сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Подводният свят на Галапагос

4.2.2017 г.

Дом на най-голямата общност от акули чук на планетата, морето, което къпе митичния еволюционен рай, вече е резерват, за да гарантира неговото опазване.

Вълните ни заливаха на всеки пет секунди и трябваше да си сложа водолазната маска, за да мога да виждам. На борда на нашата надуваема лодка се тресяхме като във влакче на ужасите. Само на 100 м от нас се издигаше арка от вулканична скала, подложена на безмилостните удари и ерозията на Тихия океан. Погледнах колегата ми Пелайо Салинас де Леон, старши морски специалист от фондацията „Чарлс Дарвин“, който подскачаше нагоре-надолу в ритъма на вълните. Характерната му неизменна усмивка в този ден се беше разляла дори още по-широко от нормалното. Бяхме до остров Дарвин, най-северния от архипелага Галапагос, който той нарича „перлата в короната“. Щом стигнахме до арката на Дарвин, възползвайки се от нейната защита от океанските вълни, Пелайо даде инструкции на подводния ни оператор Ману Сан Феликс и на мен. „Спуснете се към дъното веднага щом скочите във водата. Следвайте ме до ръба на подводната площадка. Щом стигнем дотам, дръжте се за скалата. И чакайте. Бъдете търпеливи.“ Скочихме във водата. Течението беше толкова силно, че трябваше да се спуснем бързо, за да не ни отнесе надалеч в синия безкрай. Щом опряхме дъното – на около 20 м дълбочина, – се хванахме с всички сили за скалистото плато, върху което е стъпила арката. Пред нас имаше сив пластмасов цилиндър, вързан за малка шамандура, около който плуваха десетина черноноси риби пеперуди с размер на десертни чинии, оцветени в яркожълто и черно. Минаха пет минути, без да се случи нищо особено. Когато водолазният ми часовник отбеляза десет минути, погледнах към Пелайо и му дадох сигнал, че може би е време да поплуваме наоколо и да потърсим нещо по-интересно. В същия момент очите му се разшириха и той посочи нещо зад мен. Бързо се обърнах и видях едро сиво мускулесто тяло, увенчано с една от най-странните глави в животинското царство – акула чук, дълга над 2 м. Зад нея други две акули се появиха от дълбокото синьо, а после и още. Преброих двайсет.

Именно този спектакъл привлича посетители към Дарвиновия остров, дом на най-голямата общност от акули чук на планетата. През 2014 г. Елиесер Крус, настоящ министър-председател на правителството на Галапагос и бивш директор на Националния парк „Галапагос“, пръв ме предупреди за магията на о-в Дарвин и о-в Уолф – друг остров в отдалечения северен край на архипелага. „Нищо не може да се сравни с тях. Не можеш да си представиш такова количество акули“ – каза ми той. Според него тези два острова бяха „приоритет номер едно в опазването на морските екосистеми на Галапагос“. Дарвин и Уолф са част от общо над 100 острови и островчета, които формират архипелага Галапагос – провинция на Еквадор.

Първият им знаменит турист бил Чарлс Дарвин, който посетил островите през 1835 г., по време на прочутата изследователска експедиция на кораба „Бийгъл“. Наблюденията и екземплярите, събрани от младия естественик, вдъхновили неговата Теория за еволюцията, движена от естествения отбор. Посещавайки островите днес, мога да си представя какво е чувствал Дарвин, когато е акостирал тук. Това е свят извън този, който познаваме. Вулканичният пейзаж е първичен и див, създаден от свирепата енергия на вътрешността на Земята. Освен това е и място извън времето. Изминалите епохи са донесли на островите усещане за безметежност, тъй като са били изваяни от съвкупност от безкрайни геологични процеси. Но най-необикновеното е почти магичната на вид фауна, която ги обитава: гущери, наподобяващи миниатюрни дракони, птици, които се гмуркат, но не могат да летят, и гигантски костенурки.

Но тук има и свят, който Дарвин вероятно никога не си е и представял – подводен свят с изобилие от живот, което далеч надвишава това на сушата. През декември 2015 г. доведох на Галапагос експедицията на National Geographic „Девствени морета“, за да изследва една природна среда, за която все още знаем малко. Партнирайки си с фондация „Чарлс Дарвин“, целта ни беше да съберем научни данни и да документираме това място, за да подкрепим инициативата на екипа на Националния парк „Галапагос“ за разширяване на защитата на водите около островите.

През 1959 г. правителството на Еквадор имало идея да защити островите като национален парк – първия в страната. Наясно с глобалната му значимост, ЮНЕСКО го определило за първия обект от своето Световно наследство през 1978 г. Сушата е защитена от 1956 г. насам, но индустриалният риболов заплашвал необикновения подводен живот. Риболовни съдове с мрежи и парагади не само могат да улавят хиляди риби тон на едно излизане, но също така и застрашени и защитени видове, включително делфини, акули, скатове манта, морски лъвове, морски костенурки и морски птици. За да предотврати поредното масово изтребване на животински видове, през 1998 г. Еквадор създал морски резерват, простиращ се на 40 морски мили около островите. Резерватът забранил индустриалния риболов, но все пак позволявал на местните рибари да използват традиционни методи и малки лодки. По-малко от 1% от резервата бил затворен за всякакви видове риболов. Десетилетия наред, още преди 1908 г., интересът на света към Галапагос растял и по друга причина. Вместо да ядат морските животни, все по-голям брой туристи желаели да ги видят живи, в тяхната природна среда. Галапагос предлагал нещо уникално – невероятно пътешествие в миналото, жива лаборатория на еволюцията, която няма паралел никъде другаде на Земята.

През 1957 г. „Линдблад Експедишънс“ организирала първия екологичен туристически круиз до Галапагос, отваряйки вратата за нов вид природолюбителски пътувания. Днес около 220 000 туристи посещават архипелага всяка година. Повечето идват да наблюдават подводния живот, донасяйки около 180 млн. долара годишен приход и давайки работа на една трета от местното население (на четирите обитаеми острова живеят над 25 000 души). „Без туризма островите от архипелага Галапагос нямаше да ги има във вида, в който ги познаваме“ – ми каза Фернандо Алварадо, министър на туризма на Еквадор, след едно гмуркане край остров Дарвин през декември 2015 г. по време на експедицията ни. На палубата на нашия кораб „Арго“ Алварадо каза, че туризмът подсигурил опазването на дивата природа на островите. Въпреки че туризмът от своя страна също носи проблеми, като например случайното привнасяне на инвазивни видове, туристическите посещения на Галапагос са стриктно регулирани и ограничени до малък брой острови. „Освен това, както и на много други места постоянното присъствие на екотуристи разколебава бракониерите да действат незаконно“ – казва Алварадо. Едно скорошно проучване показа, че островите Дарвин и Уолф са дом на най-голямата биомаса акули на планетата. Но тяхното изобилие е намаляло през последните десетилетия, защото акулите са били ловени нелегално в рамките на морския резерват, а също така са и обект на прекомерен улов навсякъде в тропическите райони на Източния Тихи океан.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах