сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Живи цветове

1.6.2008 г.

Скромни морски охлюви превръщат самозащитата в изкуство.

Те пълзят през живота хлъзгави и голи като новородени. Голохрилите - роднини на познатите ни охлюви, чиито предци са се „отърсили" от черупките си преди милиони години - представляват само кожа, мускули и органи, които се плъзгат по пътечки от слуз по океанското дъно и коралите по цял свят.

Срещат се и в пясъчните плитчини, и по мрачното морско дъно. Чувстват се добре и в топли, и в студени води. Принадлежат към клас Охлюви, а в по-широк план - към тип Мекотели. Тези създания, обикновено колкото пръста на ръката ви, живеят напълно незащитени, а хрилете им образуват снопчета на гърба им. Оттам идва и името им: голохрили - белег, който ги отличава от други морски охлюви. Въпреки че могат да се пуснат, преобръщайки се, по течението (някои от тях дори плуват свободно), те рядко бързат.

Защо тогава гладните хищници не пируват с голохрили? Излиза, че познатите ни над 3000 вида умеят да се защитават. Те могат не само да бъдат дебелокожи и грапави на допир, но и са сменили наследствената си черупка с по-леко въоръжение - токсични секрети и копривни клетки. Някои си изработват отрова, но повечето я крадат от храната си. Видовете, които си похапват токсични водни гъби например, променят и съхраняват в тялото си дразнещите вещества, а когато бъдат обезпокоени, ги отделят от кожните си клетки или жлези. Други пък се запасяват с капсули от ситно навити жила, наречени нематоцисти, които са погълнали от коралите, анемоните и хидроидните полипи. Неподатливи на опарването, те складират откраднатия арсенал в израстъците си и предупреждават за своите оръжия с крещящи багри и външен вид. Контрастните пигменти ги правят ясно видими на фона на зелено-кафявия риф - една визуална алармена система, която хищниците бързо се научават да избягват. Животните, които са способни да имитират цвета и формата им, включително неотровните голохрили и други безгръбначни като плоските червеи, по съвместителство биват оставени на мира.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах