сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Балканският предтеча на човека

5.7.2017 г.

Международен екип от учени обосновава твърдението, че най-древният предшественик на човека е живял преди 7,2 милиона години на Балканския полуостров

На 22 май 2017 г. авторитетното научно списание PLOS ONE публикува две статии от изключително значение. В тях колектив учени от Германия, България, Франция, Гърция, Канада и Австралия аргументират твърдението, че еволюционната линия, водеща към появата на човека, се е зародила на Балканите преди 7,2 млн. години. Ръководители на колектива са проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и директорът на Националния природонаучен музей при БАН в София проф. Николай Спасов.

Разговарям с проф. Спасов за откритието и неговата важност.

Действително ли най-древният човек, както обявиха някои медии, е живял на Балканите?

 Проф. Николай Спасов: Това определение не е точно. Нашето откритие е свързано със същество, стоящо в началото на отделянето на човешката линия от тази на най-близкия ни съвременен родственик, шимпанзето. Може да се каже и че въпросното същество е последният общ предшественик на шимпанзето и човека.

Къде и кога е живял този предшественик е широко разискван в палеоантропологията въпрос. Според досегашните теории разделянето е станало преди около 7–8 млн. години в Африка. Ала откритията край Пиргос Василидис в Гърция и в местността Азмака край Чирпан в България представят нов сценарий.

Как тези открития променят установените досега научни представи за първото същество, поело по пътя на очовечаването?

Н. С.: Още през 1944 г. немският палеонтолог Фон Фрайберг открива на юг от Атина долна челюст на същество, което смята за древна маймуна, мезопитек. Челюстта е занесена в Германия, където през 1972 г. е изследвана отново от известния палеонтолог Кьонигсвалд. Той обаче приема съществото, на което е принадлежала, за хоминид, а не за маймуна. Нарича го Graecopithecus freybergi, грекопитек. Ние датирахме откритата челюст на 7,175 млн. години. Дотогава за най-късен хоминид на европейска територия се смята уранопитекът на възраст 9 млн. години.

Какво става с челюстта на грекопитека?

Н. С.: Странно или не, след 1990 г. челюстта е изгубена... За огромно щастие тя бе отново намерена в Нюрнберг от проф. Мадлен Бьоме от  Зенкенбергския център за човешка еволюция, заедно с кости на животни от находището в Пиргос Василидис, които дотогава не бяха описвани. Самата челюст е в лошо състояние и това е една от основните причини грекопитекът дълго да бе с неясно място в семейството на хоминидите.

Хоминиди, хоминини...

Н. С.: Хоминиди са представителите на семейството на човека по зоологическа класификация: самият човек, орангутанът, горилата, шимпанзето, както и всички техни преки предшественици. По-малката категория, за която говорим тук, е хоминини. Тя включва само човека и неговите преки предшественици – онези, които са се отделили от другите примати и са поели към очовечаване. Основните им белези са изправеност, увеличаване на мозъчния обем, освобождаване на ръцете, скъсяване на кучешките зъби, които вече не са нужни. При изправянето на два крака зъбите губят ролята си на оръжие и се развиват други белези, които помагат във вътревидовите схватки и срещу външни врагове – например мощните гърди и рамене, каквито има и при горилите. Борбата е вече с ръце, не с хапане.

Хоминин ли е грекопитекът?

Н. С.: Както споменах, преди последното изследване на цитираната челюст, направено с най-модерни методи, за грекопитека вече се знаеше, че принадлежи към семейството на хоминидите, но мястото му в него бе неясно. Ние имаме аргументи, че това същество е вероятно най-старият предчовек – хоминин. Възрастта на грекопитека надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Африка и смятан досега за най-древния хоминин.

Да се върнем към българското откритие, което явно е важна част от това еволюционно пренареждане.

Н. С.: Конкретно българското откритие се състои от един зъб, по-конкретно четвърти горен предкътник, намерен в местността Азмака край Чирпан. Тази дребна по размерите си находка има огромно значение, особено в съчетание с откритата през 1944 г. в Гърция челюст.

Как се стигна до откритието?

Н. С.: Още в края на 90-те години си давах сметка, че по нашите земи може да бъдат намерени останки от хоминиди – най-малкото защото на по-малко от 100 км от тук, в Гърция, бяха открити кости от уранопитек. Тогава с проф. Цанков и проф. Дени Жераадс от Франция, с моите докторанти Георги Марков и Латинка Христова, както и с д-р Красимир Стоянов от Югозападния университет в Благоевград създадохме група за изследване на късномиоценските континентални наслаги по река Струма в търсене на нови палеонтологични находища. С гордост ще заявя, че направихме открития, които прекроиха геологията на Струмския район. Създадохме българска школа в палеонтологията на миоценските гръбначни, която вече е известна със статии, с описани нови видове, с приноси в палеонтологията на късния миоцен. Разбира се, надявахме се да открием и останки от балкански хоминид!

Как стана това?

Н. С.: През 2007 г. с професор Дени Жераадс посетихме бившия кмет на Чирпан – Петър Попдимитров. С него се знаем още от моята първа палеонтологическа експедиция в Дорково. Той събира фосили, но не като иманяр, за да ги продава после, а защото иска да създаде палеонтологически музей в своя град. Сред многото интересни неща, които Попдимитров ни показа тогава, бе и една малка кутийка, в която съхраняваше намерен от него древен зъб. Кутийката се оказа вълшебна!

Попдимитров ни даде зъба и започнахме неговото изследване. Ходих в Парижкия музей, сравних го и с останките на смятания за най-късен хоминид в Европа – уранопитека от Солун. Явно ставаше дума за хоминид, но от различен вид. Имах пълни основания да поискам от БАН финансиране на разкопки в Азмака. Там оцениха важността на откритието и средствата бяха отпуснати със съдействието на акад. Юхновски.

При разкопките бяха намерени останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и други видове. Епохата, в която те са живели, е същата, от която идваше зъбът. Това даде биохронологично основание предкътникът да бъде описан през 2012 г. като принадлежал на най-късния хоминид на Европа. 

В университета в Атина се пазят животински кости от същото място, където Фон Фрайберг открива въпросната челюст. Изследването им показа, че са много по-късни спрямо времето, в което е живял уранопитекът. Челюстта от Пиргос Василидис категорично е принадлежала на друго същество: грекопитек.

Какво е общото между тази челюст и предкътника от Азмака?

Н. С.: Сравненията между намерените в Пиргос Василидис и Азмака кости, геофизичните проучвания и прилагането на компютърната томография дават основание да твърдим, че и челюстта, и предкътникът принадлежат към един и същ вид (макар и не на един и същ индивид, разбира се!) – изкопаемия хоминин Graecopithecus freibergi. Знае се, че корените на зъбите при хоминините са паралелни и силно сраснали – точно така е и при челюстта на грекопитека. Зъбът от Азмака показва абсолютно същата тенденция.

Очаквани ли бяха тези резултати?

Н. С.: Честно казано, дори за нас самите това бе малко неочаквано! Изненадан бе и известният палеоантрополог Дейвид Бигън от университета в Торонто, Канада. Той има отдавнашна хипотеза, че дори хоминините да са се появили в Африка, техните предтечи са дошли от Европа. Едва ли обаче проф. Бигън бе очаквал да се окаже, че самите хоминини са възникнали на Балканите, а по-късно са слезли на юг в Африка!

Какъв е профилът на грекопитека?

Н. С.: Грекопитекът е живял в условията на продължително и засилващо се засушаване на Балканите. Първичната савана се е развила именно тук, а не в Африка. Припомням, че една от основните причини за изправянето на човекоподобните изглежда е изчезването на дървесната растителност в саваните. Да добавим и че точно по това време Босфорът е бил суша; разбира се, не е съществувал и Суецкият канал. Още през 1999 г. гръцкият учен Никос Солуняс изказа тезата, че корените на днешната африканска савана и нейните животински видове – носорози, хиени, жирафи, газели и др. – трябва да се търсят в късния миоцен на Балканите. Ако тезата на Солуняс е вярна – нещо, в което съм убеден, – връзката Балкани-Анатолия-Арабски полуостров-Източна Африка е била мост за фауната, която се е премествала бавно, но сигурно на юг. Наред с жирафите и носорозите натам са мигрирали и първите хоминини.

Нека обобщим...

Н. С.: Накратко, най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би следвало вече да се свързва с Балканите и Източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше досега. Ние твърдим, че грекопитекът е първият потенциален хоминин.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах