сп. National Geographic - Февруари 2018
National Geographic KIDS - Февруари 2018

Опасно е да се родиш момиче

2.3.2017 г.

Бедност, насилие и културни традиции потискат милиони момичета по света, но някои намират надежда в образованието.

Сиера Леоне е едно от най-лошите места в света за момичетата. В тази западноафриканска държава с население около 6 млн. души, разкъсана от свирепа гражданска война, продължила над десетилетие, и наскоро опустошена от ебола, самият факт да се родиш момиче означава живот, изпълнен с бариери и традиции, които често ценят повече тялото, отколкото ума ти. Повечето жени тук – 90%, според УНИЦЕФ – са преживели генитално осакатяване, което е инициация към живота на възрастни и се предполага, че ги прави по-желани като съпруги, но също така е и дълбоко вкоренен в културата им начин за контрол над сексуалността. Почти половината от момичетата се омъжват преди 18 години, а много забременяват доста по-рано – често след втория или третия си менструален цикъл. Много са жертви на сексуално насилие; изнасилването често остава ненаказано. През 2013 г. над 25% от момичетата на възраст от 15 до 19 години в Сиера Леоне бяха бременни или вече имаха деца – един от най-високите проценти в света на забременяване за тази възрастова група. А и твърде много умират при раждане – най-високият процент в света според оценка на Световната здравна организация и други международни агенции. Женското генитално осакатяване може да увеличи риска от усложнения при раждането.

„Ако отидеш в провинцията, ще видиш омъжени момичета на по 13–15 години, с деца на ръце“ – казва Ани Мафинда, акушерка в центъра „Рейнбоу“, която помага на жертви на сексуално насилие във Фрийтаун, столицата на Сиера Леоне. Много от пациентките в центъра са на 12–15 години, казва Мафинда. Когато се срещнах със Сара във Фрийтаун – град, кацнал на хълмист полуостров, с проблясващо пристанище, тя беше на 14 години, бременна в шестия месец, но изглеждаше няколко години по-млада. Говорът й наподобяваше по-скоро шепот, имаше дребна, деликатна фигурка, червен лак на ноктите на краката и стегнат около косата й шал в бледопрасковен нюанс. Каза ми, че била изнасилена от момче, което живеело близо до дома на семейството й и което напуснало града след предполагаемото нападение. Когато майка й разбрала, че е бременна, я изхвърлила от къщи. Сега Сара (няма да споменаваме фамилията й) живее с майката на момчето, което по нейните думи я е насилило. Майката на предполагаемия изнасилвач била единствената, която пожелала да я приеме; жените от Сиера Леоне обикновено живеят със семействата на съпруга си. Сара трябва да готви, да чисти и да пере в домакинството. Каза ми, че майката на момчето я бие, ако не си свърши работата, защото е твърде уморена.

При толкова много препятствия в Сиера Леоне как би могло момиче като Сара да живее и да се развива? В тази бедна страна, ръководена от правителство, което изглежда няма особено желание да защитава момичетата, най-мъдрото нещо, което могат да направят, е да избягат от средата, в която са родени. Сред всички тези заплахи училището може да е единственото им убежище. Образованието не е лесна работа заради таксите, но също така е и източник на надежда. Гимназиалната диплома може да им даде по-голяма икономическа свобода и шанс сами да ръководят живота си, предоставяйки им евентуална възможност да влязат в университет или да се сдобият с квалифицирана работа. И все пак изчислява се, че между 2008 и 2012 г. само едно от три момичета е посещавало прогимназия, като бременността е сред най-големите пречки. Министерството на образованието на Сиера Леоне е забранило на бременни момичета да посещават училище. Целта на тази мярка, узаконена от правителството през 2015 г., е да се ограничи влиянието им сред връстничките им и да ги защити от подигравки. Забраната за бременни момичета да влизат в училище в Сиера Леоне е „първосигнален, остарял морал и излъчва погрешно послание – казва писателката Амината Форна, която през 2003 г. открила тук малко селско училище. – Това са уязвими млади момичета, а в Сиера Леоне отношението към тях е много хищническо.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах