сп. National Geographic - Февруари 2018
National Geographic KIDS - Февруари 2018

Котки в сянка

2.3.2017 г.

Засенчени от по-едрите си братовчеди, малките диви котки заслужават своите 15 минути слава.

„Тя е много близо“ – прошепва Херман Гароте, сочейки към ръчен приемник, който долавя сигнал от Хелена. Някъде в тази маслинова гора край натоварена магистрала в Южна Испания женският иберийски рис и двете ѝ малки вероятно ни наблюдават. Ако не беше радиояката ѝ, никога нямаше да разберем, че една от най-редките котки в света дебне някъде сред спретнатите редици от дървета. На петгодишна възраст Хелена се е научила да се слива напълно с моделирания от човека пейзаж, дори и ако се крие с новородените си в празна къща по време на буйната фиеста през Страстната седмица.

„Преди 10 години не бихме могли да си представим, че в подобно местообитание може да се развъждат рисове“ – казва Гароте, биолог към проекта Life+Iberlince– ръководена от правителството група от над 20 организации, целящи да върнат петнистия хищник обратно на Иберийския полуостров. Докато стоим в парещата жега, със скоростния трафик зад нас, той ми обяснява, че бъдещето на тази котка е да обитава фрагментирани райони. „Рисът притежава по-голяма екологична пластичност, отколкото предполагахме“ – добавя той.

И наистина, котката с кехлибарени очи и пухкави бакенбарди най-сетне е започнала да си стъпва на краката след десетилетия упадък. Когато през 2002 г. от Iberlince се заели със спасяването на риса, по-малко от сто от тези котки били разпръснати из шубраците на Средиземноморието, като популацията им била съсипана от лова и от един вирус, който почти заличил зайците подземници в региона – основната храна на рисовете. Популацията на рисовете била толкова намаляла, че страдала от опасно малко генетично разнообразие, което я правело уязвима откъм болести и генетични дефекти.

За щастие на учените рисовете се развъждат добре на затворено и от 2010 г. насам 176 индивида били реинтродуцирани във внимателно подбрани местообитания. Повечето котки били отгледани в четири центъра за развъждане и в един зоопарк, като всички били снабдени с яки за проследяване. Оцелели 60% от реинтродуцираните рисове, а няколко от тях надминали очакванията.

Два риса извършили „забележително пътешествие през целия Иберийски полуостров“, като всеки изминал над 2400 км до новата си територия, казва биологът Мигел Симон, директор на програмата за реинтродуциране. Екипът работи в тясно сътрудничество с частни собственици на земи, за да спечели доверието им и да ги убеди да приемат рисовете на територията си. През 2012 г., когато популацията достигнала 313 индивида – почти половината от които били достатъчно възрастни, за да се размножават, – Международният съюз за опазване на природата променил статута на риса от „критично застрашен“ на „застрашен“.

Недалеч от маслиновата гора благодарно се гмурвам в хладината на един отточен тунел, минаващ под магистралата. Колите и камионите са основните убийци на рисовете, затова Симон и екипът му работят съвместно с правителството, за да разширят тези тунели до подлези за диви животни. Симон прикляка, като сочи животински следи в пясъка. Казва, че едната е от язовец, но другата е отпечатък от лапа – рис! Хелена може да е притичала оттук само преди минути.

Обратно на слънце питам Симон какво мислят испанците за своята местна котка. Той замълчава, изненадан от въпроса. Всеки знае за иберийския рис, казва ми той. Това е любима национална фигура.

Но случаят с повечето роднини на риса не е такъв. От 38-те вида диви котки в света 31 са считани за малки котки. Вариращи като размер от 1,5-килограмовата ръждивопетниста котка до 20-килограмовия евроазиатски рис, те обитават пет от седемте континента в света (с изключение на Австралия и Антарктида) и са перфектно приспособени към най-различни естествени – и все повече неестествени – местообитания, от пустини, през дъждовни гори до градски паркове. За съжаление тези по-дребни членове на семейство Котки също така живеят в дългата сянка на по-едрите си братовчеди, големите котки: лъвове, тигри, леопарди, ягуари и други подобни. Тези видове знаменитости привличат лъвския дял от вниманието и доларите за опазване, въпреки че 12 от 18-те вида застрашени диви котки в света са малки.

Джим Сандерсън, експерт по малките котки и програмен мениджър на базирания в Тексас GlobalWildlifeConservation, изчислява, че над 99% от финансирането, похарчено за дивите котки от 2009 г. насам, е отишло за подпомагане на ягуарите, тигрите и други големи котки. В резултат много малки котки са в огромна степен непроучени или съвсем непроучени. Умението им да се изплъзват от очи също допринася за неизвестността около тях.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах