сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Една страна в траур

6.6.2017 г.

Докато Филипините водят кървава война срещу наркотиците, смъртните ритуали са се превърнали в пречистваща част от ежедневието

Още щом зърнал падналото на тротоара тяло във вечерните новини миналия ноември, Рик Медина разбрал, че това е 23-годишният му син Ерикардо. Жертвата – изхвърлена на тиха улица във филипинската столица Манила – можела да бъде всеки. Била с гръб към камерите, но един баща винаги знае.

На следващата сутрин дъщеря му Джой, на 26 години, посетила моргата. На пода били подредени осем тела. Всичките загинали по един и същи начин: главите им били облепени с тиксо и вратовете и гърдите им били прободени многократно с шило за лед. Табела от кашон на тялото на Ерикардо го обявявала за дилър на наркотици. Според баща му той никога не бил докосвал дрога; Джой казва, че брат й взимал от време на време. Каквато и да е истината, убийците издали смъртна присъда без надлежен процес.

Нещастието на сем. Медина се е повторило хиляди пъти през последните месеци във Филипините, където през май 2016 г. Родриго Дутерте яхна вълната на популисткото разочарование към президентската победа – наред с всичко друго с обещания да изтреби наркопласьорите и да сложи край на престъпността. Според полицейските данни през първите шест месеца на Дутерте поне 2000 души са били убити от полицията и още 4000 от неизвестни нападатели, може би самообявили се отмъстители. Дутерте се заклел да не спира, „докато и последният дилър на улицата не бъде окончателно премахнат“.

С увеличаването на броя на труповете погребалните ритуали са станали все по-обичайна част от филипинския живот. Те целят да утешат семейството и да заздравят връзките в общността, но имат и друго предназначение: да заместят справедливостта във време, когато мнозина смятат, че убийствата се извършват със смайваща безнаказаност. Тук погребенията са повече и от ражданията, и от сватбите – обяснява антропологът Нестор Кастро в Дилиманския университет във Филипините.

По време на 7- до 10-дневното бдение тялото на починалия в нито един момент не остава само. Върху ковчега се поставят живи пиленца и храна, която да кълват – за да измъчват символично съвестта на убиеца. Чупи се гърне, за да се разкъса цикълът на смъртта и да не последват още жертви. В ковчега се слагат лични вещи за задгробния живот. Когато ковчегът напусне дома, го завъртат три пъти и по пътя на погребалната процесия се хвърлят монети, които да заплатят пътуването към отвъдното.

Членовете на семейството могат да чакат и парамдам – посещение от духа на починалия. Явяването му служи като финално послание – възможност за утеха. Парамдам е особено належащо, когато смъртта е внезапна или загадъчна.

В нощта преди погребението – разказа сестрата на Ерикардо – той я посетил в съня й. „Усмихваше се“ – каза тя. Това успокоило Джой, че той не е гневен и че духът му не е останал на този свят в търсене на отмъщение. „Беше си просто той – каза тя. – Винаги беше толкова спокоен.“

Въпреки това Джой копнее за още един сън. „Искам да сънувам нощта, в която беше убит – каза тя. – Искам да пронижа човека, който го е пронизал. Така ще мога най-сетне да го защитя.“

Сънуваното отмъщение е най-близкото нещо до справедливост, на което Джой и други хора могат да се надяват. Малцина от убийците са били заловени.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах