сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Издълбано от лавата

6.6.2017 г.

Многовековни изригвания са създали потайни лабиринти от пещери под островните вулкани

Преди няколко години ветераните пещерняци Питър и Ан Бостед обикаляли около родното си градче Хауайан Оушън Вю на остров Хавай, когато Ан забелязала малка дупка край пътя.

Била широка не повече от метър – достатъчно колкото да примами двамата да отбият и да се опитат да се вмъкнат в нея.

„Имахме няколко часа за губене – каза ми Питър, – така че започнахме да я проучваме и открихме страничен коридор, който се оказа много по-заплетен, отколкото очаквахме.“ Когато се прибрали, Питър отбелязал тази пука (вход на пещера) на дигитална карта и решил да се върне по-късно с позволението на собственика на имота и да провери накъде ще го отведе.

Гледано от Космоса, градчето Хауайан Оушън Вю изглежда като плетена асфалтова рогозка, наметната върху склона на вулкана Мауна Лоа. Мрежата от кръстосващи се улици и празни парцели с площ 264 кв.км е близо два пъти по-голяма от Вашингтон, но е обитавана от по-малко от 4500 жители. Човек би помислил, че само патологичен оптимист ще реши да си построи къща на опаления склон на активен вулкан, но през последните две десетилетия Оушън Вю се е превърнал в дестинация за пещерняци от цял свят, които идват да изследват и картографират Кипука Канохина – мрежа от лавови пещери, които се кръстосват като вени на дълбочина между 5 и 25 м под града.

Има два начина да се образува пещера: бърз и бавен. Много от най-емблематичните пещери в света – Карлсбад и Лечугия в Ню Мексико и Мамутовата пещера в Кентъки – били извайвани в продължение на милиони години от бавното процеждане и стичане на киселинна вода през разтворимия варовик.

И обратното, лавовите пещери, по-известни като лавови тръби, се образуват за един геологичен миг – година-две, понякога броени седмици – вследствие от изригване от земната кора.

Повечето хавайски лавови тръби са образувани от един вид гъста лава, наречена пахоехое. Докато се стича надолу по вулкана, лавата на повърхността се охлажда от въздуха и се втвърдява като еластичен, подобен на кожа външен пласт. Под тази издуваща се мембрана лавата продължава да се процежда, еродира повърхността отдолу и дълбае подземни тунели. Тъй като е изолирана от въздуха, горещата лава тече безпрепятствено, често в продължение на километри. Когато изригването затихне и последното разтопено съдържание се оттече от каналите, след тях остава огромна триизмерна канализационна система.

Вероятно на Земята няма друго място с толкова много достъпни лавови тръби като Хаваите и вероятно няма друго градче като Оушън Вю, което да се е оказало толкова плодоносен терен за тяхното проучване.

През 90-те години сем. Бостед били активни членове на екипа, картографирал 222-километровата пещера Лечугия, която според общото мнение е една от най-красивите в света. Вече прехвърлили 60-те и почти в пенсия – Питър се занимава с физика на елементарните частици и работи в колежа „Уилям и Мери“, те са сред малцината опитни пещерняци, които са се заселили за постоянно в Оушън Вю. Косата на Ан е вързана на опашки, които й стигат до кръста, а Питър се е докарал в ярка хавайска риза, бял каскет, джапанки и бяла брада като на библейски патриарх. Казват, че никога през живота си не са се занимавали повече с пещернячество. Изчисляват, че през някои години двамата са прекарали повече от 200 дни под земята.

Питър и Ан ме заведоха да проучим крайпътната пука, която бяха открили. С нас имаше още една двойка – Дон и Барб Кунс, зърнопроизводители от Илинойс и пещерняци открай време, които зимуват в Оушън Вю. Дон, на 64, работил 10 години като гид в Мамутовата пещера и 18 зими участвал в легендарните експедиции, които допринесли за разширяването на картата на Чеве в Оахака, Мексико – втората най-дълбока пещера в Северна Америка. Той е президент на Опазване на хавайските пещери – тръст с идеална цел, който изкупува земя във и около Оушън Вю, за да съхрани тунелите отдолу.

Екипирани с каски, челници и волейболни налакътници и наколенки, се плъзваме по гръб в отвора и пълзим на лакти и колене стотина метра през вече картографиран тунел с височина под метър. Минали са векове, откакто точно през тази пещера е текла лава.

Окичени с шантави украси като от книга на Доктор Сюс, хавайските лавови тръби сякаш са от друга планета. Изящни образувания от лава висят от стени и тавани като сталактити в разнообразие от странни форми – от остри зъби като на акула до лепкави мехурчести кули като от пясъчен замък. Спускат се дебели снопове дълги кухи сламки, които газовете са изцедили от тавана, докато пещерата изстивала. На места сребристата магнезиево-феритна глазура се е набръчкала като лющеща се боя. Другаде тънък пласт гипс оцветява стените в ярко бяло, а черги от каменоядни бактерии отделят синьо-зелени петна от микробни изпражнения.

Пълзенето на лакти приключва на един разклон, където таванът се спуска на по-малко от 30 см от острия назъбен под. „Това е представата ни за купон“ – казва сухо Питър, докато се провираме напред по корем през невъзможно тесния пасаж и чувам как грапавият под раздира тениската ми. Тунелът е толкова тесен, че дори каските ни не минават, така че ги сваляме и се гърчим напред в тъмното.

Тази сутрин всичките драскотини, синини и скъсани дрехи ще бъдат компенсирани от 47 м нови пещери, допълващи картата на мрежата Кипука Канохина. Може и да не звучи впечатляващо, но именно чрез подобни дни картата полека пълзи към приключване със скорост от 5 до 7 километра годишно. Възможно е скоро Канохина да стане най-дългата проучена система от лавови тръби в света.

Пещерата, която Канохина почти неизбежно ще измести от първото място, се намира от другата страна на остров Хавай. Вероятно е била образувана през XV в. от изригването на друг вулкан – Килауеа. С дължина над 64 км, Казамура е най-дългата лавова тръба, картографирана до момента, а също и най-дълбоката. Въпреки че таванът й е на не повече от няколко десетки метра под повърхността, денивелацията от горния край на пещерата на половината път нагоре по вулкана до края й край брега е 1101 м.

За разлика от системата Канохина, която се състои от няколко успоредни тунела, преплетени като делтата на голяма река, Казамура се състои основно от един дълъг прав зеещ проход – на места толкова широк и висок (над 18 м), че човек остава с впечатлението, че лесно може да бъде приспособен за метро. Въпреки този простор на Казамура първото изминаване от край до край се случило едва през 1995 г., като експедицията продължила два дни.

„Това е национално съкровище, а на острова има хора, които живеят току върху пещерата и дори не знаят, че съществува“ – казва местният собственик Хари Шик, който организира обиколки в част от Казамура, разположена под имота му.

Сякаш около лавовите тръби на остров Хавай е наложена омерта. Повечето пещерняци и радетели за опазването им биха предпочели външни хора въобще да не научават местоположението на техните открития. Когато сем. Бостед предложиха да ме заведат в пещерата Ману Нуи, която картографират от 2003 г. насам, това стана, при условие че National Geographic няма да разкрива точното й място – само с уточнението, че е създадена от Хуалалай, в исторически план третия най-активен вулкан след Мауна Лоа и Килауеа.

В много отношения Ману Нуи е перлата на острова. Със среден наклон 15,7°, тя е една от най-стръмните лавови тръби на Хаваите и притежава сюрреалистични форми. След като влязохме през обвита в мъгла пука в частен имот, тръгваме нагоре към зала, подобна на фантазия от „Чарли и шоколадовата фабрика“. Стените са с покрити с разноцветни пръски – като шоколад, фъстъчено масло, вишни и карамел – и така приличат на апетитен фондан, че почти ми идва да ги оближа. Сем. Бостед са решени да не позволят на любопитни авантюристи да повредят уникалните образувания. „Лависулката“ е много крехка и е достатъчно човек да постави ръка на неправилното място, за да обезобрази пещерата завинаги. Шик щателно е обходил няколко километра от Казамура и е възстановил падналите образувания с моментно лепило.

„Всъщност дори не сме разбрали напълно тези пещерни екосистеми – казва Лаймън Пери от Хавайската служба по горите и дивите животни, – така че не искаме хората да влизат вътре. Истината е, че ако разберат за тях, в крайна сметка ще ги съсипят.“

Обграждащите пещерите културни възприятия се оказват по-крехки дори от образуванията в тях. Много местни хавайци смятат лавовите тръби за капу – свещени места, заради честото им използване като места за погребения. Според хавайските вярвания костите съдържат мана – духовната енергия на човек – и не трябва да бъдат тревожени без нужда.

Кеони Алварес – 31-годишен активист и режисьор, който се е борил срещу предприемачи, искащи да строят върху погребални пещери – казва, че всеки път когато в една лавова пещера се открият човешки останки, те превръщат в капу цялата пещерна система, от единия до другия край. „Вярваме, че нашите пещери са свещени и не трябва да бъдат осквернявани“ – каза ми той. Проблемът е, че няма как да се знае дали определена пещера е била използвана за древни погребения, докато не бъде изследвана. Много местни хавайци категорично отказват да влизат в лавовите пещери – от уважение към това, което биха открили вътре.

Но макар съвременните хавайци да странят от лавовите тръби, техните прадеди очевидно ги използвали доста активно. Много входове на пещери разкриват данни за праисторическо обитаване, включително огнища и площадки за спане. По време на война по-дългите лавови тръби били запечатвани и използвани като убежища за жени, деца и възрастни хора. В много случаи входовете към тях били зазиждани с каменни стени, които оставяли проход колкото да може да се провре един човек.

Според един местен експерт всяка втора пещера на остров Хавай съдържа някакъв вид археологически находки. Сладката вода е оскъдна, особено откъм сухата подветрена страна на острова, и лавовите тръби често били най-подходящите места, където можела да се намери. Много навътре в Канохина, на стотици метри от входовете, човек често се натъква на останки от факли с масло от орехи кукуи и кръгове от камъни, които някога подпирали кратуни, използвани за събиране на капещата вода.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах