сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Стоунхендж

1.6.2008 г.

Нови открития повдигат парещи въпроси.

Посетителите често го забелязват първо от пътя. От магистрала А303, която небрежно минава почти през главния вход на паметника, размазаният образ на Стоунхендж изглежда като струпване на незначителни издатини насред просторната и монотонна равнина. Но дори и от тази непочтителна и бегла гледна точка обемният силует е толкова категорично праисторически, че човек за миг изпитва усещането, че се е пренесъл в един изчезнал свят.

Отблизо, насред бъркотията от счупени и цялостни блокове, съоръжението продължава да изглежда по-малко спрямо собствената му репутация въпреки очевидния подвиг - издигането на прочутите „сарсенови" камъни (най-големият тежи цели 50 тона). Уникалният днес Стоунхендж вероятно е бил уникален и по време на своята епоха преди 4500 години - каменен паметник, създаден по образец на дървени предшественици. И наистина неговите масивни трегери са свързани със стълбовете посредством длаб и чеп - техника, заимствана от дърводелството, красноречив белег за това, колко радикално нов трябва да е бил този хибриден паметник. Хората, построили Стоунхендж, открили нещо непознато до този момент, натъкнали се на някаква истина, направили важна крачка напред - няма съмнение, че нарочно разположените по този начин камъни са изпълнени със значение.

Но какво всъщност означават? Напук на безбройните теории, предлагани през вековете - никой не знае. Стоунхендж е най-известната праисторическа реликва в Европа и един от най-познатите и обсъждани паметници в света и въпреки това нямаме ясна представа за какво са го използвали онези, които са го построили.

В миналото учените се опитвали да разрешат тази загадка, като изкопчат всяко възможно късче информация от самите камъни - щателно изследвали очертанията им, белезите по тях, дори сенките им. Само че наскоро проучванията ги отведоха другаде, далече от самия Стоунхендж - от една страна, към близкото неолитно село и, от друга, към един скалист планински връх в Югозападен Уелс. Макар все още да няма окончателни отговори, тези две много различни изследвания, които се развиват в момента, извадиха на бял свят вълнуващи нови възможности.

Стоунхендже продукт на традиция, богата на също толкова загадъчни съоръжения, типични за неолитния период в Британия и части от континентална Европа: пръстеновидни землени насипи с ровове от вътрешната страна (т.нар. „хендж"), големи и малки могили, кръгли дървени конструкции, монолити, кръгове и подковообразни структури от камъни. Много от тези традиции са намерили отражение в различни етапи от еволюцията на Стоунхендж. Първите сигурни структурни блокове най-вероятно са пристигнали в някакъв момент преди 2500 г. пр.Хр. - това са т.нар. „сини камъни", пренесени по вода, после влачени и носени по суша чак от Уелс. Последвали ги огромните „сарсени", запълващи паметника, който по някое време бил свързан с река Ейвън с широка алея. Следователно Стоунхендж е кулминацията на сложна еволюция; землените структури насред равнината (датиращи отпреди камъните) вероятно са израз на вярвания, различни от въплътените в по-късния каменен паметник, категорично свързан с водата.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах