сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пакистан - дом в планината

4.4.2017 г.

В далечен планински район на Пакистан технологиите и образованието преобразяват селските традиции

Скътани между върховете близо до границите с Китай и Афганистан, селата в района Годжал приютяват около 20 000 души от сектата на исмаилитите. Те са последователи на умерено течение в исляма начело с Ага Хан, които освен това са ваханци – членове на етническа група с персийски произход. След „ужасните нападения на 11 септември“ – обясни местният водач Карим Джан – тук идвали малко туристи. Подобно на други хора в Пакистан, годжалците пострадали от асоциирането на тяхната страна с тероризма и насилието и мнозина се чувстват безсилни да променят това положение.

През годините многократно съм посещавал Годжал, включително миналото лято със семейството си, и всичко, което съм виждал, опровергава тази репутация. Надявам се, че моите снимки и думи ще добавят нов нюанс към разбирането на хората за това място.

Заобиколени от ледници и непристъпни планини, исмаилитите дълго живели в относителна изолация. Само че нови изобретения и постижения са докарали тук външния свят. С всяко посещение забелязвах нови промени. Ремонтираното Каракорумско шосе, някога достъпно само за високопроходими автомобили, вече води посетители от южните пакистански градове.

Младежите и девойките от селата ходят в същите градове да се образоват, както ги призовава имамът. Връщат се за летните ваканции, облечени по последната мода. Миналата година посетих група младежи в село Пасу – някои носеха маркови тениски, джинси, оформени бради и опашки, а други бяха облечени в традиционните бели панталони и дълги ризи. Един от тях, Саджид Алви, развълнувано разказваше как скоро ще замине за Швеция със стипендия да прави докторат: „Ще се занимавам с разработването на нови аерокосмически материали – супер сложна работа!“ Обаче – добави Алви – не само младите мъже са намерили нови възможности извън селото.

Посочи девойки, които играеха волейбол наблизо, и каза: „Всичките ходят на училище и повечето говорят поне по четири езика.“ Цитира местна поговорка: ако едно семейство не може да си позволи да изучи и сина, и дъщерята, тогава „момичето да получи образование“.

Есар Али се съгласи, че промените в селския живот „до голяма степен се дължат на образованието... Но също и на това“ – каза той и посочи телефона си. Смартфоните и мобилният интернет са се отразили на ежедневието и старите традиции – например на ухажването. Припомняйки си къде за първи път срещнал бъдещата си съпруга Шайна, Али отбеляза: „Там има добър 2G сигнал.“

Доскоро родителите уреждали браковете и годениците не общували много преди това. Али обаче каза, че двамата с Шайна „започнахме да си пишем съобщения и бавно създадохме връзката си“ – а после попитали родителите си дали могат да се оженят. „Според нашите традиции да бъдеш с някого е нещо свято... – каза той. – Със или без телефони, трябва да поддържаме обичаите си живи.“

Когато посетихме Годжал с моето семейство, отидохме на сватбена церемония. Двамата ми синове бяха увлечени в мач по крикет. Поканиха мен и съпругата ми за групово селфи с булката и приятелките й. Нямаше такова нещо като неканен гост. „В тези далечни райони отношението ни към нашите почитаеми гости си е останало същото – каза Джан. – Децата ни ходят в градовете, но дълбоко в себе си сме просто стопани от планината.“

Годжал е стъпил с единия крак в модерния свят, но е съхранил своите традиции и силата си да вдъхновява.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах