сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Села в безвремие

4.2.2017 г.

Всяка година от картата на България изчезва поне едно село.

Когато при фотографските си обиколки срещна хора от нашите села, сякаш излезли от някогашни притчи, осъзнавам, че това е благословия. Те ме канят в домовете си, гощават ме с каквото имат, споделят, дават ми възможност да запечатам мигове от тяхното ежедневие. Така парче по парче се опитвам да събера образа на българското село... на това, което е останало от него.

Селата ни неведнъж са обезлюдявани през вековете, но са възкръсвали. Насилствената колективизация през 50-те и 60-те години трайно нарушава изначалната връзка между човека и земята. Лишени от нивите и стадата си, над 2 млн. земеделци и пастири търсят препитание в индустриализираните градове. Когато социализмът и икономиката му се сриват, още по-голяма бедност и несигурност пораждат втора вълна на миграция от нашите села към градовете – или направо зад граница.На много места в Северозапада, Родопите, Странджа и другаде у нас човекът се превръща в застрашен вид. Над 160 от петте хиляди наши села са изчезнали от картата на страната ни, а други 564 имат население от по няколко старци.

Напоследък обаче сред празните къщи и запустелите градини започват да се мяркат повече и по-млади хора. Те идват от града и търсят изгубената връзка със земята – може би единствена надежда за българското село. Преди година и половина и аз последвах не демографските тенденции, а сърцето си. Преместих се от родната София в красиво родопско селце. Дойдох тук, за да намеря корените си и да се наслаждавам на страстта си към природата. На село се задомих и пак на село, ако е речено, ще растат и играят деца ми. Усещам, че така е правилно. Знам, че така е добре.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах