сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Българската зима на червеногушите гъски

1.2.2016 г.

Тези красиви, но изчезващи птици гнездят само в Западен Сибир и всяка година прелитат 8000 км, за да презимуват в делтата на река Дунав и в езерата Дуранкулак и Шабла. Какво ги очаква тук?

В зимния ден дори върховете на тръстиките не помръдват, а водата на Дуранкулашкото езеро е бистра и искряща. Само морето пулсира наблизо. Внезапно се дочуват далечни птичи гласове, които постепенно се усилват. В небето от север в дълги редици долитат диви гъски - ято след ято. Първи в езерото се спускат с крясъци големите белочели гъски; със звънливи гласове ги следват и червеногушите им роднини - по-дребни, грациозни и екзотично красиви.

От петте вида диви гъски, които обичайно се срещат по нашите земи, червеногушата (Branta ruficollis) е най-малко позната. Тя е рядка птица, една от най-застрашените от изчезване в световен мащаб. Присъства в списъците на основните международни природозащитни документи. В България е защитен вид по силата на Закона за биологичното разнообразие и фигурира в Червената книга на страната ни. Червеногушите гъски гнездят единствено на най-северните полуострови на Западен Сибир - Таймир, Ямал и Гидан. Всяка година инстинктът им за оцеляване ги тласка да прелетят между 6000 и 8000 км до техните зимовища в Приморска Добруджа, а в края на зимата да поемат обратно към мочурищата, реките и езерата на сибирската си родина, за да създадат поколение.

Разгледайте галерията със снимки към тази статия

В средата на юни арктическата тундра все още е покрита със снежни ивици, но размножителният сезон на червеногушите гъски е в разгара си. Птиците от този вид нямат полов диморфизъм. Като всички гъски, те образуват моногамни двойки. Гнездят директно на земята в грижливо подготвена от женската ямка. Мъжкият не мъти, но охранява територията от хищници и от недоброжелателни съседи от същия вид. Интересен факт е, че червеногушите гъски нерядко се установяват близо до гнездящи соколи скитници, северни мишелови и полярни сови. Зорко охранявайки собствените си домове, грабливите птици косвено защитават гъшите семейства от полярни лисици и други наземни хищници. В края на юли - началото на август възрастните гъски подменят част от перушината си и са силно уязвими, тъй като в продължение на 15--20 дни не могат да летят. Успехът в размножаването пряко зависи от метеорологичните условия, обезпечаването с храна и популациите на хищниците. Човешката преса в този суров район на света е малка; тук заплахите към червеногушите гъски идват основно от естествените им врагове и капризите на времето.

През септември възрастните птици повеждат младите на юг. Обширните разливи край делтата на река Об са първата им спирка за почивка. Тук малките ята се обединяват в по-големи групи. Дългият и опасен маршрут продължава покрай Урал, пресича Западносибирската равнина и Тургайското плато и достига Тургайската низина в Казахстан. След няколко почивки, в началото на октомври червеногушите гъски се установяват в равнините на север от Аралско море, където се присъединяват към многохилядните ята от големи белочели гъски. Оттук, преди настъпването на големите зимни студове, те предприемат следващия полет - на югозапад към делтата на река Дунав и езерата Дуранкулак и Шабла в България.

До 50-те години на миналия век повечето червеногуши гъски зимували основно в Азербайджан, по западното крайбрежие на Каспийско море. Рядко отделни птици и малки групи долитали на територията на Румъния и България. Смяната на зимовищата им дошла с тази на традиционното земеделие по каспийското крайбрежие с отглеждането на непригодния за храна на птиците памук. Отделни ята предприели прелети в търсене на нови територии. Така започнала масовата миграция на червеногушите гъски по западното черноморско крайбрежие, достигаща на юг чак до Гърция и Турция. Наличието на спокойни водни обекти за нощуване и обилна храна наблизо са двете жизненоважни условия за избор. След няколко години „проучване" птиците избрали териториите около Дунавската делта, няколко водни басейна в румънска Добруджа и Североизточна България.

Това обаче не е първото гостуване на червеногушите гъски по тези места. Присъствието им е документирано още от времето на късния плейстоцен. От този период датират открити в Деветашката пещера останки на около 70 000 г., определени от палеоорнитолога проф. Златозар Боев като кости на червеногуша гъска. Любопитни данни за разпространението на вида в миналото дават и проучвания на археологически обект край с. Дуранкулак. Тамошните находки от кости датират отпреди 8000 години.

Кога и къде точно ще пристигнат пернатите северни гости, е трудно предвидимо. В по-топли зими те остават в Румъния или в Украйна, а в особено студени месеци се преместват много по на юг – край Бургаските езера и дори край големите язовири в Южна България. Броят на долитащите зависи и от метеорологичните условия – колкото по-ниски са температурите на север, толкова вероятността за струпване на голям брой птици в България е по-голяма. През студените зими на 1996–1997 и 1999–2000 година броят им надхвърля 60 000, а това е по-голямата част от популацията на вида, изчислена тогава на около 87 000 птици. През периода 2005–2008 г., в резултат на по-мащабни проучвания, са изброени около 40 000 индивида – рязък спад в числеността. Все още не са известни причините за изчезването на повече от половината популация. Трудностите при самото преброяване са много.

Липса на информация от различните райони по пътя на прелета, недостъпността на терена и плашливостта на птиците, както и възможни грешки с повтарящи се преброявания оказват влияние на резултатите. Подобни сходни мащабни промени в числеността на популацията са наблюдавани и при други арктически видове, което подчертава нуждата от продължителни проучвания на поведението и естествените биологични цикли на вида в целия му ареал. Анализът на археологически находки, информиращи за миграционните движения в отминали епохи, съчетан със съвременни методи за наблюдение и проследяване, хвърля светлина върху загадката на резките спадове в числеността на червеногушите гъски и внезапните им изчезвания от някои местообитания. Подобна изменчивост вероятно отразява адаптацията на вида към климатичните промени и особено към човешката дейност, която доминира все по-силно като фактор. Езерото Дуранкулак и Шабленският езерен комплекс предлагат големи водни пространства, съчетани с обширни тръстикови полета, заливи и плитчини с водолюбива растителност. Разположени са на един от главните европейски миграционни пътища, Виа Понтика, и предлагат подслон и храна на близо 260 вида птици. Неслучайно езерата са в списъка на орнитологично важните места в Европа. Те са главна сцена за опазването на световно застрашената червеногуша гъска.

Съсредоточаването на около 80% от популацията на даден вид на едно място в труден за оцеляване период, каквото е зимуването, поставя въпроса за силната му уязвимост. Появата дори само на един неблагоприятен фактор може да доведе до понижаване на жизнеността и репродуктивността, дори до гибелта на голяма част от индивидите. Унищожаването на основната популация би било решаващо за съдбата на целия вид. Ако числеността му спадне под определено ниво, безвъзвратното му изчезване е въпрос само на време. Това налага в България да започнат редица мероприятия за опазването на червеногушите гъски. Любимата храна на тази растителноядна птица през зимата са пшеничените култури. Тъкмо затова някои фермери гледат с недоверие, а понякога и с неприязън пернатата красавица. В рамките на два поредни зимни сезона екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) извършва наблюдения в засегнатите площи. Те показват, че влиянието на гъските върху добива е пренебрежимо малко. Днес се знае, че при правилна есенна подготовка на почвата и навременно засяване на културите щетите се свеждат до минимум и напролет посевите се възстановяват напълно. Нещо повече – хранейки си в нивите, многобройните гъши ята допринасят за наторяването им.

Допълнителна дейност за уталожване на конфликта със земеделците е стартиралата през 2015 г. нова агроекологична мярка. Чрез нея местните стопани са стимулирани да сеят подходящи житни култури посредством компесаторни плащания. В периода 2003–2007 г. в рамките на проект „Дългосрочна програма за опазване на червеногушата гъска“, изпълняван от екологичната организация „Зелени Балкани“, същата организация закупува над 103 ха обработваеми земи в района на Приморска Добруджа. Целта е да се запазят зимните местообитания на вида и да се гарантират спокойни места, защитени от бракониерство и с подходящи посеви за храненето на птиците. През зимата на 2010 г. започва и друг важен проект, финансиран по програма LIFE + на Европейския съюз и ръководен от БДЗП. Стартират нови проучвания на вида, в които е включено и дистанционно проследяване на птиците с GPS и сателитни предаватели. По проектите и на двете организации са заложени дейности като ежегоден мониторинг в района и около водоемите, образователни кампании за опазването на вида и грижи за бедстващи червеногуши гъски. Да си ангажиран с опазването на природата е и емоционално предизвикателство. Понякога всеотдайността, знанията и средствата не стигат, за да се спаси дори една птица.

За Елена Тилова, експерт от информационната кампания към проекта на „Зелени Балкани“, историята на гъсока Брент илюстрира противоречивите отношения между дивите животни и човека. „През 2014 г. екип на БДЗП транспортира до Спасителния център за диви животни в Стара Загора незаконно отглеждана в частен дом червеногуша гъска“ – разказва Тилова. Птицата била с отрязани махови пера, които бавно израснали през годината, в която за нея полагали грижи в Центъра. „През януари 2015 г. Брент, вече в отлично здраве, беше маркиран със сателитен предавател. Той отлетя за Сибир и след почти 100 дни бе изминал около 3500 км. През май достигна Североизточен Казахстан, когато сигналът от предавателя изчезна.“ След сложна организация, включваща много хора от различни страни, птицата е намерена мъртва. Огледът показва, че е загинала вследствие на сблъсък с електропровод. Друг риск, който съпровожда червеногушите гъски през целия им миграционен път, е ловът. По тях се стреля в Русия, Казахстан, Украйна, Румъния. Стреля се и в България. Пропътували хиляди километри, преодолели студа, глада, умората и други опасности, за да достигнат зимовищата си, птиците загиват от изстрелите на ловците. Деликатна не само на външен вид, но и като поведение, червеногушата гъска не притежава адаптивността на своята роднина, голямата белочела гъска, която все още има устойчива популация. Неслучайно белочелата остава ловен обект. В нейните ята често има и червеногуши гъски, а ловците не правят разлика. Прекият отстрел дори не е главната заплаха. Най-големият проблем за червеногушите гости е стресът. Те долитат в нашата страна, за да преживеят зимните месеци и да натрупат сили за изтощителния път до размножителните си територии. Ловът пречи на тази подготовка. Гъските не могат да се хранят, поят и почиват; те губят енергия в постоянни прелети. Това влияе отрицателно на цялата популация.

В България са най-важните места за вида в рамките на зимния му ареал, които са и част от мрежата Натура 2000, но само на 100 м от брега на защитените водоеми е разрешено да се ловува водоплаващ дивеч. Понякога дори единични изстрели или обикалящи ловни кучета са причина изплашени птици да отлетят за нощувка в морето, а грамадни ята да кръжат дълго над нивите, преди да се отдалечат в неизвестна посока. Туристите, дошли да наблюдават редките птици, са разочаровани – изстрел от ловна пушка е прогонил гъските за часове и дори денонощия. Природозащитниците предлагат намаляване на ловния сезон и пълната му забрана в по-широка зона около защитените територии, по-строго регламентиране на риболова и закупуване на територии с цел правилното им управление и охрана. От друга страна ловците настояват за удължаване на ловния сезон, без оглед на съществуващите международни ангажименти, поети от страната ни. Съдбата на червеногушата гъска е белязана от вечната борба на природните обитатели с човека за правото им на живот. За хората, които оценяват присъствието на тази рядка птица в нашия свят със сърцето си, остава наградата от неповторимото преживяване на срещата с нейната красота и упорит дух.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах