сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Последна надежда

5.7.2017 г.

Със задълбочаването на кризата в здравеопазването хората се обръщат към духовни лечители

Един ден Жасмари Диас натовари трите си деца в каросерията на пикапа и се отправи на краткото, но натъртващо костите пътуване от дома си в Гуаренас нагоре по изровения черен път до малка планинска хижа в Самора, направена от изсъхнала кал и клони. Беше отчаяна да се спаси от рака, растящ в гърдата й, и поради липса на друга възможност идваше да бъде от лекувана от шаман – народен знахар, който се свързва с могъщия дух на възрастен мъж на име Емерехилдо, умрял преди десетилетия.

Според обичая тя легна на голата земя, заобиколена от примигващи свещи и сложни фигури, изрисувани с бял тебешир, и затвори очи. Изправен над нея сред облак дим от пура, Едуард Гидисе – разгърден и с окачени на врата нанизи от пъстри мъниста и глигански зъби – започна да се моли на глас, призовавайки цял пантеон светци и духове от религиозния култ на Мария Лионса да изпратят дух, който да обсеби тялото му и да изцели Диас.

После коленичи, прокара бръснач по гърдата й и я покри с червени цветове от хибискус. Наведе се на сантиметри от гърдите й и изпусна дим от пурата си – последователно го издухваше върху кожата над тумора и капеше върху нея червен восък. Смята се, че тютюневият дим поглъща болестта и че изцелението се случва, когато пепелта промени цвета си от черен на бял.

Диас, на 28 години, е една от вероятно хилядите венесуелци, които понастоящем се тълпят при духовните лечители, тъй като здравеопазването е в криза – част от общия икономически срив след прахосническата социалистическа революция на покойния президент Уго Чавес. Венесуелската фармацевтична федерация съобщава, че е трудно или невъзможно да се намерят над 85% от основните лекарства. Рафтовете на аптеките са празни и обществените болници връщат пациенти заради липса на медикаменти. Правителството отказва да огласи статистически данни за здравеопазването, но според проучване, проведено през март 2017 г. от венесуелската организация с идеална цел „Лекари за здраве“ в 92 болници, 78% съобщили за пълна липса или тежък дефицит на лекарства. Същото проучване установило, че 89% от болниците не са в състояние редовно да правят рентгенови снимки и че лабораториите им не работят с пълния си капацитет.

Диас чакала помощ цяла година. Лекарите в нейната болница непрекъснато я връщали: мамографският апарат още бил развален, нямали лекарства, нито пък химикали за кръвните изследвания, нямало как да проявят рентгеновите снимки. Без осигуровки и преживявайки с мизерните пари от чистене на домове и приготвяне на сладкиши, тя не можела да си позволи лечение в скъпа частна клиника.

През ноември 2016 г. Диас погребала баба си, починала от нелекуван рак. През януари, след като друга роднина починала от същото, социалните служби отвели едногодишното й бебе. Диас се уплашила, че това ще се случи и с нейните деца, ако ракът сложи край на живота й.

„Никога по-рано не съм вярвала в това – казва тя за лечението на медиума. – През онзи ден обаче просто станах и казах: „Страх ме е, но ще отида, за да видя какво ще стане.“

„Пациентите пристигат с различни заболявания – казва Гидисе: – проблеми със сърцето, с гърба, рак, оплаквания от краката, коленете или очите. Много бедни хора страдат.“

Няколко седмици след посещението Диас каза, че болката в гърдата й е намаляла. Чувствала се по-енергична. Гидисе й казал, че тъй като на пепелта от пурата й отнело много време да побелее, ще са необходими поне още два сеанса. Тя вече не се съмнява и се е посветила на процеса. „Ако почукаш на тази врата, може да намериш помощ, която не виждаш. Като вятъра е – не го виждаш, но го усещаш.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах