сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Гробището "Арлингтън"

1.6.2007 г.

В Националното гробище „Арлингтън“ са погребани над 300 000 американци, от редници до президенти, но скоро няма да остане повече място.

От всичките 3,8 млн. кв.мили на САЩ няма по-свещена от едната квадратна миля на националното гробище „Арлингтън“.

Тук са погребани президенти и редници, армейски генерали и незнайни души, само Господу известни. Тук почиват и повече от 370 носители на Почетния медал на Конгреса и десеторно повече, както ги наричали някога – „контрабандни“ (избягали или освободени роби). Днес „Арлингтън“ е последен дом за мъртвите ветерани от всички американски войни от Революцията насам. Сред тях има и няколкостотин души, паднали в настоящите конфликти в Ирак и Афганистан, погребани в парцел 60 – понастоящем може би най-тъжният половин хектар в Америка.

Всяка година под белите дъбове и яворите минават 4,5 млн. посетители. Всеки делничен ден две дузини или повече процесии прекосяват гробището и от ранна утрин до късно следобед стенещият вятър носи съпровождащите всяко войнишко погребение звуци – тропота на впрегнатите в артилерийските ракли коне, пукота на пушките, печалните ноти на сигнала за отбой.

В десетилетията след Гражданската война „Арлингтън“ се разраствал със скромни темпове. Смъртта на Кенеди преобразила гробището и го превърнала в национален символ. По-рано същата година по време на посещение в „Арлингтън“ президентът несъзнателно избрал мястото на собствения си гроб. Твърди се, че докато съзерцавал безоблачната гледка, разкриваща се от някогашната плантаторска къща – резиденцията Къртис-Лий, – той промърморил: „Бих могъл да остана тук завинаги.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах