сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Ехнатон

5.5.2017 г.

Бащата на Тутанкамон преобърнал религията, изкуството и политиката на Древен Египет, а после наследството му било заклеймено и погребано. Днес обаче е останал в историята като символ на промяната.

Понякога най-силният коментар за един цар идва от тези, които мълчат.

Една сутрин в Амарна, село в Горен Египет, на 300 км на юг от Кайро, подредиха върху дървена маса изящни, сякаш птичи кости. „Лопатката е тук, горната част на ръката, ребрата, подбедриците – каза американската биоархеоложка Ашли Шиднър. – Като възраст е на година и половина до две.“

Скелетът беше на дете, живяло в Амарна преди повече от 3300 години, когато тук се намирала столицата на Египет. Градът бил основан от Ехнатон – владетел, който заедно със съпругата си Нефертити и своя син Тутанкамон пленява днешното ни въображение повече от която и да било друга древноегипетска личност. За разлика от него анонимният скелет бил открит в неотбелязан гроб. Само че костите показват признаци за недохранване, каквито Шиднър и други учени са забелязали по останките на десетки деца от Амарна.

„Забавеният растеж започва на около седем месеца и половина – каза Шиднър. – Тогава започва преходът от кърма към твърда храна.“ Изглежда в Амарна този преход е бил забавен при много деца. „Може би майката е решила, че няма достатъчно храна.“

Доскоро поданиците на Ехнатон бяха сякаш единствените хора, които не бяха част от оценката за неговото наследство. Други определено имали какво да кажат за фараона, който управлявал между ок. 1353 и 1336 г. пр. Хр. и се опитал да преобрази египетската религия, изкуство и управление. Наследниците на Ехнатон най-вече заклеймявали царуването му. Дори Тутанкамон, чието кратко управление привлякло голям интерес след откриването на гробницата му през 1922 г., издал декрет, в който критикува състоянието на нещата при баща си: „Страната беше западнала; боговете бяха изоставили тези земи.“ При управлението на следващата династия наричали Ехнатон „престъпника“ и „бунтовника“ и фараоните унищожили статуите и изображенията му в опит въобще да го заличат от историята.

В наше време, когато археолозите преоткрили Ехнатон, мнението се променило на 180 градуса. През 1905 г. египтологът Джеймс Хенри Брестед описал царя като „първата личност в човешката история“. За него – и за мнозина други – Ехнатон бил революционер, чиито идеи, особено тази за монотеизма, изглеждали далеч изпреварили времето си. А археологическите данни винаги са били достатъчно малко, че да позволят на въображението да се развихри. Доминик Монтсерат, чиято книга за Ехнатон има подзаглавие „Историята, фантазията и Древен Египет“, отбелязва, че често събираме пръснати свидетелства от древни времена и ги подреждаме в разкази, които изглеждат смислени в нашия свят. Правим го – пише той – „за да можем да отразим настоящето в огледалото на миналото“.

Съвременното огледало на Ехнатон е отразило едва ли не всички възможни самоличности. Фараонът е бил представян като протохристиянин, миролюбив еколог, гордо самообявил се хомосексуалист и тоталитарен диктатор. Образът му е бил припознат с еднакъв ентусиазъм и от нацистите, и от афроцентристите. Томас Ман, Нагиб Махфуз и Фрида Кало направили фараона част от своето изкуство. Когато Филип Глас написал три опери за мислители визионери, неговата троица събрала Алберт Айнщайн, Махатма Ганди и Ехнатон. Веднъж Зигмунд Фройд припаднал по време на разгорещен диспут с швейцарския психиатър Карл Юнг относно това дали египетският цар е страдал от прекомерна любов от страна на майка си. (Диагнозата на Фройд: Ехнатон страдал от Едипов комплекс почти хиляда години преди Едип.)

Археолозите винаги са се опитвали да се въздържат от подобни интерпретации, но липсвали ключови части от пъзела. Голяма част от проучванията в Амарна се фокусирали върху елитната култура: царската скулптура и архитектура и надписите от гробниците на знатни велможи. Години наред учените се надявали да имат възможност да изследват гробовете на обикновени хора, тъй като знаели, че заради краткото съществуване на Амарна – 17 години – некрополът би предоставил рядък поглед към ежедневния живот. Но едва в началото на новия век щателните теренни проучвания на околната пустиня най-сетне открили данни за четири отделни гробища.

След това откритие археолозите и биоархеолозите посветили близо десетилетие на разкопаването и изследването на най-големия некропол. Събрали извадка от костите на най-малко 432 индивида и резултатите били зловещи. От погребаните, при които има данни на каква възраст са починали, 70% не били доживели до 35 години, а едва 9 изглежда са прехвърлили 50-те. Над една трета умрели, преди да навършат 15 години. Растежът при децата закъснявал с до две години. Много възрастни индивиди били с гръбначни увреждания, което според биоархеолозите свидетелства, че хората били претоварени с работа, вероятно заради строежа на новата столица.

През 2015 г. екипът се насочил към друго гробище, северно от Амарна, където открили 135 тела. Австралийската археоложка Ана Стивънс, която ръководи работата на терен, ми каза, че скоро разкопвачите забелязали нещо различно в тези гробове. Много от телата изглежда били погребани набързо в гробове, в които почти отсъствали дарове и други предмети. Нямало данни за насилствена смърт, но семейните групи сякаш се били разпаднали; в много случаи изглеждало, че двама или трима души без роднинска връзка били хвърлени заедно в един гроб. Всички били млади – 92% от индивидите в това гробище били до 25-годишна възраст. Повече от половината починали на между 7 и 15 години.

„Това очевидно не е нормална крива на смъртността – казва Стивънс. – Може и да е съвпадение, но царските варовикови кариери се намирали в този район. Дали става дума за група работници, които били събрани, тъй като били млади – и после били принудени да работят до смърт?“ Според нея едно е ясно: „Това категорично оборва и последните представи, че Амарна е била добро място за живот.“

За Ехнатон Амарна била нещо непокътнато и дълбоко визионерско. „Не съм се съветвал с никой чиновник за това“ – пише гордо царят относно основаването на своята чисто нова столица. Избрал мястото – обширен участък девствена пустиня на източния бряг на Нил, тъй като не било омърсено от почитането на никой бог.

Освен това може би е бил тласкан от примера на баща си, Аменхотеп III, който бил един от най-големите строители на паметници, храмове и дворци в египетската история. И двамата царе принадлежали на XVIIIдинастия, която дошла на власт след поражението на хиксосите – източносредиземноморски народ, нахлул в Северен Египет. Предците на XVIII династия били базирани в Южен Египет и за да могат да прогонят хиксосите, възприели ключови нововъведения от своя враг, включително колесницата с коне и сложносъставния лък. Египтяните направили армията професионална и – за разлика от повечето предходни династии – XVIIIдинастия поддържала постоянна войска.

Освен това били умели дипломати и в крайна сметка империята им се разпростряла от днешен Судан до Сирия. Чужденци привнесли нови богатства и умения в египетския двор и това имало дълбоки последствия. По времето на Аменхотеп III, който управлявал от около 1390 до 1353 г. пр.Хр., стилът на царското изкуство се променил в посоки, които днес бихме определили като по-натуралистични.

Макар да приветствал новите идеи, Аменхотеп III  се обръщал и към далечното минало. Изучавал пирамидите на фараони, които били живели повече от хиляда години по-рано, и вкарвал традиционни елементи в празници, храмове и царски дворци. Аменхотеп III продължил да почита Амон, бога покровител на град Тива, но започнал да придава по-голямо значение и на Атон – форма на слънчевия бог Ра, изобразяван като слънчев диск, която напомняла на по-древни култове.

Синът на царя се възкачил на трона като Аменхотеп IV, но през петата година от своето управление взел две много важни решения. Променил името си на Ехнатон – Отдаден на Атон – и решил да премести столицата на мястото, наричано днес Амарна. Фараонът нарекъл своя град Ахетатон, „Хоризонтът на Слънчевия Диск“, и скоро празното място насред пустинята станало дом на около 30 000 души. Бързо били построени дворци и храмове с удивителни мащаби – Големият храм на Атон, най-големият ритуален комплекс в града, бил дълъг около 800 м.

Междувременно египетското изкуство също се революционизирало. Векове наред строгите традиции определяли подходящите сюжети, пропорции и пози на рисувани и скулптирани изображения. По времето на Ехнатон занаятчиите били освободени от тези напътствия. Създавали реалистични, непринудени сцени от природния свят и започнали да показват Ехнатон и неговата царица Нефертити в необичайно естествени и интимни пози. Често изобразявали царствената двойка как целува и милва своите дъщери и дори на една сцена фараонът и неговата съпруга тъкмо се канят да си легнат заедно. Чертите на Ехнатон сякаш целят да шокират: масивна челюст, увиснали устни и издължени извънземни очи.

Представите на царя предвиждали радикално опростяване на религията. Египтяните почитали не по-малко от хиляда богове, но Ехнатон бил верен само на един. Двамата с Нефертити станали единствени посредници между хората и Атон и така иззели традиционната роля на жречеството. Нефертити била обявена за съвладетел и – макар да не е ясно дали е имала политическа власт – нейното религиозно и символно положение било твърде необичайно за царица.

Всичко това със сигурност застрашило жреците на стария ред, които почитали Амон. След няколко години в Амарна фараонът наредил на работни бригади да заличат всички изображения на Амон в държавните храмове. Това бил невъобразимо дързък акт: за първи път в историята някой цар нападал бог. Но революциите често се обръщат срещу най-големите си поддръжници и в крайна сметка същото насилие погълнало творенията на самия Ехнатон.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах