сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Национален етнографски музей – София

5.5.2017 г.

В колекциите на Националния етнографски музей се съхраняват над 55 000 предмети от материалната култура на българите от сегашните територии на страната и от Македония, Западните покрайнини, Северна Добруджа, Банат, Бесарабия.

Музейният фонд е обособен в 13 различни колекции, като „Керамика“, „Накити“, „Българско народно облекло“, „Медникарство“, „Ковано желязо“ и др. Самобитните български шевици са представени от везани поли, ризи, дантели и плетива, а поминъкът на дедите ни – от рала, сърпове, съдове и инструменти за преработка на мляко. Оръдията на женския труд, заедно с иконостаси, църковни двери, лъжици, столчета и свещници са отделени в колекцията „Дърворезба. Домашни занаяти и покъщнина“. Тъканите заемат две колекции: „Дребни“ – престилки, пояси, торби, губери – и „Едри“, където се пазят прочутите чипровски, котленски и други килими. Интересна е и колекцията „Обичаи и обреден реквизит“, в която са представени предмети, свързани с вярванията, лечебните и магически практики на българите от миналото: обредни хлябове, кукерски маски, сурвачки, амулети. Националният етнографски музей разполага и с колекция „Чуждестранно изкуство“, съхраняваща образци от други европейски култури, както и от Африка, Азия и Южна Америка.

Историята на етнографския музей в София ни отвежда към далечната 1892 г., когато в столицата на новоосвободена България е създаден т.нар. Народен музей. Един от основните му отдели е Етнографският. Преди това археологически, етнографски и нумизматични ценности са събирани в Народната библиотека. През 1906 г. известният филолог, етнограф и общественик проф. Иван Шишманов, по това време и министър на просвещението, предлага Народният музей да се раздели на Археологически и Етнографски. Първият остава в някогашната Буюк джамия, докато Етнографският се премества в сграда срещу Народното събрание. Названието му е променено на Народен етнографски музей (НЕМ), а негов първи директор става видният книжовник, политик, етнограф и музеолог Димитър Маринов. НЕМ е и първият в България център за музеоложки изследвания. Маринов организира работата в музея по европейски модел и полага основите на много от колекциите му. Обикаля различни краища на България и откупува голям брой предмети за фонда на НЕМ. Издава и печатния орган „Известия на Народния етнографски музей“. Една от най-големите заслуги на неуморния будител е създаването на дълбоко положителна нагласа в тогавашната ни общественост към българската народна култура. Каузата на музея привлича писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка и други интелектуалци. В самия музей работят изявени учени и общественици – Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Христо Вакарелски, Любомир Милетич. Само две десетилетия след обособяването на НЕМ събраната от тях колекция е сред най-богатите и разнообразни на Балканите.

Бомбардировките на София в началото на 1944 г. завинаги променят облика на столицата ни. Етнографският музей е почти изцяло разрушен, изгаря тогавашният му архив, някои от фондовете му пострадват значително. В спомените си Христо Вакарелски пише: „... никакъв музей нямаше... Изгорял бе до дъно!“. Като директор на НЕМ той се заема с трудната задача да възстанови унищоженото културно наследство. Вакарелски и колегите му обикалят години наред всички краища на България, за да събират етнографски вещи за новите колекции на музея.

През 1949 г. се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. Пет години по-късно той е настанен в бившия царски дворец, в чието източно крило се помещава и до днес. Дворецът е една от най-старите и интересни сгради в София. Преди него там се е издигал конакът, в който е осъден на смърт Васил Левски. „През 1879 г. сградата е избрана за резиденция на княз Александър Батенберг – разказва гл. асистент д-р Ангел Ангелов, завеждащ отдел „Фондове“ на музея. – В периода 1880–1882 г. е извършено първото й преустройство. Там се провежда и първият дворцов бал. Дворецът е преустроен отново през 1893–1895 при царуването на Фердинанд.“

След 9 септември 1944 г. сградата е предоставена на Министерския съвет (МС) на НРБ и Висшата партийна школа. През 1954 г. там, заедно с ЕИМ-БАН е настанена и Националната художествена галерия (НХГ). През 1978 г. бившият дворец е обявен за паметник на културата.

„Настаняването на Етнографския музей в двореца е логична стъпка – казва Ангел Ангелов. – Новата власт обаче решава, че не може народната култура да бъде представяна сред владетелски символи и позлатени орнаменти. Затова при извършения ремонт стените са покрити с талашитени плоскости, таваните са скосени, а после всичко е измазано и пребоядисано... В голяма степен това, което виждаме сега, не е истинският интериор на двореца.“

Неадекватните промени донасят проблеми – между плоскостите и стените избива влага, развива се мухъл, новата мазилка се оказва нетрайна. „Въпреки всичко основен ремонт на нашата част от сградата не е правен от 1954 г. – споделя Ангелов. – Всъщност тя не е наша; води се собственост на МС. Музеят е само неин ползвател.“

Именно с акт на МС от 1968 г. Етнографският музей в София е обявен за национален. Той обаче не става собственик на импозантната сграда, в която е настанен – съответно не може да извършва ремонти по нея и е ограничен в кандидатстването за средства по европейски и национални програми. „При теч от покрива, досадно чест проблем при нас, се пишат писма до БАН, МС и Министерство на културата, защото сградата е културно богатство – дава пример Ангел Ангелов. – Понякога един от тези титуляри е готов да плати част от сумата за ремонт, но няма кой да даде другата част.“ Ангелов и колегите му са чували, че не е изключено МС да си вземе двореца, за да го превърне в своя представителна сграда за официални приеми и други подобни събития. Завеждащият отдел „Фондове“ не вижда нищо нередно в това, стига на Националния етнографски музей да бъде предоставена друга сграда на подходящо място, с нужната площ, адекватни вътрешни разпределения и т.н. „НХГ си има „Квадрат 500“ – отбелязва Ангелов. – Ние все още нямаме нищо – дори и някакво по-конкретно обещание.“ Питам го какво е станало с теча от покрива. „Още чакаме отговор.“

Не липсват обаче и добри новини. През 2015 г. на Националния етнографски музей са дадени нови фондохранилища в сграда на БАН. Там условията за съхраняване на предметите са несравнимо по-добри, отколкото в двореца. „Преместването започна през 2015 г. и продължи през 2016 г.“ – разказва Десислава Попова, която 18 години работи като реставратор в музея. Тук хранилищата имат климатични системи, следи се и влажността на въздуха. Предметите са подредени така, че всяка амортизация да е ограничена до минимум. „В двореца обаче останаха накити, дърворезба, домашна уредба, медникарство – изброява Попова. – Някои ракли са в лошо състояние; надявам се скоро да бъдат преместени, за да можем да ги реставрираме.“

Колежката й Гергана Байкушева е започнала работа в музея само преди година. Двете следят в какво състояние се намират експонатите и работят по превенцията на проблеми като влага, молци, плесени. В края на всеки месец се извършва дезинфекция на отделните фондохранилища, а веднъж годишно цялата сграда се затваря за 20 дни и се предприема специално обгазяване.

По щат музеят има само две места за реставратори. Попова и Байкушева работят с предмети от разнороден материал и предназначение – почистват старинни пафти, подшиват богато избродирана женска дреха... Завършили са реставрация в НХА, макар и по различно време. Гергана е специализирала в Англия. И двете са отлично подготвени и силно мотивирани. „Смея да твърдя, че работим не по-малко качествено от колегите в чужбина – казва Гергана Байкушева, – но ни липсва оборудване. Дано в обозримо бъдеще такова ни бъде доставено, защото е от жизнено значение за съхраняването и поддържането на огромен брой богатства на старата българска култура!“ Само предметите в колекция „Грънчарство“ са 5200. Тези от „Домашни занаяти и покъщнина“ са 3100. Общо шевиците са около 5000, колкото са и златарските произведения, а килимите са 1000. Фондовият хранител Радостина Иванова, която отговаря за традиционните облекла, съобщава, че те са над 25 000. „Всъщност оборудването е абсолютно належащо! – подчертава Гергана Байкушева. – Тук има хиляди експонати, които трябва да привеждаме в експозиционен вид – както преди всяка изложба, така и когато прегледите ни установят, че има предмети в аварийно състояние. При това към всеки предмет се подхожда индивидуално!“

Реставраторите вече работят по подготовката на изложбата „Накити и българска традиционна носия“, която ще се открие на 17 май т.г. „В нея ще участват 28 носии от различни етнографски области – разкрива уредникът Веска Борисова.Разполагаме с много повече, но толкова ни позволява изложбеното пространство в двореца.“ Все още не са достатъчно и витрините там, а част от наличните не отговарят на изискванията на реставраторите и уредниците. Дори охранителните камери са монтирани едва през последните две години. Отсъствието им дълго възпрепятствало експонирането на редки, скъпи предмети. Това вече се променя, но бавно. „Всичко зависи от средствата – признава Борисова. – Реално погледнато, можем да разчитаме само на спонсори. Имаме много какво да покажем, но нерядко няма как и къде да го покажем...“

Веска Борисова работи в музея от 1989 г. Оттогава са организирани над 60 изложби, включително в Чехия и Словакия, Австрия, Германия и Македония – и винаги с голям успех. „През 1995 г. година изложбата „Български народни носии“ замина за Япония и остана там 6 месеца при непрестанен интерес – спомня си с гордост Веска Борисова. – В знак на благодарност японците ни гостуваха с изложба на старинни кимона, които никога не бяха излизали от страната им.“

През 2018 г. е планирано откриването на представителна изложба на два етажа в двореца. Такава за последен път е правена през 80-те години на миналия век – оттогава всички са временни. Има две зали, които трябва да се ремонтират, и други две, които ще бъдат преустроени от фондохранилища в изложбени помещения. Това ще даде възможности за представяне на експонати, които никога до момента на са били показвани.

 „Имаме още много идеи за популяризирането на традиционната българска култура, но за реализирането им търсим спонсори – споделя Веска Борисова. – Сега вниманието ни е насочено към създаването на детски образователен център.“ Помещение за целта има, но трябва то да бъде ремонтирано и обзаведено. Досега музеят организира само временни ателиета, докато центърът ще работи целогодишно. Ателиетата предлагат боядисване на великденски яйца, традиционно тъкане и много други дейности. „Научим ли децата да посещават музеите и да изработват традиционни предмети, ще се промени самото отношение на нацията към българската история и култура – убедена е Веска Борисова. – Така се създава искрен интерес към грънчарство, кукерски маски, приготвяне на обредни хлябове... все дейности, зад които стоят вековни традиции, народна митология и вяра, родово наследство.“ „Етнографията не е само минало – добавя директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) доц. д-р Петко Христов. – Много хора я свързват само с Възраждането или с епохата до Втората световна война. Ала културата – включително традиционната – на един народ не е нещо, застинало във времето. Тя се развива, променя се, минава през нови етапи.“

По време на Нощта на музеите през този месец в Националния етнографски музей ще се организира изложба на костюми на приказни персонажи и фентъзи герои и други подобни. Става дума за инициатива, родена в Япония, но вече завладяла целия свят, наречена косплей. При нея има голямо задълбочаване в детайлите, развихряне на фантазията, но и строго съблюдаване на конкретен сюжет – пояснява Ангел Ангелов. После казва с усмивка: „Сега това звучи забавно и дори несериозно, но косплей може да се окаже интересно за етнологията явление. А тя наистина е жива наука – включва миналото, съвремието и дори бъдещето.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах