сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Диамантите

1.4.2008 г.

Преди да се превърне в блестящо и скъпо украшение, всеки брилянт изминава дълъг и изпълнен с опасности път, по време на който истината за произхода му се загубва.

Диамантени войни се водят открай време. В далечни времена в Южна Индия могъщи кралства се борели за контрола върху кариерите, от които идвало богатството им. И двете страни в жестоката гражданска война в Ливан през 70-те и 80-те години на XX в. бяха субсидирани от ливански търговци и контрабандисти в диамантените полета на Сиера Леоне. В онези дни никой извън диамантения бизнес не обръщаше особено внимание на тази тенденция и дори когато през 90-те години анголският бунтовнически водач Жонаш Савимби се очерта като голям доставчик на необработени камъни, това не предизвика моментално възмущение - въпреки скоро последвалото клане.

През 1992 г., след като мирното му споразумение с правителството беше нарушено, Савимби изпрати своята армия УНИТА да завземе богатата на диаманти долина Куанго в Северна Ангола. През следващите 7 години, благодарение на полупринудителния труд на 100 000 копачи, той успя да добие камъни на стойност 4 млрд. долара. Последствията от достъпа на Савимби до „диамантените" пари днес са повече от очевидни. „Диамантите станаха проклятието на Ангола. Ако не бяха те, войната нямаше да продължи толкова дълго" - каза Джеремиас Белино, застанал сред развалините на Куито - неговия роден град в централната планинска част на страната, превърнат в руини от нападенията и артилерийския огън на УНИТА. Това убеждение напълно се потвърждава и от годишните отчети на „Де Беерс" от началото на 90-те години, изпъстрени със самодоволни коментари за успешното изкупуване на диамантите, предлагани от Савимби, с което компанията предотвратила пренасищането на пазара.

В продължение на години оплакванията от страна на ООН срещу търговците, поддържащи Савимби, бяха малко. През декември 1998 г. обаче в битката се включиха активистите от британската правозащитна и екологична организация „Глобъл Уитнес". Действайки от офис в сграда без асансьор в северен Лондон, с годишен бюджет под 500 000 долара, те подготвиха и публикуваха доклад със заглавие „Жестока търговия" - въздействащ обвинителен документ, разкриващ отговорността на диамантената индустрия за страданията на Ангола, посочвайки сред другите си източници и непредпазливите отчети на „Де Беерс".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах