сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Снежните леопарди

1.6.2008 г.

По следите на неуловимите големи котки на Централна Азия.

Привързани към високите, студени и стръмни терени, снежните леопарди винаги са били сравнително малобройни, но намалели още повече през последния век, тъй като хиляди били превърнати в палта заради модната индустрия. Въпреки че от 1975 г. насам са официално защитени според Конвенцията за международна търговия със застрашени видове, петнистите котки продължават да умират заради кожата си, която на черния пазар струва цяло състояние. Търсенето на костите и пениса на животното, които се славят като стимулант в Източна Азия, расте. Конфликтите им със стадата от домашни животни също се увеличават и пастирите ги преследват. Примамките, капаните, ямите и отровите правят по-лесно убиването на снежен леопард, отколкото наблюдаването му жив. Смята се, че понастоящем цялата му популация наброява само около 4000 до 7000 индивида, т.е. те са намалели повече от наполовина само за век. Според някои специалисти реалният им брой вече може да е паднал под 3500.

Фактът, че повечето от големите котки в света са сериозно застрашени, не е за пренебрегване - от тигрите, системно избивани от бракониери, до последните 30 амурски леопарда, все още скитащи на свобода. Снежните леопарди не са изключение. Но има и окуражаващи новини: това са множащите се местни програми за спиране на главоломното намаляване на снежните леопарди. Надеждни изглеждаха няколко програми на местни общности в Индия и Монголия. Но дали реално вършат работа? Да спасиш едно животно означава да го опознаеш, а научната информация за леопарда е оскъдна. Рагху, регионалният директор по проучванията и опазването към Тръста за снежния леопард, знае повече от всички и притежава онова шесто чувство, което изследователите развиват след години, прекарани на терен - особен усет, който го води към крехките кости от крачетата на малко на нахур тук, в някоя клисура и му позволява да казва неща като: „По някой пресен труп може да се познае дали жертвата е убита от снежен леопард с малки. Ушите ще са изгризани. Това е единственото, до което малките могат да се докопат, докато майката не разкъса кожата." Рагху е факир в проследяването на почти невидими отпечатъци от лапи по каменистата земя. Но иначе тези призрачни хищници оставят след себе си изненадващо количество по-очевидни улики. Екскрементите им, както и следите от драскането на задните им крака разкриват обичайните им маршрути, които обикновено следват линията на хребетите или минават в основата на скалите.

Докато се боря ден след ден, за да се закрепя върху камънаците, постепенно осъзнавам, че тези скитници предпочитат да бележат същите ориентири, които привличат и моето внимание по пътя - самотни скални блокове, остри завои покрай овразите, хълмчета и седловини. Близо до линията на гората котките бележат някои стволове с дълги, вертикални следи от нокти. Често използваните места за маркиране придобиват мазен блясък. Минаващите котки се протягат, за да отрият бузи в тях, оставяйки бели косми, които аз пускам в джоба си за късмет. Четири, пет хиляди метра - независимо колко нагоре се изкачвам, все някой селянин се е качил по-нависоко и е оставил камъни с привързани за тях молитвени флагчета или купчини рога. После оттук минават котките и оставят собствени белези върху тези дарове. „Усиленото изследване на маршрутите на снежните леопарди всъщност ти казва повече за границите на човешките възможности - казва Рагху, пресичайки поточе, придошло от топенето на ледниците. - Човек може да изкачи само няколко хълма, преди да се изтощи или да се натъкне на стръмни скали. Просто е невъзможно да не изостанеш." Затова Рагху се опитал да лови котките, за да им поставя нашийници с предаватели. Най-накрая успял да постави радиояка на една женска. Но също като предишните изследователи рядко успявал да проследи сигнала достатъчно дълго, преди животното да се спусне зад някой хребет, който да блокира сигнала.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах