на големите, поощрили иновациите надпревари от ранните години на авиацията – най-вече на наградата „Ортейг“, спечелена през 1927 г. от Чарлс Линдбърг, пилотирал без почивка „Духа на Сейнт Луис“ от Ню Йорк до Париж.

Подобно на съревнованието за наградата „Ортейг“, в тази за GLXP е намесен и националният престиж. Екипи от Израел, Япония и САЩ и една многонационална група си съперничат с Индия за тази чест; цяла кавалкада други държави участваха в 16-те отбора, които достигнаха до полуфиналите миналата година.

Почти толкова разнообразен, колкото са страните участнички, е и наборът от подходи и търговски партньорства, които целят да решат трите основни проблема, пред които са изправени – изстрелване от Земята, кацане на Луната и придвижване за събиране и предаване на данни. За справяне с последното предизвикателство три от екипите планират да използват варианти на традиционния всъдеход, докато другите два смятат да използват спускаемия апарат за един гигантски скок на частната инициатива: те ще изминат заложения минимум от 500 м с „подскачане“, а не с „търкаляне“ по лунната повърхност.

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах