сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Меконг, обуздана или унищожена?

1.2.2016 г.

Около 60 милиона души разчитат на рибата, уловена в Меконг, и на ориза, отглеждан в плодородната му делта. Но реката се променя. До какво ще доведе сблъсъкът между поминъка на рибарите и земеделците и нуждата от електричество?

Пуми Бунтам живее в Северен Тайланд, но настройва телевизора си за китайската прогноза за времето. Голяма буря в Южен Китай означава голямо изпускане на вода от китайските язовирни стени нагоре по течението, а съответно и голяма вероятност селото му да бъде наводнено. Предполага се, че китайското правителство би трябвало да предупреждава страните надолу по течението. Но Бунтам от опит знае, че това предупреждение или идва твърде късно, или изобщо липсва.

„Преди да построят бентове, водата постепенно се покачваше и намаляваше със сезоните - казва той. - Сега промените са резки и не знаем кога ще се случи това, освен ако не следим за бурите."

Бунтам е водещата фигура в село Бан Пак Инг, група разпръснати къщи от бетонни блокчета и непавирани улици, разпрострени от стръмния западен бряг на Меконг до един тих и добре поддържан будистки храм. Преди 20 години, като много свои съседи, Бунтам ловял риба, за да се издържа. Но когато Китай изградил един, после два, а след това и седем бента нагоре по течението, няколкостотинте жители на Бан Пак Инг забелязали промяната в Меконг. Внезапните колебания в нивото на водата влияят върху миграцията и размножаването на рибата. Въпреки че селото е защитило местните райони за хвърляне на хайвер, вече няма достатъчно риба, която да се навърта наоколо.

През последните години Бунтам и много други местни хора са продали рибарските си лодки и са започнали да отглеждат царевица, тютюн и боб. Това е несигурно препитание, което те не познават толкова добре, а честите наводнения са го превърнали в още по-голямо предизвикателство. През 2008 г. някои от къщите били наводнени до втория етаж. Храмът също пострадал.

Разледайте галерията със снимки към тази статия

Бан Пак Инг може би илюстрира бъдещето на много села по течението на Меконг. В Китай се изграждат още пет язовирни стени. Надолу по течението, в Лаос и Камбоджа, 11 големи стени - първата на главното разклонение в долната част на Меконг - или са предложени за строеж, или вече се строят. Тъй като ще нарушат миграцията и хвърлянето на хайвера на рибата, новите стени се очаква да застрашат прехраната на около 60 млн. души, повечето от които живеят в села като Бан Пак Инг. Електричеството, генерирано от язовирните стени по долното течение на Меконг, е предназначено предимно за разрастващите се градски центрове в Тайланд и Виетнам. Крайсак Шунхауан, тайландски активист и бивш сенатор, нарича стените по долното течение на Меконг „катастрофа с епични размери".

Един от проектираните бентове в Лаос е само на 60 км надолу по течението от Бан Пак Инг. Построяването й би притиснало селото между наводненията от север и пълнещия се язовир на юг. Бунтам, който днес е на петдесетина години, казва, че се тревожи не за себе си, а за следващото поколение. „Просто затворете очи и си представете - казва той. - Представете си какво ще се случи с нас." Той плясва с ръце, сякаш смачква нещо.

Меконг извира от Тибетското плато и тече в продължение на близо 4200 км през Китай, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам, преди да се влее в Южнокитайско море. Тя е най-дългата река в Югоизточна Азия, седмата по дължина в Азия и - което е най-важното за хората, които живеят по бреговете й - най-продуктивният вътрешен риболовен басейн в света. В Камбоджа и Лаос ловят повече сладководна риба на глава от населението, отколкото където и да било другаде по света; на много места по течението на реката „риба" е синоним на „храна". Печени, пържени или варени, увити в палмови листа, гарнирани с мравешки яйца или просто смесени с ориз в дървена купа, над 500-те известни вида риба в Меконг са изхранвали милиони хора при суши, наводнения и дори през геноцидния камбоджански режим на Пол Пот.

Но тесните ждрела на Меконг и ревящите й водопади, които отчаяли европейските изследователи от XIX в., търсещи търговски път от Южнокитайско море до Западен Китай, отдавна изкушават строителите на язовирни стени. През 60-те години на ХХ в. САЩ прокламирали строежа на серия хидроелектрически съоръжения по долното течение на Меконг, надявайки се те да развият икономиката в региона и да отблъснат надигащия се комунизъм във Виетнам. Плановете така и останали в чекмеджето, регионът бил въвлечен във война и през 90-те години Китай, а не Югоизточна Азия, бил първият, който построил бент на главното русло на реката.

Днес Югоизточна Азия е сравнително мирна и в по-голямата си част икономиките й работят добре. Но само около една трета от жителите на Камбоджа и малко повече от две трети от тези на Лаос имат електричество, а то често е непосилно скъпо. Икономическият и демографският растеж допълнително ще натоваряти електрическите мощности: анализ от 2013 г. на Международната агенция по енергетика прогнозира, че нуждата на региона от електричество ще нарасне с 80% през следващите 20 години. Регионът определено се нуждае от повече енергия, а ако трябва да се избегнат най-лошите ефекти от глобалното затопляне, светът има нужда тази енергия да отделя колкото се може по-малко въглероден диоксид. Потенциалът на хидроелектроцентралите на Меконг е по-съблазнителен от всякога.

На теория строежът на бентове по долното течение на Меконг се наблюдава от Комисията за река Меконг (КРМ). Финансирана от международни агенции за развитие и от четирите държави членки - Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Лаос, - комисията е обединена не от правно обвързващ договор, а от общия интерес към реката и към регионалния мир.

Тъй като не е редовен член на комисията, Китай няма изричното задължение да се консултира със съседите си по долното течение за действията си по горното течение на Меконг. Последиците от това споразумение станали твърде явни през 1995 г., когато държавите членки планирали да отпразнуват подписването на важно споразумение с церемониално пътешествие с лодка по Меконг: в този момент обаче реката пълнела язовир зад новопостроена китайска язовирна стена и водата под нея била твърде плитка за лодки. Пътешествието трябвало да бъде отменено.

В близкото минало и без това крехката власт на комисията била подкопана от предложението за изграждане на 11 бента по главното русло в Лаос и Камбоджа. През 2010 г. една оценка на околната среда, спонсорирана от КРМ, призовала за десетгодишен мораториум върху строежа на бентове по главното русло, изтъквайки потенциално опустошителния им ефект върху местните източници на прехрана и вероятността от „необратими вреди върху околната среда“. Но Лаос – бедна страна в дълга изолация, която понастоящем се опитва да привлече чужди инвестиции и има за цел да се превърне в „батерията на Югоизточна Азия“, продавайки електричество от ВЕЦ на Тайланд и други съседи – не била възпряна. В края на 2012 г., след години наред отричане, лаоските власти признаха, че строителството на финансираната от Тайланд язовирна стена „Саябури“ в отдалечен участък на Меконг в Северен Лаос вече е започнало.

Когато бъде завършена, стената „Саябури“ ще бъде висока 32 м и дълга над 800. Когато посетих мястото през 2013 г., речните брегове по горното течение вече бяха надупчени от кариери за добив на пясък и чакъл за стената. В едно малко селище точно на отсрещния бряг на реката жителите казаха, че са подложени на шума от редовни взривове през последните три години. Подготвяха се да се преселят в новопостроено село нагоре по течението.

До 2012 г. имало друго село, точно под строящата се язовирната стена. През 2013 г. обитателите му се настаняваха в подредени, нови къщи от бетонни блокчета и дърво, далеч от речния каньон. Жителите казаха, че парите и земята, обещавани от хидроенергийната компания като компенсация за преселването им, били недостатъчни и се бавели. „В старото село не печелехме много пари, но можехме да ядем ориза, който отглеждахме – каза млада жена с две деца. – Тук можем да печелим пари всеки ден, но и всеки ден ни се налага да харчим повече, отколкото печелим.“

Язовирната стена „Саябури“ не само обърква живота на хората около нея, но най-голямото ѝ влияние вероятно е примерът, който дава. Отхвърляйки препоръките на спонсорираната от КРМ оценка и построявайки „Саябури“, Лаос прокара пътя за останалите купища предложения за бентове, някои от които крият много по-страховити заплахи за Меконг.

Сърцето на риболова по Меконг е в Камбоджа, където обширното езеро Тонле Сап е свързано с главното течение на Меконг като бял дроб с трахея. Тонле Сап се разширява по време на дъждовния сезон и се свива през сухия. Калните води и променливите течения на Тонле Сап създават естествена фабрика за риба, подхранвайки сребристи рибки колкото човешки пръст, 290-килограмови сомове и стотици други видове. Това изобилие поддържа малка държава от „плаващи села“ – групи от обитаеми лодки, закотвени по бреговете на езерото.

Над стоте вида риба, които се излюпват в Тонле Сап, мигрират на дълги разстояния нагоре по течението, някои много далеч на север – чак до Лаос. Язовирната стена „Саябури“, приблизително на 900 км нагоре по реката, може да е твърде далеч, за да ги засегне пряко, но други проекти са много по-близо. На север, точно до границата на Камбоджа с Лаос, скоро ще започне строежът на друг язовир на главното русло, наречен „Дон Сахонг“. Въпреки че ще затвори само един от ръкавите на разклонената река, съоръжението определено ще повлияе на рибната миграция.

Още по-голяма заплаха за рибата надвисва в самата Северна Камбоджа, на приток на Меконг, наречен Тонле Сан (или р. Сесан). Сесан извира от Виетнам и се влива в Меконг на около 50 км надолу по течението от „Дон Сахонг“. Известно е, че тя е ключов миграционен път за десетки видове риба, много от тях жизненоважни за местните хора. На 24 км източно от мястото, където реките се сливат, сега се строи язовирната стена „Долен Сесан 2“, която ще прекъсне връзката между Сесан и Меконг.

Селото Верн Хоуи се намира точно над стената. Достъпно е само с лодка и повечето от жителите му са израснали тук. Когато попитах група жени какво ще означава язовирната стена за тях, те казаха: „Че ще умрем.“ Попитах преводача си, млад репортер от столицата Пном Пен, дали имат предвид буквално това, което казват. „Наистина ги е страх – каза той. – Те действително смятат, че ще умрат.“ Това е единственият живот, който познават, не могат да си представят друг. Язовирът ще наводнява селото им толкова често, че ще го направи необитаемо.

В къщата на селския старейшина – една-единствена стая, вдигната на колове и обградена с тръстикови рогозки, се събраха група мъже. Вторият по ранг вожд на селото, Ин Понг, каза, че с помощта на регионална активистка група – мрежата за защита на реките „3S“, жителите на Верн Хоуи са се обединили със съседните села, за да протестират срещу стената, пишейки писма до камбоджанския парламент и пътувайки до столицата, но засега безрезултатно. „Нямам представа какво да правя“ – каза Понг.

Местният учител Лоек Солеанг се противопостави на Понг. „Не съм разтревожен – каза той. – Можем да използваме електричеството. Имаме нужда от развитие. Ако тук се наводни, просто ще се преместим по-нависоко.“

Лоек Солеанг беше прав за едно: хората от басейна на Меконг се нуждаят от повече електричество. Във Верн Хоуи няма никакво. В село О Свай, надолу по течението от строежа на язовира „Дон Сахонг“, има мръсни, шумни дизелови генератори, но само най-заможните могат да си ги позволят. В О Свай, както и в по-голямата част от селските райони на Югоизточна Азия единствено децата с късмет могат да довършат домашното си на светлината на лампа.

И камбоджанските, и лаоските власти казват, че язовирните стени могат да донесат полза на бедните хора в тези държави, като направят електричеството по-евтино и по-достъпно. Макар Камбоджа да се противопоставя на стените, преграждащи основното русло нагоре по течението в Лаос, властите възхваляват „Долен Сесан 2“ и други проекти по притоците. „Електричеството ще осигури по-добри начини на прехрана от риболова“ – казва Туч Сян Тана, председател на камбоджанската комисия за икономическо развитие и опазване на меконгския делфин. „Язовирните стени са начин хората да се издигнат над простото оцеляване.“

Язовирните стени, проектирани в Камбоджа и Лаос, биха произвеждали електричество, което далеч надвишава нуждите на самите страни, но не биха направили електричеството достъпно за всички в тези две държави. 90% от електричеството, произвеждано от стените, преграждащи основното русло, би се продавало на Тайланд и Виетнам и по-голямата част от спечелените средства ще отиват в компаниите, които са ги построили. Анализът от 2010 г., възложен на КРМ, прогнозира, че загубата на риба, причинена от проектите, реално ще задълбочи бедността.

Някои чиновници спорят, че аквакултурата и отглеждането на ориз могат да компенсират намаляването на рибата за храна, но експерти по риболова яростно се противопоставят. Последиците от преграждането на основното русло в риболовните райони на Меконг, казват те, ще бъдат кумулативни, безжалостни и опустошителни. В други реки в региона уловът на риба намалял с между 30 и 90% след построяването на бентове. И въпреки че аквакултурата вече е широко разпространена по течението на Меконг, тези риби се хранят с по-дребни диви риби от реката. Заменянето на тези рибки с фабрична храна би било непостижимо скъпо за повечето производители. Много хора, които зависят от риболова и дребното земеделие, ще бъдат хвърлени в паричната икономика без необходимите средства и познания да оцелеят в нея.

Меконг не е единственият източник в региона на електричество с нисък въглероден отпечатък. Планираните 11 стени по основното русло на Меконг по долното ѝ течение ще посрещнат около 6–8% от нуждите на Югоизточна Азия от електричество до 2025 г. и анализите показват, че мерките за ефективност и инвестициите в соларни и други технологии за по-чиста енергия могат да осигурят също толкова или повече електричество на по-ниска цена. Но в Югоизточна Азия подобни алтернативи едва прохождат. За правителствата на Камбоджа и Лаос хидроелектричеството е както по-познато, така и по-достъпно, а и по-ценно като стока за износ.

Възможно ли е да се впрегне мощта на Меконг, като същевременно се запази изобилието ѝ? Едно проучване от 2012 г. на еколога от „Принстън“ Гай Зив и колегите му анализирало 27 проекта за бентове по притоците на реката, сравнявайки прогнозираната мощност от всяка с вероятната вреда върху риболова. Установили огромни разлики в екологичната цена на проектите. „Долен Сесан 2“ била без съмнение най-зле – само тя би намалила биомасата на рибата в реката под нея с повече от 9%. Докато няколко бента, внимателно разположени на други места във водосборния басейн, напротив – биха произвеждали значително количество енергия с минимална вреда върху източниците на храна.

Но подобно планиране би изисквало държавите по Меконг и техните инвеститори да се координират, а точно координацията липсва. „За да се разработи добра система за развитието на възможностите на реката, трябва да се работи на ниво речен басейн – казва Брайън Рихтер, експерт по водите към Nature Conservancy. – В определен смисъл на Меконг трябва да се погледне като на игрална дъска, върху която можеш да решиш да построиш язовирна стена тук, а не там, и по този начин да запазиш екологичните функции на целия речен басейн. В случая с Меконг това е изключително трудно да се направи.“

На повече от 1600 км надолу по течението от китайските бентове привидно необятната мрежа от блата, канали и полдери (пресушени площи, обградени с диги) в делтата на Меконг се простира до Южнокитайско море. Близо до средата ѝ, в пазарния град Кан Тхо, екологът по влажните зони Нгуйен Ху Тиен застава на брега и сочи пълчищата преминаващи мотоциклети, повечето управлявани от млади виетнамци. „Колко от тях знаят за язовирните стени? – пита той. – Много, много малко имат някаква представа какво ще се случи.“

Нгуйен израснал в делтата през 70-те и подобно на много други деца редовно плувал в каналите и наводнените полета. Успял да завърши колеж и после да следва консервационна биология в Университета в Уисконсин. „Там усвоих теорията, но делтата на Меконг е уникално място – казва Нгуйен. – Това, което знам, го научих, живеейки тук.“

Смесицата от солена и сладка вода в делтата и вековните опити на хората да я овладеят са довели до сложен, изкуствено създаден пейзаж, който често бива третиран като отделен от останалата част на Меконг. През 2009 г. Нгуйен работел върху възстановяването на влажните зони, когато го помолили да помогне в оценката на КРМ за предложените бентове по главното русло в Лаос и Камбоджа. Той скоро осъзнал, че стените биха обрекли всичките му самоотвержени усилия в делтата.

Балансът между речна и морска вода в делтата вече се променя. Засушаванията напоследък са отслабили реката и са позволили на морската вода да достигне още по-нагоре срещу течението, причинявайки сериозни проблеми на фермерите. Язовирните стени нагоре по течението биха впримчили повече от половината води по долното течение на Меконг в язовири, променяйки напълно течението ѝ. Те биха задържали голяма част от богатите на хранителни вещества седименти, които сега наторяват областта на делтата и изхранват рибата из цялата система на Меконг, която не се ограничава до самата река. Лодките, които ловят риба из невероятно богатите разклонения на делтата към речни води, вливащи се в Южнокитайско море, могат да уловят над половин милион тона риба годишно.

В делтата Нгуйен вижда границите на човешката изобретателност: въпреки че каналите и полдерите са увеличили производството на ориз, те в крайна сметка не могат да се преборят с морето. „Докато климатът се променя, създаденото от Господ ще бъде много по-устойчиво от създаденото от нас – казва той. – Естествената система винаги е по-устойчива.“

Нгуйен работи върху други оценки за язовирните стени, но не очаква да имат по-голям ефект от предходните. Понякога разказва за бентовете на по-големите си братя, които до един са се върнали в семейните земи, за да ги обработват. Те просто свиват рамене. „Нищо не можем да направим“ – казват те.  Напоследък Нгуйен се чувства по същия начин. „Трябва да изчакаме и да видим“ – казва той.

В една студена вечер в края на януари 2013 г. няколко десетки местни активисти се събраха близо до брега на Меконг в Бан Хуай Луек, село в Северен Тайланд. Много от тях бяха увити в одеяла, близо до импровизирани лагерни огньове. Тъкмо бяха привършили 124-километровия си поход по течението на реката – протест, целящ да привлече общественото внимание към предложенията за бентове надолу по течението. Водени от група будистки монаси и придружавани от сменящи се групи фермери, местни политици и чуждестранни туристи, много от участниците бяха прекарали почти две седмици по пътя, лагерувайки в училищни дворове и храмове. „Сторихме всичко, което можехме да си представим – каза организаторът и гимназиален учител Сомкят Кхуенчянгса. – Направихме проучвания за стените, изпращахме писма, организирахме поход и протестирахме отново и отново.“

Тази вечер участниците в похода слушаха речи от пристигнали членове на парламента. Утихнаха, когато Крайсак Чунхаван, прогресивният активист, се качи на импровизираната сцена. Тайланд, за разлика от съседните държави, има традиции в гражданските организации и народните протести. Чунхаван припомни на публиката, че година по-рано, когато китайското правителство взривявало речни бързеи, за да прочисти част от Меконг с цел преминаването на плавателни съдове, протестиращи в Северен Тайланд им бяха попречили да довършат започнатото. Някои от ветераните от тази борба бяха в публиката. „Без вас те щяха да взривят всичко – каза Чунхаван. – Така че сега трябва да се изправите на крака и да използвате отново силата си.“

Това не бяха празни думи: Тайланд наистина има влияние върху язовирните стени по основното русло. Тайландските производства са целевият пазар за голяма част от електричеството, което водноелектрическите централи ще произвеждат, а такива сделки изискват одобрението на тайландското правителство. Обществената съпротива може да го убеди да изиска промени или дори отмяна на проектите за язовири. След похода група от 37 селски жители, включително част от участниците, заведоха дело срещу правителството. Миналото лято един национален съд се съгласи да гледа делото. Но вероятно вече е твърде късно да се спре язовирната стена „Саябури.“ Очаква се в близко бъдеще тя да се протегне от бряг до бряг, преграждайки за първи път основното русло по долното течение на Меконг.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах