сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

Лешояди

4.2.2017 г.

Лешоядите вършат мръсната работа по почистването след смъртта. Докато броят им стремително намалява, ние научаваме колко ни е нужно да ги опазим живи

По залез-слънце антилопата гну изглежда обречена. Болна или ранена, тя се скита на километри от стадото си в равнината Серенгети в Танзания. До изгрев самотното животно вече е мъртво, обвито в борещ се рояк лешояди – около 40 птици, които търсят начин да превземат тленните му останки. Част от мършоядите чакат търпеливо, лукаво прегърбени, с очи върху плячката. Но повечето са се хвърлили в гладиаторска битка. С разтворени нокти те дърпат и дращят, боричкат се и се финтират. Един скача върху друг и после обяздва своята дърпаща се и гневяща се жертва. Тълпата се разпръсква и скупчва като черно-кафяв прилив от извиващи се шии, кълвящи клюнове и пляскащи криле. От небето се сипе непрестанен поток от нови гладни гърла, с наведени глави, които се блъскат и бутат в нетърпението си да се присъединят към тълпата.

Защо си съперничат така, щом трупът е толкова голям? Защо са толкова отявлено алчни? Защото гнуто има дебела кожа и не е убито от хищници – няма достатъчно широка рана, за да има достъп за всички. Затова най-смелите птици се съревновават свирепо, за да си осигурят достъп. Докато крякат и грачат, един белогръб лешояд мушва глава дълбоко в очната орбита на гнуто и припряно изсърбва с набраздения си език каквото успява, преди да го изхвърлят от мястото му на трапезата. Друг белогръб лешояд се вмъква в една от ноздрите, докато един африкански лешояд започва от другия край; заровил се е на 20 см дълбочина в ануса на гнуто, преди друга птица да го изтръгне от там и да мушне глава, подобно на ръка във вечерна ръкавица, нагоре към чревния тракт. И така и продължава – 40 отчаяни птици и пет дупки с размера на топка за голф.

Накрая се включват два гололики лешояда. Тези внушителни на вид животни са високи повече от метър, с размах на крилете над 3 м. (По върховете на дърветата те правят гнезда от пръчки с размера на двойна спалня.) Лицата им са розови, клюновете – големи и силно извити, а силните им шии са драпирани с подобна на креп розова кожа и кафява яка в стил Тюдор. Докато единият гололик лешояд пробива дупка в плешката на гнуто, другият копае зад синуса му с надеждата да открие сочни ларви на носоглътъчна щръклица. Късат се сухожилия и кожа. Сега един белогръб лешояд завира глава в гърлото на гнуто и измъква 20-сантиметрово парче от трахеята, нагънато като тръба на прахосмукачка. Но преди да може да й се наслади, 1,2-метровото марабу, което досега е дебнело упорито, открадва трахеята, подхвърля я веднъж, за да я намести и я поглъща цяла. Благодарение на труда на гололиките лешояди, които предпочитат сухожилията пред мускулите, сега трупът на гнуто е широко отворен. Главите подхвърлят кръв и слуз във въздуха, вътрешности капят от клюновете им; две птици си играят на дърпаница с триметрово черво, покрито с мръсотия и екскременти.

Докато гнуто изчезва, кръгът от преситени птици, отмарящи в ниските треви, се разширява. С издути гуши лешоядите отпускат глави върху свитите си криле и притварят очните си мембрани. Вече няма шум и врява. Спокойни като патици от градски парк, те си почиват, в мир със света.

 

Лешоядът е може би най-оклеветената птица на планетата, жива метафора за лакомия и ненаситност. „Левит“ и „Второзаконие“ определят лешоядите като нечисти и като създания, от които синовете израилеви би трябвало да се гнусят. В дневника от пътешествието си с британския кораб „Бийгъл“ през 1835 г. Чарлс Дарвин нарекъл птиците „отвратителни“, с плешиви глави, „създадени да се въргалят в гнилоч“. Сред множеството адаптации е и способността да повръщат при заплаха цялото си стомашно съдържимо, за да могат да отлетят бързо.

Отвратителни? Може би. Но лешоядите имат и положителни страни. Никога (или почти никога) не убиват други животни; по всяка вероятност образуват моногамни двойки; известно е, че си поделят грижите за малките и се размотават и къпят на големи, сплотени групи. Най-важното е, че вършат жизненоважна, но масово подценявана услуга на екосистемата – бързо почистване и рециклиране на мъртвите животни. Според една оценка лешоядите, които живеят или прелитат до екосистемата на Серенгети по време на ежегодната миграция, когато 1,3 млн. антилопи гну се придвижват между Кения и Танзания, в исторически план са консумирали повече месо от всички хищни бозайници в Серенгети, взети заедно. Освен това са бързи. Един лешояд може да погълне килограм месо за минута, а една доволно голяма тълпа може да оглозга зебра – от главата до опашката – за 30 минути. Без лешоядите вонящите трупове вероятно биха се задържали по-дълго, популациите на насекомите биха нараснали неимоверно и биха плъзнали болести – по хората, по добитъка и по другите диви животни.

Само че това задоволително положение на нещата, оформило се с вековете, не е непроменимо. Всъщност в някои ключови региони то е на път да се срине. Африка вече е загубила един от 11-те си вида лешояди – черния лешояд, а сега още седем са или критично застрашени, или застрашени. Някои, като гололикия лешояд, се срещат предимно в защитени райони (които сами по себе си са застрашени), а други регионални популации на египетския и брадатия лешояд са почти изчезнали. Лешоядите и други мършоядни птици, казва Дарси Огада – помощник-директор на африканските програми към фонда „Перегрин“, „са най-застрашената птича функционална група в света“.

В един слънчев мартенски ден Огада пътува с колегата си Мунир Вирани в областта Масай Мара в Кения. Вирани не е тук, за да изучава любимите си птици, а за да говори с пастирите за кравите им. Оказва се, че отглеждането на добитък е жизненоважно за добруването на лешоядите. Докато камионът заобикаля стадата овце и кози, Вирани обяснява как през последните години масаите са дали под наем земята си (която се намира покрай северната част на националния резерват „Масай Мара“) на природозащитни организации, чиято цел е да опазват дивите животни, като прогонват пастирите и стадата им. Според някои масаи тези резервати са привлекли повече лъвове и други хищници в района. Защитените зони са разположени една до друга и са неоградени. Междувременно популациите от гнута и други местни копитни в екосистемата на Мара са застрашени от бракониери, продължителни суши и превръщането на саваната в обработваема земя или недвижима собственост. Това само по себе си е лоша новина за лешоядите, но има и нещо още по-лошо.

Вирани пита всеки масай, когото срещаме: „Наскоро загубил ли си добитък заради хищници?“ Отговорът винаги е: „Да, и съседите ми също.“ Лъвовете обикновено нападат нощем, когато добитъкът е затворен в боми – кошари, оградени с трънливи храсти. Лъвовете реват, ужасеният добитък се втурва, събаря портата на бомата и се разпилява. Кучетата се разлайват, събуждайки стопаните си, но обикновено вече е твърде късно.

Смъртта на една-единствена крава представлява загуба от 30 000 шилинга (300 долара), значителен удар за семействата, които използват добитъка като валута (един бик може да струва 100 000 шилинга).

След това идва отмъщението – мъжете връзват кучетата си, прибират останките от плячката на лъва и ги поръсват с генеричен вариант на фурадан – евтин, бързодействащ пестицид, който може лесно да се намери на черно. Лъвът се връща да се нахрани, почти винаги със семейството си, и целият прайд загива. (Според изследователите Кения губи около 100 лъва годишно при такива конфликти. В страната са останали около 1600 лъва.)

Неизбежно лешоядите също посещават останките на животното или ядат от труповете на отровените лъвове. Какъвто и да е вариантът, птиците, чиито „бдения“ край трупа включват понякога над 100 индивида, също умират.

Не е за вярване, че само шепа гранули от вещество, предназначено да убива червеи и други безгръбначни, може да повали животно, чиито стомашни сокове са достатъчно киселинни, за да неутрализират бяс, холера и антракс. Всъщност фураданът почти не попадал в полезрението на Огада до 2007 г., когато тя започнала да получава имейли от колеги за отровени лъвове. „Това породи известно учудване“ – казва тя. За Кения туризмът е вторият по важност източник на доходи от чужбина и лъвовете са звездната атракция в страната. През 2008 г. учени и представители на природозащитни групи и правителствени агенции се събрали в Найроби, за да споделят информация за отравянията и да планират мерки. „Направо зяпнахме – спомня си Огада. – Проблемът беше много по-голям, отколкото всеки един от нас, които работехме на локално ниво, можеше да си представи.“ Щом Огада и останалите започнали да проучват темата, те изчислили, че на отравянията се дължат 61% от загиналите лешояди в цяла Африка. Антропогенната заплаха се допълва и от репродуктивната биология на лешоядите: те достигат полова зрялост едва на 5–7-годишна възраст, излюпват по едно малко на година-две и 90% от малките им умират през първата си година. Смята се, че през следващия половин век броят на лешоядите на континента ще намалее със 70 до 97%.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах