сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Чии са тези ридове?

5.5.2017 г.

Бъдещето на типичния шотландски пейзаж тъне в спорове относно класи, култура и природа.

Точно в 6 часа вечерта на 30 юли 2015 г. в Кингъси, Шотландия, Джордж Пайри – агент на холандския предприемач Ерик Хеерема – придоби имението „Бейлъвил“ от предишния му собственик Алан Макферсън-Флечър. В резултат от сделката на стойност около 5 млн. лири имотът от 2800 ха – заедно с датиращата от XVIIIв. господарска къща от сив камък, проектирана от Робърт Адам, нагънатите ридове, обрасли с пирен, петкилометровия бряг покрай р. Спей и домашния призрак Сара – вече не беше част от семейната история, обхващаща 225 години.

„Животът тук беше страхотен, но си беше време“ – каза по-късно Макферсън-Флечър, докато отпиваше от уискито си във всекидневната на ремонтираната арендаторска къща в покрайнините на имението, която запазил за себе си и своята съпруга Марджъри. Макферсън-Флечър – топъл и сърдечен белокос мъж с кръгли очила от коруба на костенурка, червеникави панталони и тъмносиня плетена жилетка – звучеше облекчен.

Бил на 65, готов да се оттегли. Децата му – „мъдро“, по думите на Макферсън-Флечър – не желаели да се нагърбят след него. Разходите по поддръжката уморявали сърцето и изпразвали портфейла. „Най-бързият начин да загубиш пари – пошегува се той – е да имаш имение в Шотландия.“ Освен това шотландският парламент се канеше да прокара поземлена реформа, която заплашва да направи притежанието на подобни имения още по-скъпо и трудно – план, дължащ се отчасти на отдавнашното класово напрежение и споровете относно бъдещето на пиреновите ридове, емблематичния шотландски пейзаж.

За Макферсън-Флечър дошъл моментът да спусне завесата.

В очакване на новите си стопани къщата била оголена до подовете от твърдо дърво и ламперията по стените. Смъкнали портретите на прадедите; опразнили скриновете от жакетите, бричовете, шапките и жилетките от туид в сините, светлокафяви и кафяви шарки на семейството. Окачените по стените трофейни глави със стъклени очи (елени, газели, два кафърски бивола, дивечови птици) отишли на склад, както и махагоновата маса, сребърните похлупаци за ястия и разклонени свещници, ориенталските килими и сребърните прибори за 30 души с гравирания герб и мото на Макферсън: Touch not the cat bot a glove(в превод: „Не се закачай с мен“).

„Бейлъвил“ нямало да се превърне в ловно имение – изконно британска институция, където клиентите плащат луди пари да скитат по ридовете, за да дебнат благородни елени, да стрелят по яребици и да ловят сьомга, – а в семейна резиденция. Според съпругата на купувача Хана Хеерема господарската къща щяла да бъде място, „където децата да си прекарват времето“. (Миналия май собствениците внесоха искане, към момента без отговор, да превърнат стопанските сгради в посетителски център с кафене, помещения за събития и паркинг с около 140 места за коли и автобуси. Околните общности, неприятно изненадани от този завой към комерсиалното и загрижени за пагубните последствия за техните села, възразиха.) След финализирането агент Пайри, който неотклонно преследвал Макферсън-Флечър, за да гарантира спазването на сроковете, запечатал вратата на гаража, за да ограничи достъпа до имота. Жалко, че в гаража гнездели лястовички, които останали в капан като неволно следствие от продажбата.

„Горките птички“ – помислил си Алан Макферсън-Флечър, бившият леърд на „Бейлъвил“.

 „Бейлъвил“ се намира в Шотландските планини, приклещено между р. Спей и планината Моуналиа. От всичките 2800 ха в имението 2400 са ридове – уникален пейзаж, шибан от същите бурни пориви на икономически, социални и политически промени, които тласнали имота в ръцете на чуждестранен купувач. (При срива на лирата след решението на Великобритания да напусне Европейския съюз придобиването на шотландски имения от външни капитали вероятно ще се ускори. Международни купувачи отмъкнали половината от 16-те имения за продан през 2015 и 2016 г.)

Шотландските ридове (англ. moor) представляват пейзаж с ниски храсталаци и треви, брулен от вятъра и с минималистична атмосфера. Представете си абстрактно изкуство: плътни цветни петна в пастелната гама от светла и тъмна охра и въглен, с акценти – според сезона и терена – от сернисто жълто (асфодел) и кестеняво (лишеи), а в края на лятото с царствена наметка от лилав пирен. Понятието moorобхваща както по-сухия пущинак във високите части, така и по-влажните торфища в районите на страната с по-лош отток на водите. Три четвърти от т.нар. пиренови ридове на света се намират във Великобритания, най-вече в Шотландия.

Същите ридове се явяват като гол декор в готическата литература и холивудските епоси: „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл и „Смело сърце“ на Мел Гибсън. А най-вече са емблематична заглавка на всички туристически брошури за Шотландия. Участниците в едно проучване на правителството обявили за архетипен пейзаж на страната покрития с пирен рид с езеро лох и изкусно вмъкнат благороден елен. Националната идентичност балансира на върха на традиционния пейзаж. За американците това е Дивият запад, а за австралийците – Пущинакът. В Шотландия мъглите на легендите обвиват пиреновите ридове. Ландшафтът на обраслите с пирен хълмове, който сякаш съществува открай време (което обаче не е вярно), „е див, но не е пущинак“ – обяснява биологът Адам Смит, директор на шотландския Тръст за опазване на дивеча и дивите животни. За да продължи да изглежда така, той трябва да бъде управляван посредством селективно периодично опожаряване, което да попречи на горите да завладеят терена.  

Заради прекомерната паша на елени и овце, нашествието на орловата папрат и заделянето на земи за гори, от Втората световна война насам Шотландия е загубила над 25% от пиреновите ридове. Дали обаче тази загуба следва да е повод за загриженост – това зависи от гледната точка. Една крачка в пирена и затъвате в блато от раздори, омраза и убеденост в собствената правота. Не всички са на това мнение, но учени като Смит твърдят, че ридовете са сред най-богатите на биоразнообразие местообитания в Британия, населявани от множество птици: свирци, златисти булки, калугерици и малки соколи. Налице са икономически ползи, най-вече от туризма. А също и екологични – торфищата са ефикасни хранилища на въглерод и съответно облекчават климатичните промени.

Голям дял от покритите с пирен хълмове се управляват специално с цел лов на яребици, но една енергична група е убедена, че за тези земи може да се намери и по-добро приложение. Например според Дейвид Рийд, заслужил професор по ботаника в Шефилдския университет, за част от тях ще е по-добре, ако бъдат обмислено засадени със ситков смърч за дървесина. „Пиренът не е продуктивен“ – казва той. Ако би имало повече смърч, „то поне Шотландия няма да зависи от внос на дървен материал“.

Други като Майк Даниълс, завеждащ управлението на земите в природозащитния тръст „Джон Мюър“, биха позволили на ридовете да се върнат към естественото си състояние – процес, известен като „подивяване“. „Какво бихте искали да видите – казва Даниълс с тон, от който боята по стената започва да се лющи – скален орел в дивата природа или контета, които гърмят яребици?“

Капанът на собствеността добавя още един пласт към дебата. Според специалиста по поземлената реформа Анди Уайтман, който от 20 години се рови в нотариални актове, архиви и карти, за да изследва земевладението, едва 432 души притежават половината частни селски земи в Шотландия.

„Свръхбогатите винаги са можели да купуват и управляват шотландска земя, без никой да им задава въпроси – казва Лесли Ридок, активист по въпросите на поземлената реформа, според когото големите имения в провинцията са емблематични за неравенството и са обида за шотландската демокрация. – Векове наред леърдите са управлявали ловни имения, понякога колкото малки държави, без принос по места – тук ще прогонят наемателите, там ще толерират арендаторите.“ Ридок би искал да види земята разделена на достъпни като цена парцели и предоставена на млади семейства.

Шотландското ловно имение по традиция е елитно. През 1852 г. принц Албърт купил за кралица Виктория замъка „Балморъл“ в планините на Абърдийншър. Кралското одобрение веднага направило пътуването до Шотландия много шикозно. Царски особи и заможни персони отсядали за лятото в проветриви господарски къщи и се отдавали на лов и други развлечения. Богатствата от индустриалната революция и новооткритите железопътни линии от Лондон до Шотландия позволявали на човек да отскочи да постреля няколко седмици. Висшите класи изпаднали в шотландски амок.

Синдромът „Балморъл“ продължава и днес. В началото на 90-те години „Мар Лодж“, имение от 29 000 ха край имота на кралицата, понастоящем собственост на Националния тръст за Шотландия, бил притежание на съпруга милиардер на бивш еротичен модел, който се надявал да се сприятели с царствените си съседи.

Никакъв шанс.

На 22 юни 2015 г. влезе в сила закон на шотландското правителство, който наред с други неща предвиждаше повторното въвеждане на данък върху ловните имения и подпомагане на закупуването на частни земи от страна на общностите посредством държавен фонд.

„Това е остаряла структура, която трябва да се промени“ – каза Майкъл Ръсел, член на шотландския парламент и на комисията, произнесла се по доклада. Говореше за тлъстите котараци, които си правят оглушки относно обществения интерес, например за собственика на австралийски хедж фонд, който предложил създаването на игрище за голф на о-в Джура – само за неговите приятели, – преди общественият натиск да го накара да си промени мнението. „Трябва да предприемем радикални действия – каза Ръсел. – Трябваше отдавна да сме го направили.“

Притиснатите собственици на имения реагираха като елени, подгонени от хрътки. „Заграбване на земи в стил Мугабе“ – написа лорд Астър в Spectator, иронизирайки закона. „Сталинисти в килтове: Принудителни продажби на имения... Принизяване на богатите“ – вайкаше се DailyMail.Политическата буря се отрази на продажбата на „Бейлъвил“, който се застоя на пазара в продължение на две години и обявената цена беше орязана с два милиона лири. Купувачите – каза Робърт Маккълок, партньор в агенцията за недвижими имоти „Стрът и Паркър“ – се притеснявали от неяснотите около поземлената реформа, шотландската независимост и заплахата от по-високи данъци. Законът беше приет през март 2016 г.

 Един ясен септемврийски ден девет „пушки“ – както наричат членовете на ловните дружинки – се събраха пред господарската къща в имението „Ротал“ в Ангъс Гленс на р. Саут Ъск. Имотът, някога собственост на граф Еърли, бил продаден през 2005 г. на Дий Уорд, бизнесмен от Хартфордшър, който беше поканил приятелите си на лов на яребици – ловния еквивалент на театъра кабуки: ритуал с характерни костюми и обичаи. Човек трябва да се издокара за яребиците. Уорд беше облечен в родовото каре, с риза с фина шарка и вълнена вратовръзка. Това демонстрира уважение към птицата – обясни той.

„Стреляме по червени яребици – напомни той на гостите. – Бекасините също са позволени, но моля не стреляйте по черни яребици и зайци.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах